SKELETONWITCH: страшните трашъри с широките усмивки

Пролетта пукна, а заедно с нея с пълна сила забумтяха и хормоните, отговорни за желанието за концертиране. Водени именно от него към центъра на София се отправихме не чак толкова гъсти, но за сметка на това верни на себе си и на музиката си орди. Все пак ни гостува не кой да е, а Skeletonwitch – име, което предизвиква усилен сърцетуп у мало и голямо.

Сладките приказки пред бар „Зар” се въртяха около предстоящото шоу на американската петорка. Но нека не изпреварваме събитията. Преди да бъдем безмилостно сплескани от наскоро обновилата състава си компания, имаме да загряваме с нашенски герои. Малко след 20 часа прозвучаха първите акорди от подземието и ние побързахме да се гмурнем в него. На сцената вече здраво бяха стъпили момчетата от Savage Ravage и безжалостно дисторизираха инструменти и гласови струни. Четирите момчета се опитаха да раздвижат все още статичната публика, като изсипаха върху нас яростта и агресията си, ясно заявявайки, че Бъдеще няма. Въпреки усилията им феновете останаха в покой и след само 30-минутен сет изпратихме бандата с аплодисменти.

Кратка почивка и на сцената се качват небезизвестното трио мафиоти от Coprostasis. Както обикновено, водещият дон Коце умело вплита шеги и закачки, забивайки пирон след пирон патоанатомични и гастрономични резачки. Групата определено държи своите верни фенове, които и този път не й изневериха и се втурнаха в мачкащ валс.
Приповдигнатото настроение трудно можеше да бъде развалено от твърде силния на места звук. Кратките, но съдържателни класики на бандата разпалиха дори любопитството на хедлайнерите, които кротко почиваха встрани от сцената. Поздравът Let Me Eat Your Meat бе специално отправен към тях. Четиридесетминутният рецитал успя да надъха всички и да ни загрее за предстоящата изненада на вечерта – Skeletonwitch и новото им попълнение зад микрофона.

Несравнима е лудата емоция, която траш метълът предизвиква – сякаш дори най-статичният, равнодушен индивид започва да дивее наляво-надясно и осъзнава, какво забавление е всичко това, независимо дали е в слушалките, забодени в ушите му, или на сцената пред очите му. Именно по този начин се чувствах във вечерта на 7 май – потеглих към бара с усещането, че се задава нещо голямо. И този път интуицията ми не ме подведе. Skeletonwitch и българската публика не правят компромиси. Изобщо.
Въздухът в клуба може да се реже с нож – ‘завещанието’ на двете беге банди е наситена с музика атмосфера, която само чака някой да я побутне съвсем леко, за да гръмне окончателно. В тази обстановка ни трябва изключително малко, за да достигнем пика на настроението, но това, което презокеанските гости ни предложиха, беше много повече. Близо двадесет песни с висок градус, поднесени с убийствен професионализъм и корави гробарски усмивки бяха причината за кипящото агрегатно състояние, в което оставихме „Зар“-а след напускането си.
Смяната на вокала им се е получила. Фурията Andy Horn не може да си намери място, сякаш сцената е прекалено малка за него, циркулира до завиване на свят. Шоумен от класа, който кипи от живот напук на мрачните тематики на бандата и който държи да зарази всички с него. Вирусоносителят не се спира – подскача, подвиква и изпълнява своите части от театралната пиеса на Skeletonwitch, а в редките моменти, в които се нуждае от почивка, публиката убедително го замества.

Дългоочакваните гости дадоха всичко от себе си и получиха същото в замяна. Американците пускаха бомба след бомба и надали са очаквали атомната експлозия от другата страна на бариерите. Няма недоволни. Има само широки усмивки.

REYAV и valkyrja