ШВЕДСКИ ДЕТ МЕТЪЛ – ENTOMBED

Nihilist имат възможност като подгряваща група на Napalm Death на концерт  в Стокхолм да дадат демо запис на представител на Earache Records. От лейбъла са впечатлени и предлагат на групата да издаде албум. Албумът излиза, но под друго  име на групата.

Част3. Стокхолмска сцена – ENTOMBED

Johnny Hedlund остава извън новосформираната група-приемник на Nihilist Entombed  и на негово място зад баса съвсем за кратко застава  David Blomqvist, който в последствие преминава през Carnage в Dismember. Бандата се връща в Sunlight Studios и записва демото със заглавие „But Life Goes On“ на 23.09.1989г., отново с продуцента Tomas Skogsberg. Групата  остава пак без басист и в демото баса се записва от Nicke Andersson.  Двамата с Uffe Cederlund си поделят и записите на  баса в добилият култов статут дебют на групата „Left Hand Path“(1990). Именно този албум издават Earache Records на 04.07.2019г. Албумът става еквивалент за шведския дет метъл звук, мощни и плътен, динамичен и груб. „Left Hand Path“ се базира на преработения демо материала на Nihilist и представлява сериозна крачка напред като поставя Entombed  в дет метъл авангарда по онова време.  „Left Hand Path“ изобилства от бавни и тежки пасажи, откровени грайнд забежки и се нарежда сред най-добрите образци в екстремната музика. Нещата при Entombed  потръгват, но движението в състава на групата не спира. Nicke Andersson записва вокалите във втория албум „Clandestine“, поради необходимост Lars да напусне групата, въпреки че на обложката на албума  е вписан като вокал  Johnny  Dordevic, който става член на бандата за периода 1991-1992г.  „Clandestine“(1991) оформя стила на групата и ни представя сериозно музикантско мислене както и по-голяма зрялост на идеите. Музиката в албума е доведена до концептуална цялост, вплетени са сложни рифове, липсват досадни и повтарящи се моменти, ритъмът бележи чести преходи, мелодиите са груби и студени. Парчета като Chaos Breed и Through the Collonades разкриват дълбочината на композиторския им талант. Entombed  вземат участие в турнето, организирано от Earache  със  заглавие  Gods of Grind заедно с групи като Carcass, Cathedral и Confessor, а през есента на 1991г. Petrov се завръща като вокалист на групата. Заедно с него и оставяйки зад гърба си изключително значимото турне Gods of Grind в Европа, Entombed  започват записите на излезлия през есента на 1993г. трети албум със заглавие „Wolverine Blues“. Албумът представлява сериозна крачка напред и встрани от правеното досега. Без да се отклоняват радикално от основното си звучене и начини на композиране, Entombed  използват в този албум по-класически изразни средства, вокалите са по-ясни, има доста груув елементи, хорус китари. Стилът на албума се определя като „Death ‘n’ Roll“, композициите са отново дело основно на Nicke Andersson. Албумът показва музикантска зрялост и възможности за композиране извън преповтарянето на автоклишетата и стремежа да се прави музика, която досега се е харесвала. Въпреки големия авангарден скок чрез Wolverine Blues, групата си запазва основните изразни средства и внушения, грубият звук, така че „Wolverine Blues“ нито има претенции за мейнстрийм издание, нито постига мейнстрийм успех. „Wolverine Blues“ остава едно от най-добрите творения на групата, въпреки негативната оценка на крайните фенове и в някои ревюта, продиктувана от музикална ограниченост. През същата година, 1993г., групата издава и ЕР-то „Hollowman“, се издава чрез партньорство от Earache и Columbia. То съдържа 6 песни, от които инструментална версия на Wolverine Blues както и кавъра на Christopher Young Hellraiser. След издаването на „Wolverine Blues“ групата е на турне в Европа заедно с Napalm Death и издават сингъла „Out of Hand“ през 1994г.  През 1995г. ги напуска басиста Lars Rosenburg, който е заменен от   Jörgen Sandström, бивш член на Grave.  Групата записва нов албум и сменя лейбъла си, но той не е издаден от новия лейбъл. Така групата стига до идеята за основаването на собствен, който се нарича Threeman Recordings, основан в Швеция и функциониращ до днес. Парчетата в излезлия през 1997г. албум с дълго заглавие „To Ride, Shoot Straight and Speak the Truth“, са кратки  по времетраене и следват стила на „Wolverine Blues“. Албумът се издава за САЩ чрез Music for Nations, а предишният им лейбъл Earache, за да смъкне още пари от бандата издава компилация с неиздадени версии, включваща кавъри под заглавието Entombed през същата година.  „To Ride, Shoot Straight and Speak the Truth“ получава много добри отзиви. В анкета на Metal Hammer Европа се нарежда на второ място сред на-доброто за 1997г. Групата участва на турне като съпорт на  Machine Head. През същата година напуска барабаниста и основен автор на групата Nicke Andersson. Същият, както писахме в първата част, решава да се посвети на другата си група –  Hellacopters, група, която в която е китарист и вокалист и съосновател от 1994г. и която няма нищо общо с дет метъла. Hellacopters по онова време набират популярност, дебютът им печели шведските „Грами“, а самите те са съпорт група на KISS. Andersson незабавно е заменен с Peter Stjärnvind, който има участие в редица банди като Merciless, Unanimated, по-късно и в Nifelheim и пр. С него издават през 1998г. може би „най-мекия си албум“ „Same Difference“, който почти единодушно се приема критично. Основен композитор на парчетата в албума е Uffe Cederlund и въпреки негативните оценки има какво да се чуе и в  „Same Difference“ като бандата показва, че може да композира и без участието на Andersson.  Earache отново реализират стар материал със заглавие „Monkey Puss: Live in London“ (1999),  CD/DVD със записи на Entombed от европейското им участие в турнето Gods of Grind през март 1992г. Пак през 1999г. е издадено и ЕР, основно с кавър версии на чужди парчета, със заглавие „Black Juju“. Entombed се връщат отново на турне заедно с Meshuggah и Skinlab.  С  „Uprising“ (2000) Entombed се връщат във форма чрез грубия си брутален звук, с който са познати. Албумът е с продуцент  Nico Elgstrand и записан само за 18 дни. Записът е последван от турне в Европа и Канада като съпорт на Iron Maiden както и от самостоятелни концерти. Следва издадения през 2001г.  „Morning Star“, който запазва грубия стил и динамиката на предходния.  „Morning Star“ е сравняван с ранните неща на Slayer. По повод петнадесетгодишнината на група излиза компилацията с кавър версии на чужди песни „Sons of Satan Praise the Lord“ през 2002г., съдържаща парчета на голям диапазон музикални величия от Venom до Bob Dylan. През същата година Entombed правят и специален концерт с оркестъра на Кралския шведски балет в залата на Кралската шведска опера. Концертът е записан и в последствие издаден като концертен албум през 2005г. под заглавие Unreal Estate. Издаденият през 2003г. „Inferno“ е подобен на предходните два като звук. Последват редица от турнета, и напускане на членове на бандата. Басистът  Jörgen Sandström напуска през януари 2004г. и е заменен от Nico Elgstrand, китаристът Uffe Cederlund напуска през септември 2005 и мястото му остава незапълнено и барабаниста Peter Stjärnvind напуска през 2006, като е заменен от Olle Dahlstedt. Издаденото през 2006 ЕР, съдържащо 6 песни със заглавие  „When in Sodom“ и последвалият го през 2007г. албум Serpent Saints – The Ten Amendments е без основния композитор в групата след напускането Andersson, Uffe Cederlund. Албумът получава много добри отзиви, а на пазара в САЩ се рекламира като най-доброто от групата, издадено след „Wolverine Blues“.  Това е досега и досега издаденото като албуми от Entombed. През 2013г.Petrov подписва договор със Century Media за запис на нов албум под името   Entombed A.D. След съдебно решение, че името на групата принадлежи на основателите и, Lars решава да продължи сам, наемайки китариста Nico Elgstrand, басиста Victor Brandt и барабаниста Dahlstedt, които са по-голямата част от групата по ново време. Entombed A.D. издават своя първи студиен албум със заглавието „Back to the Front“ през 2014г. две годни по-късно реализират наследника му  „Dead Dawn“, чрез Century Media. Албумите продължават в стила на групата – предшественик – Entombed, която също се води активна от 2014г. и към момента от нея се очаква индикация на живот

Част2

Част1