Тъмна материя. Тъмна енергия.

Музика. Движение.
Танц.

Напоследък сериозно съм се замислила над това, че пропускаме едно от най-важните свойства на музиката – да ни кара да се движим, да танцуваме. Да се забавляваме. Всеки със себе си или всички заедно. Без значение.

Шести септември беше ден, в който танцувахме. Поводът – концертът на The Membranes и СИЗ в Mixtape 5. Поканата за танц направиха Alarma Punk Jazz.

СИЗ са от Куманово, Македония. Пънк. Фънк. Малко гаражно звучене. Трима човека, две китари ( Ивица Димитриевич, Яне Трайковски), барабани (Джуно Куч от Bernays Propaganda и ХаХаХа като специален гост) и отвреме-навреме тромпет. Басист нямат. Имат способността да завладяват с ритъм. Да те увличат малко по малко. Първоначално предизвикват леки, плавни, поклащащи движения, прерастващи в по-осезаеми, докато не загубите сетивните си възприятия и тримата, горе на сцената, не те завличат в едно леко трансово състояние. Движение. Танц. Добра музиката, добро забавление. Само трябва да се отпуснете и да не се занимавате с мислене.

Десет и тридесет. Точно. Време за „най-непознатата култова банда“.
The Membranes. Това е първото им балканско турне, резултат от излезлия през миналата година Dark Matter/Dark Energy. Великолепен, концептуален албум, насочен към астрономията. Предходният е от 1989 година. Пост-пънк и астрономия. В епицентъра на групата е легендарният, не само в пънка, но и в британската музикалната журналистика, Джон Роб, създадел на сайта Louder Than War и автор на редица музикани книги.

Взрив. Голям. Знаете, има такава теория, че всичко така е започнало. Има и такива групи.
„The Universe Explodes into a Billion Photons of Pure White Light“ е началото на концерта. И следва хаос. Всичко в във вуздуха. Всички…не знам дали имаше 35 човека…всички са във въздуха. Виждала съм двама фронтмена с толкова могъщо и плътно магнитно поле. Джон Роб и Джъстин Съливан. Прекарвам една права от Блекпул до Брадфорд в ума си. „Do the Supernova“ е може би най-тягостното и смазващо парче. Има някаква параноя в тази песен. И паника. Почти всички…не знам дали имаше 35 човека…скачат, крещят, танцуват. Синхронизират се. В мантричното повтаряне на „The hum of the Universe“. Обръщам се – дори фотографката е захвърлила фотоапарата и скача.

В паузите се обсъжда Вселената.

Единствената песен, която чухме извън последния албум, е „Myths And Legends“ от Crack House (1983).

Космосът не е просто идея. Не е просто концепция. Dark Matter / Dark Energy е една крачка напред в разбирането на същността на нещата. На живота. И то не само на живота като тленност. По-скоро на живота като непреходност.

Сетлист:

1. The Universe Explodes into a Billion Photons of Pure White Light
2. Do the Suoernova
3. Dark Energy
4. In the Graveyard
5. Space Junk
6. The Hum of the Universe
7. Myths And Legends
8. 21st Century Man

СНИМКИ:

THE MEMBRANES
SIZ