SOFIA METAL FEST 2016, ден първи: Когато светулките танцуват

Липсата на хаотичната тълпа, която обикновено заварвам събрана пред „Универсиада“ за поредния концерт, се забелязва още отдалеч, докато таксито ми приближава залата. 18:00 е, check-in на входа за медии, „случайна“ среща с още няколко хангарци, преминаваме пропускателния режим и вече сме във фестивалната зона, където павилионите за храни и напитки са отдавна нападнати, а няколко маси – вече окупирани.

Точно по график, както, впрочем, протече и цялата вечер, в 18:10 внезапното повишаване на децибелите от вътрешността ни подсказва, че ANEKDOT излизат в същия момент, за да открият фестивала. Никой друг като че ли не бърза, но ние сме на „работа“, затова влизаме, за да попълним и без това крехката бройка присъстващи на изявата на младите русенски надежди. А те, несмутени от този факт (дори да са, прикриват го успешно), доказват, че заслужават повече внимание, демонстрирайки завидни инструментални умения, добър синхрон и сценично присъствие. ANEKDOT запълват 35-минутния си сет само с авторски парчета, чийто стил е трудно да определя по друг начин, освен като „модерен метъл“, и не на шега поставят едно добро начало на вечерта.

Хубавата страна на липсата на твърде много публика е, че можеш да оползотвориш съвсем спокойно и пълноценно паузите между бандите, а после да се върнеш отново точно на същото онова перфектно местенце в залата, на което си се бил разположил до преди малко. Положението не се променя коренно и за DOWNSLOT – повече хора навън, отколкото вътре. Тези, които предпочитат първата опция, изпускат едно енергично и стегнато изпълнение. Четиримата опитни музиканти се чувстват като у дома си на същата тази сцена, на която подгряваха TESTAMENT през август 2014 г. Ако си ги слушал тогава или на някое от многобройните им клубни участия, или притежаваш единствения им засега албум, то тогава моментално разпознаваш откриващото “We Will Rise”, “Reborn” или “Beg”, а и краят е предизвестен – вероятно с най-известното им парче, „God Is War”. We never, we never, we never die!

Едно е сигурно – румънците AN THEOS на живо звучат по-добре, отколкото в YouTube. Участници на миналогодишния Kavarna Rock, съставени от 3/6 от състава на DARK FUSION (които пък гледахме тази година на промото на VELIAN и миналата година два пъти – като съпорт на SEPULTURA и самостоятелно в Русе) – вокалът Florin Costachita, китаристът Andrei Gabriel  и басистът, тук преквалифициран във втори китарист, Teddy Bejenaru. Познатите лица биват подкрепени от съименниците в ритъм секцията – Tudor Nica (бас) и Tudor Uscoi (барабани), както и от засиленото харизматично дамско присъствие на вокалистката Elmas Lamya, цигуларката Irina Movileanu и клавиристката Melissa Ünal. Октетът съумява, с течение на сета си, да ентусиазира публиката си със своя раздвижен епик фолк метъл и парчета изцяло на родния си език, и заслужено получава най-бурния отклик до момента. Слизат от сцената с най-малко един фен повече.

Незнайно защо, качеството на звука за VELIAN рязко спада и може би това е единствената пречка да се превърнат в истинския хедлайнър на вечерта. Докато се чудя дали музикантите горе (не) чуват същото, което и ние долу, една от най-добрите, а може би и най-добрата нова българска банда в момента открива с вече познатата “Fireflies”. Дебютното EP със същото име е представено от-до, заедно с още няколко парчета, сред които “Burning Halo”, “The Darkness Within”, “In The Name Of Power”… Концентрирани в разчупените си композиции, но без да бъдат статични, VELIAN създават впечатление за тотален професионализъм, не само в музикално отношение – освен, че всеки тон е на мястото си, театрално поведение и театрален външен вид (в най-добрия смисъл) допълват картинката. Готик, дуум, мелодик дет… Тук има всичко. Светулките все още танцуват наоколо, когато отреденото време на петимата изтича и те ни оставят в очакване на последната група.

Защо точно „СВЕТЛЬО & THE LEGENDS”, за мен остава загадка. Липса на избор? Стратегически ход от страна на BGTSC? Или и двете? В 22:30 на сцената се качва една несъмнено култова банда, която е колкото адаптивна (да, това е определение, което им подхожда, мисля), толкова и очевидно несъвместима с всички останали от афиша на феста. Толкова очевиден е и контрастът на „легендите“ с настроението на предхождащите банди. Както и да е, това явно не представлява проблем за никого и тълпата най-накрая се сгъстява, а първите (и последни) груби танци тази вечер се завихрят в центъра ѝ, без да спрат през целия оставащ час и половина. Светльо и компания винаги ще имат верни фенове и винаги ще вдигат „градуса на настроението“, не може да не им се признае. Очаквано, групата нарежда сетлист от свои („Боли ме гъза“, “Професионанисти“ ) и предимно хиподилски химни („PVC”, „Море от алкохол“, „Момичето“, „Грозна си като салата“ и т.н., и т.н.)  къде по-бавни, къде по-бързи и тежки. Нали все пак сме на метъл фест?!

Теглим чертата в полунощ, за да приключим с ден първи, който беше повече от просто „откриващ“ или „подгряващ“. С банди, които имат място до онези, които ще гледаме на 9-10-ти април. Подобаващо начало на първото издание на SOFIA METAL FEST – очаквайте снимки и репортажи от останалите дни!