Шведско-финска инвазия в София – DEMONICAL, AUTHOR, ANGREPP

Юли сипе огън и жупел, а капризите на двадесет и петия му ден започват да приличат на прищевките на своенравна кокетка. Малко преди обед тръгваме да търсим големия черен автобус. Откриваме го току в сърцето на София, паркиран на метри от клуб Live&Loud. Необичайният му външен вид привлича вниманието дори на случайни минувачи, които спират и с любопитство разглеждат атрактивното превозно средство. А нас ни чакат дълги часове подготовка…

В ранната привечер Live&Loud прилича на круширал кораб. Всяко възможно свободно място е заето от куфари, техника, китари. Но силните владеят Хаоса и за кратко всяко нещо застава на мястото си, а ние сме в очакване на началото.

ANGREPP превземат сцената и тук оставам наистина изненадана. Когато видях китариста на IXXI Elias в клуба реших, че просто е придружил приятелите си, тъй като дни преди турнето на ANGREPP, IXXI дадоха няколко концерта на различни европейски фестивали. Elias обаче е на сцената на мястото на Dawid Dahl. Outlaw по-късно внася яснота в недоумението ми. „Dawid не успя да дойде с нас и се наложиха някои замени.“ Така реално гледахме IXXI със сет на ANGREPP, с изключение на китариста Karl, разбира се.

Две гостувания и три концерта на ANGREPP, като включим и гостуването на Outlaw с IXXI, това беше третото му идване в България. За харизматичността и лидерските качества на Outlaw вече е излишно да пиша. Който го е виждал на живо знае за какво говоря. Повежда макар все още не чак толкова многобройната публика така уверено и нахъсано, сякаш концертът е в разгара си, а не е само първата песен на „подгряващата група“.  Както винаги поднася микрофона на доброволец, за да изпеят заедно припева на „Party In Hell“.

Всяка група си има песен, която може да се нарече нейна визитна картичка. За ANGREPP в такава песен се е превърнала „True Old Soul“. При предишното си гостуване Outlaw я изпя в дует с Ghoul (Humanitas Error Est), този път „True Old Soul“ е моментът, в който Alex Högbom се качва за първи път на сцената. Невероятно съчетание между два уникални гласа на шведската екстремната сцена и перфектно загатване какво предстои.

AUTHOR скромно се появиха на сцената, брутално ни отнесоха и още по скромно я напуснаха. Съвсем умишлено не исках да изказвам мнения, да пиша веднага, да публикувам статуси, защото когато си под въздействие на моментната еуфория нещата винаги са доста по-идеални и патетични, отколкото се оказва, че са. Но след почти седмица съвсем обективно мога да заявя – такъв блек метъл върху главите ни не се беше стоварвал до сега. Могъществото, енергията и плътността на този сет все още ме преследват. Огромно звуково пространство, като врата към друго измерение, което се изправя пред теб и те поглъща.

Тук също останах малко изненадана, тъй като мислех, че „J.V“ ще е и китарист, но той беше оставил за себе си само задължението на вокал и фронтмен. Видимо средната възраст на групата е не повече от 20 и няколко години, но това, което показаха като умения и заряд надмина всички очаквания. Ако изобщо ги е имало. Нали знаете, „нацапани младоци“ я да видим какво имат да казват. Да, албума е добър, но… Я чакайте малко, те не разиграват поредната черно-бяла клоунада!.. Това, което ни залива от сцената е истински юмрук в лицето…

Свириха целия албум „Lopun alku“, както и кавъра на легендарния бунтар G. G. Allin „Die when you die“. Кавър след, който чух коментари: „Ама те наистина го направиха!“. Ако не сте чули „Lopun alku“ все още, горещо ви го препоръчвам. Ако пък искате да почувствате напълно мощта, дълбочината и почти нереалната му пленителност, следващият път не пропускайте да видите AUTHOR на живо. Ще чуете не само перфектно изпълнен блек метъл. Ще почувствате какво означава музикантите да вложат цялото си същество и жизнена енергия в живото изпълнение.

Смяна на декора, смяна на стила и на главните герои. Истински, автентичен шведски дет метъл ще разтърси само след минути сцената. Martin Schulman, емблематична фигура на екстремната сцена и неговият DEMONICAL след 20 години странстване най-после се изправят и пред българските фенове. Както самият той казва „по-добре късно, отколкото никога.“.

Откриват с „Cursed Liberation“ от последното им ЕР, а по-нататъшният им сет включва любими песни от почти всичките им албуми (без първия от 2007-ма). Alex Högbom доказва, че доверието, което DEMONICAL са му гласували като фронтмен е напълно заслужено. Сценичното му поведение напомня на хищник, който си играе със своите жертви. За миг спокоен и грациозен изведнъж се нахвърля трескаво върху публиката и я кара да взриви пространството с натрупаната енергия.

Сетът на DEMONICAL продължи малко повече от час. Час, през който на два пъти се заформи пого пред сцената, и който остави без дъх бясно куфеещите фенове. Да, не обичам много „репортажния жаргон“, но няма друг по-подходящ израз. След „Death Metal Darkness“ музикантите оставят инструментите и аха светлините са на път да угаснат. Закрещяваме: „We want more!“, при което Alex Högbom тържествуващо вдига сет листа и ни показва, че ни очакват още две песни. След тях наистина слагат края на нашия малък дет метъл празник.

… Почти сутрешни часове. Огромното количество куфари и техника отново е сменило мястото си в пространството. Време за раздяла. Martin обещава реванш с шеговитата забележка да не чака пак 20 години. Outlaw крои план за следващото си гостуване в България. Само „J.V“ „съвсем по блек метълски“ запазва мълчание и сякаш умишлено избягва излишните брътвежи характерни за такива моменти. Съвсем на ухо – не минахме и без Manowar на раздяла, но не споменавайте пред Outlaw, той не обича да се говори за това 😀 .

До следващото Patry In Hell или March For Victory. Както се случи. 🙂