РОК РАЗХОДКА: Седмичен рок обзор

Преди 44 години, Cream казаха „Сбогом!“ на публиката, междувременно John Corabi сподели, че едва не се гръмнал, след като адвокатите на Motley Crue му съобщават, че е уволнен .. Вижте повече …

ГОДИШНИНИ

Преди 40 години, Hawkwind издават ‘Doremi Fasol Latido.’ Сформирани през 1968, Hawkwind започват като клубна блус и рокендрол банда. Но това не продължава дълго, защото те откриват една по-печеливша формула – комбинират хард рок с рокендрол, добавят малко психеделик за цвят, и така получават този уникален за онова време стил, който днес ние познаваме като „спейс рок“. Както сами виждате, те не са просто банда момчета, с мазни, дълги коси. Те са нещо повече от това, те създават ново движение.

Албумът ‘Doremi Fasol Latido,’ представя на публиката една опустошителна песен ‘Brainstorm’ , която носи малко прото-пънк привкус. Тази песен, повече от всяка друга, представлява стилът на Hawkwind.

Ритъм секцията на басиста Lemmy Kilmister и барабаниста Simon King, прави звученето на бандата по-мощно и сурово, по – изпъкнало. Китаристът Dave Brock яростно атакува, докато саксофона и флейтата на  Nik Turner, синтезаторите на Dik Mik и Del Dettmar, прибавят естетика в цялото това музикално преживяване.

Въпреки етикета „спейс рок“, който журналистите лепват и на Pink Floyd, Lemmy не се съгласява с това определение. Пред ВВС, Леми потвърждава вижданията си по следния начин: „Ние не бяхме Pink Floyd. Ние не бяхме сладки, Ние бяхме като черен кошмар.“

Преди 44 години, Cream се „сбогуваха“ с публиката. Да, звучи малко трагично! Всъщност за някои, това си е било чисто похабяване на една готина банда, с рядко срещано тогава, сурово и първично звучене, примесено с класически блус.

И така, след малко повече от две години като банда, Cream свирят за последно на 26 ноември, 1968. Естествено, както подобава, концертът се състои в емблематичната Royal Albert Hall в родната Англия. Решението на бандата, да спрат съвместната си работа, хвърля феновете в смут. Това е изненада за всички, занимаващи се с музика по онова време – музиканти, журналисти, критици … Накрая стана ясно, че Ерик Клептън бил „загубил интерес“, а Ginger Baker и Jack Bruce си разменяли остри реплики.

Въпреки това, те решават да прекратят съществуването на бандата с достойнство, нещо, с което малко групи могат да се похвалят. „Прощалното“ им турне минава през 19 американски града, и завършва в Royal Albert Hall, където свирят на две дати – 25, 26 ноември.

Концертът е записан от BBC, които го пускат на малкия екран през 1969. Записите служат за пълнеж на последния им албум. Въпросният албум е планиран като двоен – като смятат да включат, както концертен, така и студиен материал. В последствие планът пропада, и материалът излиза в едно, единствено LP, в което буквално натъпкват концертен и неиздаван дотогава материал. Плочата е озаглавена ‘Goodbye,’. Концертният материал, попаднал в албума е от шоу в  L.A. Fourm.

Истината обаче е, че музикантите никак не харесват последните си концерти. Дори най-запалените фенове твърдят, че именно тук, триото не е в най-блестящата си форма. В документалния филм ‘Cream: Classic Artists,’ Baker споделя: “Не беше добро шоу. Cream беше по-добра група, от това, което се чува там.“

ДРАМИ И СКАНДАЛИ

John Corabi бил близо до самоубийството, когато през 1997, е уволнен от Motley Crue. Вокалистът захапал дулото на пистолет и щял да натисне спусъка, внезапно се сепнал и разбрал, че това е пълна глупост. Това той сподели на акустичен концерт в Лондон. Там той дава детайли, относно уволнението му, както и за живота му след това.

Един ден, Corabi пристига в студиото, където трябвало да записва парчета с бандата. За негово съжаление, или може би радост, не знам, той намерил някакви костюмирани типове, които му казали: „Crabby, ние те обичаме! Но за съжаление звукозаписната компания не подкрепя този състав. Трябва да те освободим, защото връщаме Vince обратно“. Е, да това звучи доста гадничко, нещо от сорта на „Много си печен, ама Винс е по-печен!“

Припомням, че Corabi пристига в Motley Crue, след като Vince Neil напуска през 1992. Той успява да запише само един албум с бандата и това е едноименният ‘Motlley Crue,’ от 1994.

АЛБУМИ И ПРЕМИЕРИ

Izzy Stradlin издаде нов сингъл „Baby – Rann”. Песента включва  Rick Richards на соло китара, Taz Bentley – барабани, и J.T. Longoria на бас. Може да видите видеото на песента ТУК.

Междувременно стана ясно, че барабанистът на Queen – Roger Taylor планира да издаде солов албум. Това ще стане през 2013. Музикантът дава възможност на феновете да изберат, кои песни, да включи в албума си, разбира се чрез гласуване. Дано скоро стане ясно, как по – точно ще можем сами да изберем песните, защото на този етап последната информация, публикувана на официалната му страница www.rogertаylor.info е от 8 – ми ноември.

Jane’s Addiction също потвърдиха информацията за нов албум. Фронтменът Perry Farrell потвърди, че групата работи по нов материал. Според него, вече са написани около 60 песни – хмм, амбициозно! Въпреки, че Farrell се възстановява от операция, той обещава да се появи в студиото през януари, когато се очаква да започнат и записите.

„Не съм писал толкова много, откакто бях на 20. Много съм развълнуван. До момента всичко върви много добре, така че се надявам новият албум да се появи догодина по това време.“, споделя Farrell пред списание Rolling Stone, като добави още: „Албумът няма да е продължение на ‘The Great Escape Artist’. Добра идея е, но въпреки това, смятаме да направим нещо свежо.“ 

Задава се нов албум, със „загубени“ парчета на Jimi Hendrix. Неиздаваният материал ще излезе през 2013 под името  ‘People, Hell And Angels’. Парчетата са записвани в периода  1968 – 1969. Писани са за ‘First Days Of The New Rising Sun’, както и за ‘Electric Ladyland’ по който Hendrix работи, преди смъртта си. Песните ще излязат на 5 март 2013 в САЩ, във Великобритания, дата все още няма, за останалата част от Европа, така и не стана ясно, дали въобще ще има издание.

На 29 януари, 2013, Legacy Recordings ще издаде юбилейно издание, по случай 30-тата годишнина на  ‘Texas Flood,’ дебютния албум на  Stevie Ray Vaughan и  Double Trouble. Двата диска, ще включват и неиздаван досега концерт от 1983, както и още няколко бонуса.

Албумът е записан само за три дни в студиото на Jackson Browne. ‘Texas Flood’ е истинско съживяване на блуса, в средата на 80 – те. Освен това Vaughan се доказва като истински китарен герой. Албумът е всепризнат и достига до 38 – ма позиция в престижната класация Billboard 200, номиниран е и за две награди „Грами“. Към днешна дата, албумът е продаден в повече от 2 млн копия. След този албум, Vaughan издава още четири, преди да загине през 1990, след тежък инцидент с хеликоптер.