ROGER WATERS – The Wall – едно неповторимо изживяване

Roger Waters

ROGER WATERS – име легенда, име което сме чакали години наред и най-сетне имахме възможността да видим на живо благодарение на румънските ни колеги от Emagic. Piata Constitutie, Букурещ, 28 август 2013 г.

Много добра работа от страна на организаторите на концерта. Очакванията бяха за нещо грандиозно и смело мога да кажа, че бяха надминати. Сцената – огромна, оградена от грандиозната стена, разбита в центъра с характерния кръгъл   екран надвиснал отгоре. Шоуто започна без обичайните закъснения и веднага след познатата меланхолична увертюра “In the flesh” просто избухна в светлини, огнени стълбове и червени ракети, излитащи на всеки такт от могъщия агресивен риф. Песента кулминира в ослепително бял пожар от фойерверки, който запали цялата сцена. Потресаващо усещане. Всичко продължи нататък по план. Стената се превърна в огромен екран за уникалните клипове, които бяха микс от сцени от филма и напълно нови елементи, анимации, документални кадри, снимки, колажи.
“Another brick in the wall”, съответно с румънски детски хор, (за който Роджър спомена, че са започнали репетиции в 5 същия ден!) който се опълчи на злокобния надуваем учител с горящи в червено очи.
За „Mother“ беше направен видео-колаж с Роджър изпълняващ песента преди 20 години.
В “Good bye blue sky” самолетите хвърляха смес от кръстове, полумесеци, еврейски звезди, долари и емблеми на известни корпорации вместо бомби.
След „Good bye cruel world“ имаше около 20 минути пауза, по време на която по стената бяха подредени снимки вероятно на жертви на войната или на режима на Чаушеску, ако правилно сме разбрали.

От там нататък, както се полага концерта продължи пред голата стена, зад която свиреше групата с изключение на някои по важни моменти когато Роджър или някой от музикантите се появяваха отпред.
След „The show must go on“ всичко придоби характерната милитаристична форма, Роджър навлече шлифера и в края на „In the flesh“ разстреля всички с шмайзера си 😉
„The trial“ беше изцяло на фона на анимацията от филма, след което разрушиха стената с гръм и трясък и излязоха за заключителната “outside the wall”.
Накрая Роджър представи участниците, включително и своя син и се сбогува с тълпата. Няколко думи за групата: брилянтни музиканти, уникална интерпретация на китарите на Гилмор, перфектно пеене на Роджър. Вокалните партии на Гилмор бяха покрити идеално с помощта на други членове на групата и единственото, което напомняше, че това в крайна сметка не е Pink Floyd е че другите просто не бяха там…
Що се отнася за звука никой не е и очаквал да се разочарова, но тук също надскочиха всички стандарти. Това беше най-доброто озвучаване на което съм бил свидетел. Изцяло балансирано и съобразено с акустиката между сградите, където се провеждаше концерта. Отчетливи стерео-ефекти ме караха да гледам в нищото и да се чудя откъде идва звука. Всеки тон беше кристално чист и можеше да бъде отделен и чут заедно и в синхрон с останалите.  Удивителна динамика с достатъчна мощ и в най-тихите моменти, но без никакво пресилване в пиковете. Всичко беше така прецизно дозирано, че да няма никакъв дискомфорт. Чисто удоволствие! Тръгнах си от концерта без пищене в ушите. Уникално усещане! Сякаш следващото поколение озвучители бяха работили със следващото поколение озвучителна техника.
В заключение това беше най-грандиозното шоу на което сме били свидетели. Това беше повече спектакъл отколкото концерт, така че бисове съответно никой и не очакваше.
Хората си тръгнаха тихо, като зашеметени от това което преживяха. Благодарни сме, че успяхме да бъдем свидетели, дълго ще го помним и завиждаме на всички, които тепърва ги очаква да го изживеят в София!

Автор: Иван Георгиев

Снимки: Здравка Златева

Разгледайте и цялата ГАЛЕРИЯ