CIVIL WAR – The Last Full Measure (2016)

Откъдето и да го погледнете The Last Full Measure идва като естествено продължение на първите две заглавия на Civil War. Освен почти същата обложка с отново десет парчета отдолу, името логично следва да затвори музикалния еквивалент на The Civil War Trilogy на Michael и Jeff Shaara. Но всъщност, едновременно с това, дискът е и истински крайъгълен камък за шведите. Именно третият им щурм има за цел да спечели битката пред феновете на поне три фронта:

• На първо място – да помогне на групата да оцелее и да се съхрани дори и без ‘ключовия’ бас на Stefan „Pizza“ Eriksson и бързите пръсти на Oskar Montelius, напуснали състава миналата година;
• Да й извоюва запазена военна територия чрез нова атрактивна палитра от парчета;
• Окончателно да изгори всички мостове към общото им минало със Sabaton.

При всички случаи решението на Nils Patrik Johansson и компания да продължат без постоянен басист е достойно за уважение и отстрани изглежда добре премислено, защото липсата на Pizza не се усеща толкова осезаемо. Колкото до това, че китарите отново са две, също можете да дишате спокойно. И в това отношение групата не е мръднала и крачка назад – чуйте само солата в Gladiator, People Of The Abyss и Road To Victory. Все пак успешният дебют The Killer Angels през 2013-та бе записан точно по този начин.
Откъм съдържание десетте нови парчета напълно оправдават очакванията – бързи и летливи хеви/пауър снаряди с често променящи се темпо, тежест и атмосфера. Печелившата дума тук отново е „разнообразие“ – в Deliverance долавяме елементи на модерен метъл, Savannah е ексцентрично ориенталско отклонение от класическото хеви звучене, а с Tombstone за фон няма да се усетите кога сте погълнали няколко бързи уискита от прашния бар на някой бар в Дивия Запад. Не бива да пропускаме и по-мелодичната епика Gangs Of New York (бел. авт. препоръчвам да гледате хубавата драма на Martin Scorsese по темата, ако още не сте), която тотално доказва, че Civil War са комплексни играчи.
И въпреки, че явни препратки към Sabaton и този път не липсват (мелодиите в America и People Of The Abyss спокойно биха стояли доста добре и в някое тяхно издание), сега те са доста по-малко. Приемам това за ясен атестат, че групата ще продължи да се опитва красноречиво да се разграничава от колегите си и е много вероятно в следващия им албум да липсва дори повод за подобни неизбежни сравнения.
Като цяло The Last Full Measure е средняшки албум, който въпреки оригиналните си композиции не успява да блести с нищо особено. Приятен е за слушане, различаващите се една от друга песни поддържат интереса за сравнително дълго време, но все още остава горчилката от усещането, че тази група може много повече. Кой знае, може пък Civil War още да не са създали най-силния си албум. При всички случаи ще е интересно накъде ще поемат музикантите оттук нататък.

7/10

Now we’re bonded by blood
signed and sealed, a pact that will live forever
The final ordeal has arrived it’s coming down
Heaven can wait, cause we have so many more battles to win.