Rockstadt Extreme Fest 2016, ден четвърти: Австралийско слънце над Трансилвания

Четвъртият и последен ден от фестивала, 14-ти август, очаквано се превръща в най-силния и изпълнен с емоции и събития. Времето, вече окончателно, е прекрасно, което става причина и хората да са далеч по-позитивни, усмихнати и цветни в сравнение с предишните дни. Поставяме ранно начало на фестивалните си приключения за деня в 15:30 с хановерците EXCREMENTORY GRINDFUCKERS. Най-точно казано, петимата веселяци са необясними, хубавото е, че ние нужда от много обяснения нямаме, та танцувалният им грайндкор с електронен привкус ни раздвижва стабилно, а някой решава, че е необходимо да охлади горещите страсти, предизвикани от грайнд кавърите на WHITESNAKE и EUROPE в този още по-горещ следобед, поливайки ни обилно с пожарникарския шланг, разположен край сцената.

На публиката като че ли ѝ трябва известен период на адаптация към изпълнението на британските математици TESSERACT, за тях важи същото и между двете страни, в продължение на цялото едночасово изпълнение, сякаш се простира невидима стена. Предвождана от завърналия се в редиците ѝ оригинален вокалист Daniel Tompkins, бандата все пак дава всичко от себе си (успешно или не), за да разруши преградата, започвайки с по-атмосферичния си материал и придвиждайки се към все по-агресивната му и изпълнена с мощни брейкдауни част.

На насрочения meet & greet CATTLE DECAPITATION, едни от лидерите на щатския деткор (предпочитаме етикета „модерен дет метъл“), се оказват приятни и разговорливи пичове. На сцената, разбира се, нещата се променят коренно и животинското у човека излиза наяве. На живо американците звучат точно толкова екстремно, колкото и на запис. Превръщайки в прах с един удар гореспоменатата преграда, за отредените си 50 минути Travis Ryan и компания определено доказват, че не са били целия този път от Калифорния напразно, тероризирайки с… ъъъ… летни хитове като “Your Disposal”, „Kingdom Of Tyrants” и “Forced Gender Reassignment”.

Meet & greet с DESTRUCTION така и не се случва, тъй като става ясно, че метъл ветераните имат проблеми с трафика и ще позакъснеят. Междувременно, отиваме на свиждане с INSOMNIUM и си уреждаме интервю, но за това – по-късно, нека сега се върнем на DESTRUCTION, които за втора поредна вечер възцаряват добрия стар немски траш в рамките на Rockstadt 2016. Картинката е повече от предвидима – две парчета от новия “Under Attack” (2016), а останалото – класика след класика, чиито имена едва ли има нужда да споменаваме, но, разбира се, налице са „Curse The Gods”, “Nailed To The Cross”, “Mad Butcher”, “Thrash Till Death” и за финал – “Bestial Invasion”. Някой на решетката развява български флаг и Schmier не пропуска да отрази това, поздравявайки всички присъстващи на феста наши сънародници.

Към 21:00 се лепваме на първите редове за INSOMNIUM. Финландците (подобно, впрочем, и на доста други групи, макар че не споменахме този факт), сами правят последните приготовления за сета си, който след броени минути откриват с интрото “The Primeval Dark” и “While We Sleep”. В началото обаче, поне от нашата позиция, звукът е ужасяващо зле, касите на Markus Hirvonen заглушават кажи-речи напълно всичко останало, та се преместваме и само десетина метра по-назад вече започваме да различаваме парчета. Следва един съвсем неусетно изтекъл, безумно красив остатък от този един час, след което посещаваме бандата в бекстейджа за кратко интервю с китариста Ville Friman, което ще прочетете в близките дни. Искаме да отправим специални поздрави и благодарности на Monica Maria Lerintiu от екипа на Rockstadt, която ни намери в тълпата (!), за да се увери, че всичко е минало по план.

Връщаме се точно навреме за началото на сета на другите скандинавци за вечертa. От шоуто на шведите SOILWORK, които видяхме и у дома, в Каварна, лъха на професионализъм, въпреки че отново се долавят проблеми със звука, които обаче очевидно не смущават бандата и нейния лидер Björn “Speed” Strid. Фронтменът звучи малко немощно при смяната от тежки към мелодични вокали, но все така безпогрешно владее тълпата пред себе си. Северняците са на турне в подкрепа на юбилейния си “The Ride Majestic” (2016), но не пропускат да направят и обширна и енергична разходка из дискографията си, не забравяйки задължителните “Rejection Role”, “Nerve” и “Stabbing The Drama”.

Спуснатият пред сцената транспарант с огромни червени букви, изписващи “Ire”, закрива от погледите ни работата по сцената за финалния концерт на голямата сцена на Rockstadt Extreme Fest 2016 – този на австралийците PARKWAY DRIVE. След известно забавяне, станало традиционно за хедлайнерите на тазгодишното издание, завесата се вдига (или, в този случай, пада), за да разкрие една пораснала банда. Въпреки че сигурно много хора няма да се съгласят с мнението ни, сегашните PWD нямат нищо общо с онези, които гледахме през 2014 г. в София и просто вече нямат физическата възможност да се поберат в отеснелия им Mixtape 5. В последните две години бандата е в разцвета си, а защо не и на върха на своите сили и представянето им във вечерта на 14-ти август е доказателство за това във всяко едно отношение. Началото е поставено с “Destroyer” и “Dying To Believe”, а както знаем, това не са единствените две химнови парчета в актуалния “Ire”. Вездесъщият, харизматичен Winston McCall не оставя публиката да скучае и дирижира всяко едно нейно движение, въпреки че тя явно си е научила урока предварително и няма нужда от кой знае какви наставления. Съвсем предвидима и подобаващо екзплозивна е реакцията и на по-стари парчета като “Carrion”, “Idols And Anchors”, “Karma”, “Dark Days”, “Wild Eyes”… След “Bottom Feeder” бандата привидно пожелава „лека нощ“, но нима не е ясно, че ще има още? Финалът е с “Crushed” и „Home Is For The Heartless”, а над главите ни завалява дъжд от конфети във формата на сърца. Обичта е взаимна, да.

И докато народът се тълпи към изхода, на нас ни предстои да преживеем едно последно удоволствие. Нашенците SMALLMAN ни чакат на малката сцена и имат честта да закрият целия фестивал. След могъщото изпълнение на PARKWAY DRIVE родната банда звучи безкрайно успокояващо, но в никакъв случай вяло и това си личи и от одобрителните възгласи на събраното под тентата множество, по-голямата част от което очевидно за пръв път откриват съкровището, което е музиката на SMALLMAN. Четиримата носят дъх на българско небе над румънската земя и изстискват максималното от всяка една от 55-те си минути, а ние, техните сънародници,  не се досещаме за по-подходящ начин да поставим точката на нашето четиридневно преживяване. Благодарим ти, Rockstadt !