Стратегически изстрел със среден обсег от сърцето на София

War Behest March: RAMPART – WARTIME – CIROZA – CHAINS

На 23 юни 2012 г. в клуб „R.B.F.” RAMPART организират концерт по повод излизането на новия си албум “War Behest” със специални гости: WARTIME, CIROZA и CHAINS. След като става ясно, че HYPERBOREA са възпрепятствани да участват в събитието, групи и публика сякаш почувстваха времева свобода. Затова в надвисналата жега пред клуба между 18:00 ч. (за когато бе обявено началото на концерта) и 18:30 ч. има твърде малко хора. Така стартът на изпълненията се отлага с известно време.

Chains

В 19:30 ч. група CHAINS решават да съберат разпилените фенове и започват сета си пред около 35 човека. Квартетът умело представя предимно авторски песни. Мелодичният им thrash e съчетание от двоен китарен риф, редуващ се с по-меки пасажи, изпълнени с мелодии и по-бавен ритъм. Това придава на музиката им едновременно и агресия и едно рокаджийско чувство, вкоренено в традиционните 70-тарски рок банди. Вокалите на Ванс също обхождат агресивния подход и чистото пеене с лекота. Разнообразието от техники прави различните парчета разпознаваеми. Кавърите на SLAYER и DОWN подчертават стиловата свобода на CHAINS. Освен песни от дебютното им EP “Pieces of Reality” чуваме и съвсем нови авторски песни в един разширен сет, който приключва в 20:25 ч.

Ciroza

Липсата на излишно суетене бе приятна изненада и в 20:40 ч. CIROZA вече са на сцената. Сякаш до вчера пънкарливи хулигани, четиримата застават доста стабилно и помитат публиката с изчистен риф. Стегнатите и бързи thrash парчета са в стила на 90-ския thrash metal – без излишни мелодии, с агресивно звучене и антикомерсиалност. Няма прекалено заиграване с ритъма или засукани сола. Набляга се на директната агресия. Изпълнението на CIROZA определено вдига очакванията към предстоящия им албум! Малкото пънкарско духче не е мъртво! Чухме хита „Диагноза Цироза”. То се спотайва и в безсмисленото чегъртане на псевдо-виртуозни сола от Валери (вокали, китара) между песните. Когато в 21:30 ч. групата слиза от сцената, става ясно, че привидното изобилие от време е напълно изчерпано.

Wartime

В 21:50 ч. WARTIME приковават вниманието на публиката. Вторият китарист на техничните трашъри – Кокича е с тежка контузия на ръката и групата е на сцена в намален състав. Веднага прави впечатление привличането на основен вокалист в групата. Станислав & Co. са свалили черупката на своята праволинейност. Повечето мелодии и по-бавните песни са осезаемо различни. Чистото пеене на Иван Иванов подчертава една почти doom хармония. Не са пропуснати и дрезгавите вокални партии. А Станислав подкрепя с пеене всички диапазони. Техничният thrash е станал и по-вглъбен. Няма по-ясно обяснение за стила на WARTIME от това да спомена включения в сета кавър на NEVERMORE! Без да копират, те имат търсения в посока на минорните мелодии и това не нарушава динамиката им.

WARTIME успяват да докарат 50-те човека, посетили концерта пред сцената и да ги раздвижат с енергичното си изпълнение. Накрая ни изсвирват едно парче от предишния си албум и в 22:30 ч. потъват в мрака зад кулисите, като ни оставят в очакване на новото им издание.

Разгорещената обстановка в съчетание със забраната за пушене изкарва хората пред залата. От самия клуб решават да премахнат ограничението във времето (до 23:00 ч.). Благодарим им за това!

В 22:55 ч. залата е почти празна, когато се разнася рифът на „Metal Spell” от излизащото заедно с албума EP на RAMPART “A Tale to Cold”. Хората хвърлят фасовете и когато се събираме пред сцената, осветлението загасва… Прозвучава интрото на албума “War Behest” и power metal шайката се заема с представянето му. Албумът и EP-то се предлагат със специални цени и запознатите фенове вече са се сдобили с изданията.

Rampart

Китаристът Вили изобщо не позволява някой да си помисли, че липсва втора китара – плътен звук, нелишен от прецизност обгръща залата. Визията му е същата – бесен трол, който се движи в пространството, но извън времето… Музиката повече приковава вниманието, отколкото да възбужда ентусиазма. Това е power metal с тънка progressive ритмика, който не позволява ритмичен хедбенгинг. Статичните усмивки на басиста Свилен са повече екзотика, отколкото контрапункт на вихрещата се вакханалия. Гласът на Мария, както обикновено, не предполага дамско присъствие, без да губи височините си. А барабанната канонада на Пешо звучи сякаш малко излишно усложнена на места. Да, това са новите парчета на RAMPART, които убеждават (поне мен) в качеството на групата. Живото присъствие и комплексните композиции са убедителни доказателства за класа. Следват и моменти с по-умерено темпо, където се промъкват и по-блусарски сола. Ковачницата “Give Nothing Back” прогонва напълно спокойствието. “Outro”-то на албума, изпълнено на живо, закрива концерта в 00:05 ч. с призива “March On at War’s Behest!”.

Свободното пространство в клуба бе приятна подробност за фенове, като мен, които не харесват потна mosh обстановка и отровни изпарения. Въпреки че напоследък има доста качествени български банди, мисля, че този концерт беше един концентрат на авторските усилия на родната сцена. 50-те свидетели на събитието са колкото елитарна публика, толкова и симптоматика на посещаемостта на регионалните концерти на фона на зачестилите посещения на световни имена. Изглежда, че е в наши ръце да чуем българските групи или да продължим да ги убиваме, въпреки редовното им роене. Определено мога да кажа, че “War Behest March” е едно от емблематичните събития през тази година на българската сцена.

ГАЛЕРИЯ

Rampart 70 снимки	Wartime 69 снимки
Ciroza 56 снимки	Chains 43 снимки