RETURN TO ROOTS – пътуване във времето с братята CAVALERA в „Универсиада“

Вторник вечер, около 19:30, пред зала „Универсиада“ са се струпали едва няколко малки групички фенове. Подозрително малко, имайки предвид предстоящото шоу на братята CAVALERA, които са сред изпълнителите, които традиционно събират прилично количество публика на изявите си у нас. Отдаваме това на все още ранния час, както и на факта, че хората не са се разбързали толкова за подгряващата група в лицето на DYING GORGEOUS LIES. Влизаме безпроблемно и се настройваме за началото на събитието.

Все пак, в крайна сметка, когато немските трашъри (както ги определят, макар че няма толкова траш у тях) излизат на сцената, се оказва, че в залата има предостатъчно хора. Това май е новост за бандата, тъй като откриват с известна скованост, а са и в намален състав – басистът Sascha Schulze е в болница и, разбираемо, не присъства тази вечер. Липсата на бас не е единственият проблем със звука по време на сета на DYING GORGEOUS LIES, но стилът им, който е по-скоро класически немски хеви метъл, както историята показва, винаги е бил приеман добре на българска почва, та и сега намира своите неизменни почитатели сред тълпата. Ако трябва да бъдем реалисти, немците са по-скоро скучни и парчетата в 45-минутния им сет (нека отбележим няколко заглавия – „Join My Hate“, „No. 759“, „United“, „Rise Again“) звучат кое от кое по-еднакви, призивите за мошпит остават нечути, а червенокосата вокалистка Liz Gorgeous (която, напълно съм убеден, два дни няма да може да си каже името след този концерт) далеч не е толкова харизматична, колкото се обещавашe, но… Но като цяло хората им се радват, което е най-важното, нали? НАЛИ ?

Появата на фотографите пред сцената около 21:00 би трябвало да подсказва, че концертът на хедлайнерите ще започне навреме, но, уви, това съвсем не се случва така. В продължение на половин час различни фигури сноват по сцената, с изключение точно на онези, заради които сме дошли. Огромният банер с надпис „Return To Roots“ все пак ни… хмм, крепи по време на закъснението, напомняйки ни какво точно предстои, а именно – легендарният албум „Roots“, в цялата му прелест, навършващ 20 години, изсвирен от 1/2 от създателите си – самите Max и Iggor Cavalera, подкрепени от Marc Rizzo и Johny Chow. Това, до не чак толкова отдавна, беше и съставът на CAVALERA CONSPIRACY, от който само Johny Chow официално не е част от 2013 г. насам. Четиримата се появяват около 21:30 и веднага започват по ред на номерата – емблематичната „Roots Bloody Roots“ разразява първичния хаос още в първите минути. Вокалите на Max се чуват ужасно (макар че на този етап е малко спорно кой е по-виновен за това – озвучителят или самият Max) и това така и не се променя до края на сета. Това не се оказва пречка и поизпълнилата се „Универсиада“ избухва, както подобава. Традиционният бразилски инструмент беримбау е в ръцете на фронтмена за интрото на „Attitude“ – ами, не можем да си кривим душите, нейният ритъм винаги е напомнял на един друг, доста популярен по родните земи музикален стил, който-не-бива-да-се-назовава, защото определено не му е тук мястото. „Cutthroat“… „Ratamahatta“… „Breed Apart“… Всъщност… Нима е необходимо да правим ново ревю на един от най-известните и значими албуми в метъла? Защото изглеждаше, че присъстващите знаят защо са там. На публиката определено ѝ бяха добре познати всички подходящи за мошпит или всеобщо подскачане моменти (не че Max пропускаше възможност да се възползва от всеки един от тях). „Straighthate“… „Spit“… „Lookaway“… Всяко едно от парчетата се превръща в повод за борба за жизнено пространство, а в публ… ордата се намират не един и двама абсолютно неадекватни субекти (ако се разпознавате в тези думи, е… честито), които значително я затрудняват, но някак си нещата нямаше да са толкова чаровни (примерно) без тях. „Dusted“… „Born Stubborn“… За „Itsari“ Iggor, облечен в тениска на Death Metal Bulgarian Fans, остава сам на сцената, а не след дълго и Max се присъединява към брат си за кратък барабанен дует. „Ambush„, „Endangered Species“ и „Dictatorshit“ отново карат тълпата да подивее като за последно… Или почти, тъй като парчетата в „Roots“ свършват, но това далеч не значи край на вечерта. Нейния завършек поставят тежкотоварната селтикфростска „Procreation (Of The Wicked)“, своеобразния трибют към Lemmy с вечната „Ace Of Spades“ и забързана дет метъл версия на „Roots Bloody Roots“, за пореден път повод да покрещим заедно незабравимия ѝ припев.

За финал братята Cavalera, централните фигури на цялото турне, отбелязващо тази важна годишнина, остават отново сами на сцената за последен поздрав към публиката. Каквото и мнение да има човек за тях и музиката им, не може да не признае значимостта им за историята на любимата ни музика. История, голяма част от която е написана от самите тях, история, в която сега може би носталгията надделява над стария, поизбледнял блясък… Но все пак, поне за малко, се почувствахме част от нея.

Галерия
Max Iggor Cavalera 55 снимки	Dying Gorgeous Lies 58 снимки