nigel kennedy Когато ти се удаде възможност да се докоснеш до един от музикалните си вдъхновители, нямаш особено много избор, дали да се радваш или не. Когато обаче се случи така, че въпросният вдъхновител свири собствени интерпретации на своя вдъхновител (който по ирония на съдбата играе роля на подобен и за теб самия), радостта става двойна.

Найджъл Кенеди е природна стихия. Никога не съм очаквала толкова много талант да се обедини с толкова много енергия и да образува толкова земно същество. Сякаш у самия човек Найджъл Кенеди среща си дават иначе несъвместими качества, които обаче специално за него са осъществили специален вид единение. Сплавта е съвършена.
nigel kennedy 2Освен страхотен професионалист, той е и невероятен импровизатор, което прави всяка негова постановка единствена по рода си. Обичта, която цигуларят разпръсква от сцената, може да се сравни със страстта на всеки един музикант по широкия свят и неминуемо ще изпъкне. Ирландският темперамент е завладяващ.

Още с влизането си музикантът предизвиква сълзи на щастие. Найджъл Кенеди неведнъж е споделял, че обича да се връща в България и, бога ми, това си пролича. Той не пропусна да поздрави нито един от публиката – валят целувки, прегръдки, букети. Лъкът и цигулката са единственото, което го отличава от почитателите му, толкова добре се слива той с обстановката.

nigel kennedy 3С усмивка и настроение ни бяха поднесени първите от поне две дузини лични музикални прочити на великия Джими Хендрикс. След това дойде време за още малко заигравки с нароилите се слушатели, залата е недостатъчна да побере всички чувства, които сякаш живеят свой живот извън телата.
Балансираната и добре премислена, но не и стриктно следвана програма на концерта стигна до своята хумористична кулминация в момента, в който звездата на вечерта започна да демонстрира какво не правят ирландските вратари, а именно – не пазят мрежата. Да, явно футболът наистина е вездесъщ!

Вторият върховен момент се състоя, когато от струните на виртуоза се отрониха нотите на българската песен ‘Йовано Йованке’. Сълзите в очите бяха колкото звездите в небето. а лицата отразяваха щастието, което ги облъчваше от сцената, също толкова ярко. Но нали точно в това се крие силата на музиката – тя извиква на повърхността същината на дълбоката човешка душа. И нищо не би могло да го направи толкова ефективно, колкото вълшебството на поднесената с безкрайно внимание композиция.

След този концерт се чуват само положителни възгласи и тук-таме по някое изсекване в носна кърпичка. Във въздуха се усеща копнеж за допълнително, и не просто бис, ами направо още едно гостуване на Найджъл Кенеди у нас.