2109-SteveGaddBand-web-800pixНа 21 септември, 2016 г. столичният клуб JOY Station бе домакин на един от най-влиятелните барабанисти – Steve Gadd и неговата банда от знакови имена – Michael Landau, Jimmy Johnson, Kevin Hays и Walt Fowler. Концертът беше част от европейското турне на музиканта.

Какво сподели Gadd за българските си почитатели – прочетете в интервюто на Спаз Генев (барабанист в група Ювиги).

Може да гледате цялото интервю и във видеото най-долу в публикацията.

 

 

 

Добре дошъл в България!

– Благодаря.

Това е второто ти посещение. Как публиката приема музиката ти?

– Публиката беше чудесна предишния път, когато свирих тук. Надявам се и тази вечер да харесат музиката.

Сигурен съм, че ще е така. Как върви турнето?

– Току-що го започнахме. Досега имахме само един концерт, който премина добре.

Как събра този състав, в който има невероятни музиканти?

– Музикантите от настоящия състав – с изключение на Кевин Хейс – свирят с Джеймс Тейлър. Много дълго време изкарахме, свирейки заедно.

И се е получила наистина отлична химия. Делят ни само няколко дни от премиерата на последното ви DVD, което (доколкото ми е известно) е заснето в родния ти град Рочестър. Между другото, обложката е невероятна – прилича на Пикасо. Какво е специалното в този концерт на живо за теб?

– Това, че се върнах в родния си град. Театърът, в който се състоя концертът, бе Ийстман – там имахме много представления по времето, когато бях в колеж. Той е част от музикалния факултет на рочестърския университет, където учих и аз. Така че голяма част от моята история се състоя именно там. Имал съм много представления там. С Чък Манджони направихме Friends And Love там. Освен това голяма част от семейството и много от приятелите ми още са в Рочестър. Затова бе толкова хубаво да се върна там. Брат ми живее в града, както и братовчеди, добри приятели.

Дискографията ти е огромна – пръстите ме заболяха да я преглеждам. Как успя да си толкова всестранно развит, да работиш в толкова много стилове и с толкова различни музиканти?

– Харесвам всевъзможни стилове музика. Израснах, слушайки и свирейки каква ли не музика. Имах късмета да ме търсят за толкова различни изпълнения. За мен това бе предизвикателство, което обаче обожавах. Смятам, че се справих, тъй като харесвам наистина множество различни стилове. Ако не се интересувах, едва ли бих могъл да го сторя. Но предизвикателството бе наистина добро.

Има ли музикант, с когото си искал да работиш, а не си имал такъв шанс?

– Всъщност не мисля за това кой знае колко. Принс е музикант, с когото ми се искаше да работя… Харесвах музиката му, щеше да е страхотно да направим нещо заедно. Но знаеш ли, чувствам се късметлия по отношение на хората, с които съм свирил. И не мисля за такива неща. Старая се да съм благодарен за реалната свършена работа, да живея в момента, сега.

Има ли проект или работа с определен музикант, който да е променил курса на музикалната ти кариера?

– Мисля, че работата с множество различни хора ми помогна да израсна в музикално отношение. Смятам също така, че съм се учил от всички, с които съм се трудил. Човек с голямо влияние върху мен през 60-те години например бе Чик Кориа. Беше в групата на Арт Блеки, в която свиреше и Чък Манджони. Чък напусна, Чик си тръгна с него и двамата дойдоха в Рочестър, където работехме шест вечери в седмицата. По това време учех в колеж, работех с Чък и Чик, Джо Романо, Франк Палеро бе на баса. Един ден, когато имах нов комплект барабани, Чик взе, че седна и започна да свири на тях. Да го наблюдавам как го прави, бе истинско вдъхновение за мен. Преди бях слушал музиканти като Тони Уилямс и Алвин Джоунс и се мъчех да разбера какво правят. Но като видях Чик зад барабаните… Неговият подход, свободата му там изясни доста от въпросите, които имах относно свиренето на Тони и Алвин. Това имаше голямо влияние върху мен и ме промени.

Било е различен подход в сравнение с този, с който си бил свикнал?

– Да, много различен. Помогна ми да се науча да свиря като Тони и Алвин.

В тази връзка, докато правех проучване за това интервю, попаднах на видео от концерт в памет на Бъди Рич. Ти свириш там заедно с Дейв Уекл и Вини Колаюта – всички изумителни барабанисти. Първо слушах Уекл, който свиреше наистина сложно (бързо и силно), след това се включва Колаюта с подобен звук. Но твоето включване бе изумително – с нещо много по-просто, но далеч по-впечатляващо. След това изгледах още няколко твои неща и разбрах, че в някакъв момент си разбрал, че „малкото е повече”.

– Да, аз наистина смятам, че „малкото е повече”. В конкретната ситуация – след изпълнението на Дейв и това на Вини, е трудно да надскочиш такова свирене. Така че аз трябваше да се върна назад, да започна нещо ново, разбираш ли? Харесвам звученето, но тук не говорим за състезание. Тези момчета са прекрасни музиканти и страхотни барабанисти. Обичам ги и взаимно се уважаваме много – така се получават нещата. Мисля, че и те обичат мен. Радвам се, че осъществихме този концерт и всичко се получи.

Много млади музиканти, включително ние самите, се опитват да свирят по-бързо, да изпълняват по-сложни неща и понякога изпускаме наистина важните неща.

– Техниката може да те вдъхнови. Тя вдъхновява и мен. Някои от младите момчета като Джералд Хейуърд и Арън Спиърс предизвикват такова чувство. Крис Дейв също или Марк Джулиано. Техниката е нещо чудесно, но според мен познаването на техниката е с цел да я прилагаш в музиката така, че да създаваш смисъл в звученето. Според мен е добре в началото да се тръгва със звучене, което да вдъхнови всичко останало.

Чудех се кога чувстваш по-голямо напрежение – при излизане на сцена или в студио? Когато работиш за някого или при представяне на собствената ти музика?

– Мисля, че при мен е едно и също. Старая се да дам колкото мога повече от себе си във всяка една ситуация. Ако работя за Джеймс Тейлър или Джо Семпъл, Анди Крофърд, се опитвам да дам 100% от себе си. (При собствената ми музика) подходът е същия, като при другите случаи. Желанието ми е да правя хубава музика и добър звук. Даваш най-доброто от себе си, не задържаш нищо, защото всичко е в името на музиката, а не на твоето собствено его. Така подхождам към нещата. Оставям музиката да извлече всичко от мен, а не обратното.

Да поговорим малко за барабани. Запазил си сета си горе-долу непроменен през годините?

– Преди време имах два флортома, сега имам два такива с крачета. Възможно е, ако използвам само един флортом. Някои групи пък са наистина малки и всъщност не всички барабани са ти нужни през цялото време. Сега, да речем, са ми нужни, но при други концерти може да използвам само флортомовете например. Това не е проблем, а избор. Понякога „малкото е повече” дори по отношение броя на инструментите. Хубаво е понякога да си поставяш предизвикателства – да се опитваш да изпълниш нещо на по-малко барабани.

Вини Колаюта, когото споменахме по-рано, доказа, че един джаз барабанист може да се справи чудесно и в метала. Има албум с Мегадет.

Наистина ли?

– Да, макар да не съм сигурен от кога точно.

Мислил ли си за нещо подобно?

– Да свиря метъл? Аз наистина обичам какви ли не стилове, но на тази възраст не съм сигурен, че това е пътят ми напред! Би било чудесно да имам подобна възможност, но е нужно да имаш шанс и да свириш с нужната енергия. На мен би ми било необходимо известно време само, за да вляза в нужната форма и за да се почувствам комфортно, свирейки точно такава музика. Но определено би било страхотно.

Ние също сме барабанисти и се питахме каква е тайната да останеш на толкова високо ниво през всички тези години?

– Преди време започнах да тренирам. Според мен упражненията са важни. Не се занимавах с подобни неща, докато не прехвърлих 40-те. Но наистина мисля, че е важно, особено за хора, които пътуват. Трябва да поддържаш кръвообращението, цялата си система. Диетата също е от значение. Аз например вече не пия. Човек трябва да се грижи за себе си. Да се храни правилно, да тренира, да поддържа духа си на ниво. Духовното, умственото и физическото измерение – всички са важни.

Имаш ли възможност да тренираш, докато пътуваш?

– Аз тичам, което може да се прави навсякъде. Понякога влизам във фитнеса. Друг път наблизо има красив парк, река. Обичам да тренирам на открито, но само когато не се страхувам да се изгубя. Днес обаче слязох до фитнеса. Просто всичко е важно.

Работил ли си някога с български музиканти? Питър Ърскин например е свирил с Милчо Левиев.

– С кого е свирил?

Милчо Левиев.

– Не го познавам.

Свирил е с Дон Елис?

– Дон Елис? Леле! На колко години е?

Може би над 75, около 78…

– Свирил е с групата на Дон Елис много отдавна, нали?

Да. Всъщност Саймън Филипс много харесва стила му и казва, че му допада толкова, тъй като е в стила на 70-те, в неравноделен такт. И ние се запитахме дали си слушал нещо, може би от фолклора?

– Чух един хор и беше прекрасен. Наистина великолепен.

Хоровата музика е може би повече църковна. Ставаше дума за народни мелодии, които почти винаги са в неравноделни тактове.

– Не ги познавам. Не съм се впускал наистина в българската музика. Би ми допаднало.

Би трябвало да направим нещо по въпроса! Преди години Франк Запа бе много впечатлен от един български сватбен оркестър – този на Иво Папазов – Ибряма. Той каза, че тези момчета са изумителни.

– Работил съм с Майкъл Абени и той правеше много интересни неща, но не и от България в частност. Би ми харесало да имам шанса да направя нещо.

Може би да изпратим няколко линка или на мениджъра?

– О, ще ви дам имейла си, пратете ми музика! Знаете ли, през целия си живот свиря музика, която съм чул от други. В крайна сметка копирам всеки, който ми е харесал. И все още чувам неща от младите момчета например и ми се иска аз да можех да ги изпълнявам. Ще е чудесно да чуя музиката ви.

Снощи на репетицията ни проведохме дискусия, от която се роди този въпрос. Доколко позволяваш на странични хора да се месят в създаването на музиката за барабаните? Други членове на групата или продуценти?

– В случая става въпрос за постигане на разбирателство по отношение на музиката – за темпото, времената, динамиката. Трябва да изслушваш идеите на хората, те пък чуват моите. Музикантът има какво да каже, както и продуцентът. Всичко това се взима под внимание и впоследствие финалното решение се взима в зависимост от това какво усещаш, докато свириш. По принцип е трудно да се говори за музика, защото използваш думи за изразително средство, боравещо без тях. Но след постигането на разбирателство, усещаш дали се получава или не, докато свириш. Така се получава. Някои неща стават, други – не. Няма его в тази работа – даваш предложение, но не страдаш, ако не се получи. Просто се стараеш да постигнеш възможно най-доброто за музиката и изпълнителя. В крайна сметка музикантът и продуцентът са хората, които ти плащат и трябва да им дадеш това, което искат. Дори то да не отговаря на мнението ти. Ако те са си наумили нещо, целта е да се опиташ да им го осигуриш.

Може би затова наемат теб – искат звука на Gadd.

– Звукът, но най-вече искат участие – питат те дали това, което са си наумили, ще проработи. Казват: „Да опитаме, да видим, да чуем, след това ще знаем”. Но трябва да опитваш да ги накараш да се почувстват комфортно, да им помогнеш музиката им да стигне там, където те искат.

И да оставим накрая музикалната тема. Знам, че със съпругата ти имате еднакви татуировки. Как решихте да ги направите?

– Знаеш ли, не съм сигурен… Фактът, че тя има някои от татуировките, които аз имам ги прави по-значими за мен, разбираш ме, нали? Тя има тази татуировка… Не, има тази. Имаше белег през корема и го скри с татуировка. Има тази, има Ом, Чи… Бяхме кумове на сватбата на мой приятел и тези татуировки дойдоха от тази церемония. Но тези, които споделям с нея са по-специални.

Приятелката ми наистина хареса идеята и сега съм под напрежение! Тя има доста повече от мен, така, че…

– Тя има татуировки?

О, да, цял ръкав, чак до гърба…

– Синът ми има татуирани ръкави. Аз смятам, че имам достатъчно. Така е добре.

Тя има анатомично сърце с мой отпечатък върху него.

– Готино! Страхотна идея!

Философията на Спаз е, че татуировката трябва да има значение.

– Да, иначе е безсмислено…

Последно – какви са интересите ви извън музиката?

– Както казах, опитвам се да спортувам. Гледам плейофите, гледам спорт и футбол. Опитвам се да прекарвам време със семейството си.

Благодарим Ви за отделеното време и успех за довечера!

– Довиждане!