Нощта на Ангелите се спусна над София.

Death Angel

Точно когато си мислиш, че една банда не може да ти стане по-любима, че не можеш да се вманиачиш повече по музиката й, идва моментът, в който я виждаш на живо и оставаш без думи и пренаситен от емоции.

Тези думи на едно 17-годишно момиче може би най-добре описват емоциите, обзели всички около 150 души в клуб R.B.F. вечерта на 17 март. Две „ангелски” групи излязоха на сцената и покориха отново и без това покорените вече сърца на феновете си. Изля се много гняв, веселба, меланхолия, всичко това добре подплатено с непрекъснат спийд-траш.
Всичко започна с много малко закъснение от предварително обявения час с излизането на първата предгрупа за вечерта – италианците Adimiron. Техният мелодичен дет може би се стори малко странен на публиката, състояща се очаквано от предимно яростни траш фенове. Все пак имаше ентусиасти, които отдадоха дължимото на групата и куфееха пред сцената. Швейцарската банда Roots of Death беше втората подгрявка. Интересната им комбинация на траш, деткор и откровено гор-метъл вокали на моменти беше нещо ново за повечето хора, но затова пък публиката пред сцената увеличи броя и жизнеността си. След тяхното изпълнение, на сцената мястото им заеха белгийците Resistance. Това вече никой не го очакваше – брутален деткор със здрави гор-вокали. На моменти емоцията беше като на грайндкор концерт. По-голяма част от хората не разбраха какво се случва почти до края на изпълнението им, но мелето пред сцената вече бе факт. Интересът от сцената бе отнет за 15-на минути заради настъпилия фурор в средата на залата, причинен от спокойното преминаване посред публиката на Mark Osegueda – вокал на „гвоздеят на вечерта” – Death Angel. Той се показа като безкрайно земен и сърдечен човек – не отказа усмивка, ръкостискане, снимка или автограф на абсолютно никой. Дори остана сред хората, докато се убеди, че не е останал никой, на който да не е успял да обърне внимание. Чак тогава се насочи към мястото, за което се бе запътил, но бе смело последван от нашия репортер, като взетото интервю е вече факт. Междувременно, сетът на белгийците приключи и публиката започна да се придвижва все по-напред към сцената в очакване на първите „ангели” за вечерта – гърците от Suicidal Angels.

Осветлението в залата изгасна и те излязоха на сцената под съпровода на лиричното интро „Damnation“ – неочакван, но много добър старт! След минута и половина спокойствие, с гръм и трясък зазвуча една от новите им песни – „Reborn In Vioelnce„! Публиката отпред започна да става все повече. Някои от по-скептичните траш-маниаци започнаха да се споглеждат с недоумение. Какво, по дяволите, се случваше? Истинска траш-машина! Изключително стегнатото изпълнение от страна на гърците продължи „Bleeding Holocaust„. Настроението ставаше все по-добро, а групичката фенове на първия ред не спираха да куфеят и да размятат коси. Без излишно мотаене, сетът продължи със заглавната песен „Dead Again„, последвана от „Violent Abuse“ и „Beggar Of Scorn„.

Настъпи кратка пауза…тук-там из залата се чуваше скандиране „Suicidal Angels„, а секунди по-късно, под звуците на „…Lies„(или по-известна като „Jesus Lies„) се развихри едно добро пого! Леко хлъзгавият под по никакъв начин не попречи на феновете да се забавляват! Последваха още няколко песни от последния албум на гърците. Стартовите движенията на „The Lies Of Resurrection“ може би бяха малко заучени, но пък изглеждаха добре. След тази ударна доза траш дойде и краят на шоуто на Suicidal Angels. За финал момчетата ни бяха подбрали една от най-символичните си песни, а именно – култовата „Apokathilosis„. Мелето пред сцената, мятащите се коси и скандирането „Suicidal Angels“ не стихваха, но, за жалост, нямаше време за бис. Доста от феновете останаха малко разочаровани, че „Самоубийствените“ наблегнаха повече на новия си албум и пропуснаха да изсвирят по-стари парчета като „The Prophecy„, „Bloodthirsty„, „Evil Attack„. Въпреки това, гърците се представиха изключително добре – стегнат сет, без излишно губене на време и заучени послания към публиката! Личеше си също и, че са много приятно изненадани от нашите страхотни траш-маниаци! А след слизането си от сцената, не се поколебаха да се слеят с тълпата. Говориха си с феновете, снимаха се с всеки пожелал и раздаваха автографи, макар и да бяха малко учудени от този интерес към тях.

След неголяма пауза дойде и времето на американските „ангели”. Death Angel излязоха на сцената и пометоха всички с изпълнението си! Въпреки малкото публика, те доказаха защо са толкова обичана група. Раздаването има беше на 100% – истинска траш приказка бе сътворена на сцената тази нощ. Сред публиката настъпи същински фурор – съркъл питове, яко пого, непрекъснато куфеещи предни линии… Ентусиазмът на групата бе предаден изцяло на феновете и връзката им беше толкова силна и близка, че на моменти се получаваше впечатлението, че цялата зона пред сцената е главният изпълнител на вечерта. Страхотните вокали на Марк се забиваха в сърцето на всеки фен, непрестанното тичане и разменяне на местата на музикантите позволи на всеки да стане част от преживяването. Най-новият член на бандата – басистът Damien Sisson доказа защо се намира в състава й. Танцът на пръстите му върху дебелите струни беше почти магически, начинът, по който се бе слял с китарата, беше уникален за гледане. Ненапразно из залата се чуваха доста коментари сравняващи го с великия Клиф Бъртън. Death Angel демонстрираха такава дълбока спойка помежду си, каквато рядко се среща. Обещаните над 70 минути бяха преизпълнени в близо час и половинов сет, който наблегна на последния им албум – Relentless Retribution, като не бяха пропуснати и култовите им албуми от края на 80-те и началото на 90-те. Изпълнението им кипеше от емоции и чувства – от гнева на 80-тарските олдскул траш песни(Evil Priest, Thrashers), до агресията на последните им скоростни парчета(Truce, Relentless Retribution, Thrown To The Wolves) , минавайки през меланхолията на  Veil Of Deception. Имаше и задължителното им в последно време отдаване на почит към Dio с Heaven&Hell.

Докато Mark изказваше благодарности на българската публика, наш репортер попита басиста на Suicidal Angels, Ангелос, „Kажи ми честно, Марк винаги ли говори такива неща по концертите на Death Angel? Заучени фрази ли са това?“. А отговорът гласи: „Не, не са заучени фрази. Да, хвали публиката, но в момента наистина е искрен и много въодушевен!“ В кипящото от енергия меле пред сцената почти не се разбра колко на брой бяха бисовете, публиката и за миг не реши да се умори и да допусне тази толкова сърцата банда да си отиде. Скривания, излизания, всичко се сля в едно – публика и група толкова си допаднаха, че сякаш не искаха да се разделят. Което си остана и факт, веднага след като всичко най-накрая очевидно приключи, групата бе на разположение на феновете си пред и в клуба, отново се раздаваха автографи, снимки, ръкостискания и прегръдки. Като че наистина не остана нито един неуважен фен.
Така приключи първото, но надяваме се, не и последно гостуване на Death Angel в България. ShadowLand Music, с цената на много загуби, успя да осъществи поне няколко десетки мечти, като така доказа, че все още има ентусиасти-промоутъри, които карат нещата да се случват от чисто фенски подбуди. Дано само другият път да има повече публика, защото иначе този вид посещения ще стават все по-голяма рядкост, а групите определено си заслужават!

Галерия със снимки