Интервю със Sebastian Ramstedt (NECROPHOBIC)

NECROPHOBIC така и не успяха да намерят нишата в екстремните стилове, с която да се олицетворят. Да, екстремизмът сам по себе си им пасва идеално. Но залитанията в една или друга посока им изигра лоша шега. Промените в състава също. Това обаче остава в миналото. През 2014 в бандата се завръща вокалистът Anders Strokirk. Две години по-късно на борда са и Johan Bergebäck, Sebastian Ramstedt. През 2018 се появява „Mark of the Necrogram“. И май нещата потръгват. Албумът е най-комплексният и най-завършеният албум на NECROPHOBIC след 30-годишно дълбаене из ъндъграунда. Новата формула дава резултат, твърди китаристът Sebastian Ramstedt. Всички, обаче, дори и той, си задават въпроса – до кога?

Интервюто със Sebastian Ramstedt (NECROPHOBIC) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 15.10.2018 година.

От другата страна – Привет Sebastian, къде се намираш в момента?

Sebastian Ramstedt – У дома в Стокхолм, Швеция.

От другата страна – Вярно ли е, че всяка шведска банда е вдъхновена от ABBA?

Sebastian Ramstedt – Да, със сигурност. За нашия албум е истина. ABBA имат много интересни вокали. Познаваш гласовете на дамите, които пеят в там… С нашият продуцент решихме, че трябва да използваме подобен ефект – сещаш се – който прави вокалите на ABBA някак си по-бляскави. Говорихме с Fredrik Folkare в последния ни албум „Mark of the Necrogram“ да вземем този вокален ефект на ABBA за китарите. С него направихме солата по-пространствени. Така че наистина е вярно.

От другата страна – Защо ABBA имат толкова силно влияние върху шведската сцена?

Sebastian Ramstedt – Не знам, но те са част от шведската музикална история. Това е първата наша комерсиална поп група със световен успех. Те поставят Швеция на музикалната карта. След тях репутацията на страната ни като място, където се прави отлична музика, нарасна. За мен те не са толкова важни, но смятам, че ABBA прокараха пътя за онези, които създават музика в Швеция. Те бяха първата комерсиална група, която стана известна извън страната. Така че по някакъв начин са важни за музикалната сцена. И разбира се, ние всички сме израснали с тях. Нашите родители са ги слушали. Когато бяхме деца на всяко парти звучеше тяхната музика. Те са част от нашето наследство и наистина вдигнаха много качеството на поп музиката.

От другата страна – Ще дойде ли момент, в който на купони хората в Швеция ще слушат NECROPHOBIC?

Sebastian Ramstedt – Едва ли… Ние сме твърде ъндърграунд банда и не можем да се похвалим с голям комерсиален успех.

От другата страна – Защо хората не посочват NECROPHOBIC като основно име, когато говорят за шведската дет метъл сцена?

Sebastian Ramstedt – Защото никога не станахме особено популярни. Никога не постигнахме онзи успех, който другите групи успяха да натрупат. Много късно се озовахме на пътя. Не правехме много турнета през 90-те години. В някаква степен смятам, че изпуснахме влака, който щеше да ни отведе до успеха. Също така никога не излязохме от ъндъграунда. AT THE GATES и дори DISSECTION не са ъндърграунд банди, а ние винаги сме били такива. За метъл общността NECROPHOBIC са много добре познати, но не виеки познава песните и ги слуша. Хората са чували за бандата, но не познават групата. А всеки знае кои са AT THE GATES. Никога не постигнахме тяхното признание, винаги сме били в ъндърграунда, но и никога не сме работили, за да постигнем голям успех или големи продажби. Което е добре, защото така или иначе никога не сме гледали на себе си като комерсиална група. Винаги сме правили точно онова, което сме искали. А по този път албуми не се продават.

От другата страна – Това ще се промени ли с последния Ви албум?

Sebastian Ramstedt – По някакъв начин има малка промяна в положението ни. „Mark of the Necrogram“ раздвижи нещата около групата. Когато се събрахме отново в банда аз, Johan Bergebäck и Anders Strokirk като вокалист, интересът се повиши и музиката ни впечатли феновете. Енергията в групата е по-добра откогато и да било, и смятам, че песните в албума са много здрави. В момента сме записали може би най-силните си композиции. Смятам, че сме се изкачили две или три стъпала по стълбата, но едва ли ще стигнем до комерсиалния успех на AT THE GATES или DISSECTION примерно. Получаваме повече внимание, но не достатъчно, за да живеем от него, когато го осребрим.

От другата страна – Съжаляваш ли за нещо?

Sebastian Ramstedt – Не, не мисля. Приятели сме в групата, тя е жива. Без всички проблеми, трудности през годините, конфликти в бандата, които преживяхме, новият ни албум нямаше да стане толкова добър. Историята на NECROPHOBIC ни водеше до „Mark of the Necrogram“. Така че не съжалявам за нищо. Понякога е трудно, понякога не е толкова забавно, но трябва през паденията да продължаваме към върховете.

От другата страна – „Mark of the Necrogram“ получи много добри отзиви. Четеш ли ревюта?

Sebastian Ramstedt – Да, ако ревютата са добри, е някак си зареждащо, когато ги чета и това също ме кара да се чувствам добре. Забавно е да разбера мнението на хората за песните ни. Лошите ревюта не ги чета докрай. Някак си не ми пука за тях. Но добрите ревюта са добре дошли. Реално обаче те не променят нищо. Ревютата не водят до промени в NECROPHOBIC. Но понякога положителните новини, ни карат да се чувстваме добре. Карат ни да се върнем в репетиционната, усмихнати до уши. Но не променят начина, по който създаваме музика или планираме целите на групата, просто са черешката на тортата. Така бих се изразил.

От другата страна – В едно от ревютата за „Mark of the Necrogram“, които прочетох, се казваше, че това е Вашия перфектен албум? И то след 30 години история…

Sebastian Ramstedt – Така е. Правили сме много различни албуми. Преминали сме през няколко стила. Започнахме като дет метъл група, „Bloodhymns“ е почти траш, „Hrimthursum“ е малко или много симфоничен. Направили сме толкова много неща. С този реюниън – „Mark of the Necrogram“, за който написах повечето от песните, реших, че ще включа най-добрите елементи от всички предишни издания на групата и ще ги събера на едно място. Не го направих много предизвикателен за слушателите. Понякога пишеш песни, за които знаеш, че никой няма да хареса, но въпреки всичко ги записваш. Но за „Mark of the Necrogram“, последвал реюниъна с бандата, избрах само композиции, за които бях сигурен, че ще се харесат на публиката. Мога да бъда много инатлив. Бих могъл да създам много странен материал, бих могъл да свиря хармонии, които никой да не хареса освен мен и ще ги отстоявам. Този път обаче оставих това настрана. Вземи например „Number of the Beast“ на IRON MAIDEN – опростен албум, с голям успех, а след него „Piece of Mind“ е доста по-сложен, с по-усложнена структура на песните. Можем да определеим „Mark of the Necrogram“ като „Number of the Beast“ на NECROPHOBIC…

От другата страна – Може би и този албум ще е ново начало за Вас, както „Number of the Beast“ е бил за IRON MAIDEN?

Sebastian Ramstedt – Да, по някакъв начин се надявам това да е така. Голямата разлика е, че MAIDEN са били на по 25, когато издават „Number…“, докато ние сме на по 40 и отгоре. Едва ли ще поставим основите на коренно ново начало, но „Mark of the Necrogram“ и следващите два безспорно са и ще бъдат крачка напред. Те ще привлекат повече внимание към групата. Мисля, че „Mark of the Necrogram“ ни води към нещо ново и добро за нас. Все пак той наистина е ново начало в някаква степен.

От другата страна – Отново работите с продуцента Fredrik Folkare – каква е неговата роля в новия албум?

Sebastian Ramstedt – Огромна бих казал. Той е продуцирал „Hrimthursum“ и „Death to All“. Създал е всички китари в „Womb of Lilithu“. Гледам на него като на шестия в NECROPHOBIC. Той е много важен за звука на групата и неговата посока. Ние можем да говорим за това и как бихме искали да звучим, но той събира всичко заедно. Поставя го в песните на бандата така че да звучи съвременно за NECROPHOBIC към дадения момент. Той свързва звука с групата. Fredrik Folkare е много талантлив и ни познава дори по-добре от нас самите. Ролята му е огромна.

От другата страна – Има ли промени в начина на композиране в новия албум?

Sebastian Ramstedt – Не е точно промяна, а по-скоро утвърждаване на начина на работа. Когато станах част от групата през 1996, създавахме музиката си заедно в репетиционната. Всеки имаше рифове, събирахме ги и те се превръщаха в песни. Песните обаче можеха да се превърнат във всичко. Нямаха фокус, скачаха от една посока във всяка друга. През годините започнах все повече да композирам основно вкъщи. Останалите все още имат голямо участие в песните, защото последните аранжименти ги добавяме всички в репетиционната. Голямата разлика този път е, че създадох и направих всички песни сам, без друго участие. Имах много ясна идея за албума и я следвах до самия край. Това е различното при създаването на „Mark of the Necrogram“. Нищо не е измислено по време на репетиции с останалите. Направих всичко, след което останалите го записаха.

От другата страна – Какви са минусите на този начин на работа?

Sebastian Ramstedt – Минусите са, че аз пиша много музика, много съм производителен, което кара останалите да стоят на страна, защото не знаят как могат, да смогнат на моето темпо. Това може да ги накара, да се почувстват излишни. В някаква степен е разочароващо, защото песента „Tsar Bomba“, която е хита в новия ни албум и към която имаме текстово видео, е единствената, която написахме заедно и направихме аранжимента заедно. След което аз добавих последните щрихи по него, в един хотел в Русия по време на турнето ни там. Тя е написана по стария начин и е най-добрата от диска. Когато пиша всичко сам, губим възможността да добавим идеите на останалите, които биха могли, да направят една песен още по-добра. Това може да се превърне в проблем, но съдейки по ревютата, албумът явно е супер. Ако обаче продължаваме така, тази начин на работа може да се превърне в проблем.

От другата страна – Какво си спомняш от началото на дет метъл сцената?

Sebastian Ramstedt – Щастлив съм, че съм преживял нещо подобно. Чувствахме, че сме част от нещо ново и важно, по подобие на 1976 година и първата пънк вълна в Лондон. Тогава беше нещо ново. Същото чувство цареше в Стокхолм при експлозията на дет метъла в края на 80-те. Чувствахме, че участваме в нещо много важно, което промени живота ни. По това време бяхме ученици, но не мислехме за училището, не мислехме какво ще работим, не ни пукаше за бъдещето. Нищо друго не ни интересуваше освен дет метъла. Влиянието му беше невероятно. Непрекъснато имаше концерти и всеки слушаше всички нови албуми. Когато излезеше нов диск, като например „Severed Survival“ на AUTOPSY или на група като тях, на всеки купон този албум се слушаше от-до по няколко пъти. Тогава нямаше много дет метъл издания, имаше обаче много демо записи. Но всеки нов албум беше важен и почти всеки нов албум беше фантастичен. Бяха най-страхотните времена. Хората смятат, че сме били обединени, че тогава сме били като едно щастливо семейство, но нещата не стояха точно така. Имаше голямо съревнование. В Стокхолм не беше добре да звучиш като NIHILIST/ENTOMBED. На това се гледаше с лошо око. Само те и DISMEMBER, които бяха по-шумни, можеха да звучат така. Ако някоя банда си позволеше да направи демо с подобен звук, обвиненията, че копират, валяха отвсякъде. Трябваше да се стремиш към собствена идентичност. Днес е много яко, ако свириш по този начин, но в миналото това не се приемаше никак добре. Хората се дразнеха от подобен развой на събитията. Имаше голямо съревнование между групите. Беше много важно да имаш специфичен звук, който не копира останалите. Днес всички сме приятели, може би всички си мислят, че тогава сме били много щастливи, което е така, но в същото време беше и много трудно. Имаше много слухове, много забивания на нож в гърба, много хулене.

От другата страна – Смяташ ли, че старата дет метъл сцена има свой специфичен звук за разлика от днес?

Sebastian Ramstedt – Днес всеки ползва компютри, плъгини, модерна апаратура и има достъп до музика от цял свят. Може да я слуша отвсякъде. Дори ъндъгрануд бандите можеш да ги откриеш в Интернет. Ако попадна на група от Чили, която има интересен звук, за мен ще е много лесно да го копирам с помощта на компютъра си. Това означава, че всяка банда може да постигне звученето, което иска. Също така може да има собствено вдъхновение и с помощта на технологиите лесно да тръгне в посоката, в която иска, по-лесно да продуцира албумите си в посоката, в която желае. През 1989 в Стокхолм и дори в Тампа, Флорида, имаше едва няколко студия, които бяха единствени в целия свят, които продуцираха подобен стил музика. Така всеки записваше на едно и също място, работеше с един и същ продуцент и разбира се, звукът на всяка група малко или много беше подобен на другите. Това е най-голямата разлика между преди и сега. В Стокхолм имаше три или четири студия и само едно имаше успех. Днес всеки има студио вкъщи.

От другата страна – Но новите банди като че ли залагат повече на техниката…

Sebastian Ramstedt – Тогава хората не познаваха бласт бийтовете, а днес всеки може за кратко време да си подобри уменията, като изучи всичко през ЮТюб. Днес за бандите е много по-лесно бързо да постигнат съвършенството във владеенето на инструментите.

От другата страна – Но с цялата техника и програми май не се учат да се усъвършенстват в използването на инструментите си и някак си стават по-лениви…

Sebastian Ramstedt – Младите банди понякога забравят нещо много важно – какво е истинската група. Днес с всичкото оборудване една банда може да запише албум вкъщи без дори музикантите да са се виждали. Дори не е необходимо да репетират парчетата всяка седмица в репетиционната. Дори не е необходимо да имат репетиционна. Преди репетирахме по четири нощи седмично, защото просто трябваше да се упражняваме, за да запомним песните. Младите музиканти вече не го правят. Това е голямата разлика. Трудната част да си в група, не е да свирите добре заедно. Трудната част в една банда е да можете да се понасяте. И ако се виждате по 4-5 пъти в седмицата, стъпвате на наистина здрава приятелска основа. А на днешните групи това май не им трябва.

От другата страна – През 1996 подозираше ли, че още ще си музикант след 20 години?

Sebastian Ramstedt – Исках да съм музикант, ако съм жив, но не вярвах, че дет метъл стила или блек метъла ще го има и през 2018. Не си и помислях, че тези стилове ще оцелеят през 90-те. Не знаех дори къде ще съм след 30-годишна възраст.

От другата страна – Защо?

Sebastian Ramstedt – През 1996, когато станах част от NECROPHOBIC, бях на 24. 30-те ми години ми се струваха адски далечни. Тогава всяка седмица беше много по-дълга. Днес въобще не мога да си спомня какво съм правил преди година и нещо. Преди времето имаше друго значение. Всеки ден, всяка седмица бяха важни. Днешният ден изглеждаше много далечен от онази гледна точка. И когато си толкова екстремен, колкото и сцената през 1996, особено блек метъл сцената, която беше много екстремна, няма как да вярваш, че ти самият ще оцелееш и че подобно нещо може да оцелее през годините. Просто не вярвах, че това ще стане след всичкото горене на църкви и убийствата. Беше много трудно, когато се подвизаваш в подобен жанр, да мислиш отвъд него и толкова далече, колкото е 2018. Смятах, че в един момент, ще изпълнявам рок или хеви метъл.

От другата страна – През годините много хора са казвали, че шведската дет метъл сцена е отговор на норвежката блек метъл сцена….

Sebastian Ramstedt – Може и да има истина в това, че дет метълът в Швеция е отговор на блек метъла в Норвегия, заради конкуренцията между нас, но на норвежците щеше да им отнеме много време с втората вълна на блек метъла, ако не беше шведския дет метъл. Това може би е по-вярната констатация.

От другата страна – Най-необичайното ти вдъхновение?

Sebastian Ramstedt – Понякога може да ме вдъхнови нещо, което дори не е музика като шум от вентилатор или нещо подобно. Между другото машинните шумове са ме вдъхновявали много. Може би това въобще не е достигало до хората, но що се отнася до музиката – в песента „Requiem for a Dying Sun” има текст: „No life, No light, No sound…”, който всъщност е реплика от анимационното филмче – „Bob’s Burgers”. Прилича на „Семейство Симпсън”, такива семейни работи. Хем не е за деца, но не е и за възрастни. В един от епизодите този анимационен герой стоеше на едни стълби и изговаряше „No life, No light, No sound”. Веднага си казах, че трябва да го използвам. Много е добро. Никой от бандата освен мен не знае това. Получи се много случайно.

От другата страна – Твоят най-Спайнъл Тап момент ?

Sebastian Ramstedt – На един гиг в Амстердам по време на турнето в подкрепа на „Hrimthursum” открихме концерта с китарно интро, аз заех героична поза, вдигнах китарата си високо, започнах да свиря, но се оказа че няма никакъв звук. Никой не помръдваше. Публиката замръзна, след което умря от смях. Обърнах се и започнах да се чудя какво не е наред с усилвателя ми. Отне ми 30 секунди, за да разбера, че съм стъпил върху бутона за изключване на ефекта. Беше ужасно – облечен в кожа, с корпспейнт…

От другата страна – А твоят най-рокендрол момент?

Sebastian Ramstedt – Свирех с „Nifelheim”, шведска блек метъл банда, която е доста известна. На последния ми концерт с тях разбих китарата си на сцената. Мисля, че това е най-клиширания рокендрол момент.

От другата страна – Какво би 20-годишния Sebastian Ramstedt, ако имаше възможността да го срещнеш?

Sebastian Ramstedt – Преди да се ядоса на останалите от групата да преброи до десет. Нека нещата отшумят малко. Да ги премисля, да им даде време да се наредят и да не се опитва веднага да намира решение на проблемите.