Репортаж от концерта на AGENT FRESCO и SINOPTIK

През дългия уикенд около празничния 6-ти септември, си спретнах един незабравим концертен хеттрик: шест различни групи за три поредни вечери. Между The best of Jethro Tull by Ian Anderson на 3-ти септември и последната вечер на AFTER FEST на Витоша на 5-ти септември, където попаднах на многообещаващи български попълнения (за тях ще ви разкажа друг път), открих две почти неизвестни у нас групи, идващи от любопитни страни: AGENT FRESCO, Исландия и SINOPTIK, Украйна. За тях ще ви разкажа сега. Ако не ви говорят нищо, няма страшно. Всичко с вас е наред. Вероятността да познавате и двете групи е максимум нула. В най-добрия случай сте чували за една от тях. Пиша това текстче заради убеждението си, че извън мейнстрийма има много, което си заслужава да бъде открито плюс защото харесвам скромните (но само по мащаб) клубни изяви на талантливи апокрифни групи.  Ако след като прочетете това, си направите труда да ги чуете, значи съм успяла да им се отблагодаря за доброто представяне. Дори и стилово да не са вашите хора, струва си да бъдат прослушани заради качеството на музиката, която правят и представят на живо.

Денят е неделя, вторият от четири поредни почивни дни. След като не откривам приятел, който хем да е в София по това време, хем да иска да чуе „една много добра исландска група“, която се опитам да им пробутам, се отправям сама към клуб Live & Loud. Купувам си билет на входа и с приятна изненада научавам, че преди тях ще се явят украинците SINOPTIK, които пропуснах да чуя няколко месеца по-рано в същия клуб.

София е полупразна, а хората в клуба, минути преди да излязат SINOPTIK, могат да бъдат преброени с поглед за две секунди и половина. SINOPTIK са завидно млади или поне така изглеждат от позицията на моите 35 години. Свирят така сякаш пред тях са хиляди заклети фенове, а не шепа ентусиасти, повечето от които са там заради хедлайнерите. На третото парче вече са си осигурили сериозен нов фен в мое лице, а в главата ми вече се заражда идеята да ги представя в Хангара. След като слизат от сцената, решавам да поговоря с тях набързо, за да събера малко първична информация, че откъде иначе. Групата е сравнително прясна. Събират се през 2012 г. Имат два албума на английски. В Украйна вече пълнят стадиони, а през май тази година печелят конкурса за новоизгряващи таланти The Global Battle of the Bands в Берлин. Нямат претенции за нищо, дори за стила си. Определят се простичко като „психеделик рокендрол“. Осигуряват ми сет листа си от вечерта, че аз тепърва ще задълбавам в творчеството им. Всичко, което искат, е да свирят и го правят искрено и адски добре, без неистови напъни, каквито нерядко сме виждали. Питам ги какво мислят за определението digital stoner, с което често ги представят. Най-чистосърдечно отговорят, че не са много сигурни какво е това, макар че според мен стоунърският дух съвсем не им е чужд.

За AGENT FRESCO пристига известно подкрепление, но все още не можем да се мерим по численост с пътниците в който и да е софийски автобус в пиков час. Групата е доста лицеприятна и вече по-близка до моята възрастова категория. Носят духа на далечната страна от която идват и излъчват искреност каквато рядко се среща. Не се наемам да ги класифицирам стилово. Виждам, че почти няма стил, който да не им приписват: alternative rock, progressive rock, progressive metal, art rock, math-rock (това не знам какво е?!) и т.н. За мен са подчертано алтернативни и най-вече много автентични.  Поемам риска да прозвучи тъпо и ще кажа още, че излъчват неподправен интелект, който са достатъчно смели да демонстрират. Без да се натрапват, просто им се получава.  Успявам да поговоря само с вокалиста след това и бързам да му обясня вялата посещаемост с поредицата почивни дни, та да не се обезкуражат. Той споделя, че всички от групата много харесват българския фолклор, аз пък изръсвам банално, че Bjork е велика, но какво да направя като това е самата истина. Оказва се, че преди години са спечелили исландската версия на Battle of the Bands (за втори път в една и съща вечер ми говорят за този конкурс и се налага да се засрамя, че не съм го чувала никога преди). Изказвам предположение, че са музиканти по образование. Правилно. то си личи от километри.

Ако ви харесат, не чупете нищо от яд, че сте ги пропуснали. И двете групи обещаха, че ще има и следващ път. А ако не са ви харесали достатъчно, не ги отписвайте веднага. На живо са неповторими, но в това всеки трябва да се убеди лично.

Aвтор: Екатерина Стойкова