QUEENS OF THE STONE AGE @ Exit, 11.06.2014

За Кралиците от каменната ера и техните пилигрими

Rock@Exit-Novi Sad, 11.06.14 : QUEENS OF THE STONE AGE, Partibrejkers, Eyesburn, Ritam Nereda, Repetitor

В пътуването за концерт извън България винаги се крие известна доза романтика, намек за приключение и спотаено очакване за нещо наистина яко. Най-вероятно такива или подобни мисли и чувства се въртяха в сънените глави на повечето, които тръгваха в ранните зори на 11 юни за концерта на Големите QUEENS OF THE STONE AGE в Нови Сад.
Едномесечна организация с леки стресчета и резултата е налице – 49 фена с един автобус. Компанията е повече от шарена: музиканти, радиоводещи, диджеи, бармани и обикновенни фенове. Цялата тази фрийк команда тръгва в 7:00ч. от площада пред храм-паметник „Александър Невски”. Чакаше ни седемчасов път. Все още леко дремещи преминаваме границата. Първото спиране за „пишпауза” се превръща в едно голямо пиене на кафе, зареждане с бира, вода и „енергани”и така е до края, с малката промяна, че на последната спирка бирите са вече преобладаващи.. хехе. Пристигаме в Нови Сад в ранния следобед, някъде към 14:00ч. местно време. Установявяме, че е бая горещичко, но въпреки това любопитството и „туристическата” треска надделяват в някои от групата и решаваме, че преди да се отдадем на поредните количества бири и лелеените от повечето плескавици, ще се поразходим малко я из близката част на този така красив дунавски град, я из Петровардинската крепост, където в една от частите и ще се проведе и самият лайв, я из красивите улички на града. Уви, споменатата вече жега бързо преборва ентусиазма и ни запраща по всевъзможни кръчми и кафани за събиране на сили с нови обилни дози местна бира Jelen, като този път и с плескавици, а откъм крепостта вече се чува приглушеният саундчек.

Към 17-17:30 ч. вече започва видимо раздвижване към мястото на лайва. Всевъзможни типове возила, шарени компании, говорещи поне пет-шест езика и доста, очевидно местни фенове, започват да пъплят от всички страни към, вероятно, една и съща цел – Rock@Exit с хедлайн – QUEENS OF THE STONE AGE! Някои от нас също решиха да се включат по-отраничко и някъде към 18-18:30ч. вече бяхме на терена.. с поредните бири в ръка и новички тениски на Кралиците, взети от богатата мърч зона, докато все още има избор от модели и.. хм.. размери.

И четирите предгрупи всъщност се оказаха сръбски. Първата, REPETITOR, със своя странен раздрънкан гаражен нойз рок, определено се харесваше на по-младата част от подранилата публика, а ефектният им лайн ъп- момичета на баса и барабаните и движещият се като ужилен от оса китарист/вокал, най-вероятно стоят доста по-добре в клубна атмосфера, както и потвърдиха част от гледалите ги и на българска сцена преди известно време. При лекото оглеждане наоколо в паузата преди следващите –RITAM NERED, установяваме че българската агитка съвсем не е представена само от нашата каручка! Познати физиономии от родният ъндърграунд вече се виждат и щъкат навсякъде. Кой дошъл с кола, кой с още автобуси. Вече започвам да си мисля, че сме си почти в домашна среда. След сета на метъл-кросоувърите от RITAM NEREDA, на сцената се качват още едни добре познати на нашата публика зомбита – EYESBURN! Водената от колоритния Hornsman Coyote тайфа, познат още и от участието му в албума на SOULFLY “Prophecy” (парчето “Moses”), със своята странна звукова смес от Bob Marley и Bad Brains сериозно нагорещи допълнително и без това вече едвам издържащата се спеч. Любопитното е, че няколко дни след това, същите имаха участие и в София!

Последната подгрупа- PARTIBREJKERS, за мен лично беше абсолютно не на място. Скучен соц-рок. Явно на местно ниво е доста известна, защото сърбите им пееха всички парчета… Но пак казвам- тотално неподходящи… Най-накрая, за мое щастие, и те свършиха и на фона на изцъклилата се почти пълна Луна, на все по-кръвожадните Дунавски комари (от чиито ухапваня все още имам белези!!) и на леещия се от колоните Johnny Cash, започна Голямото очакване и смисълът да сме вече повече от дванадесет часа будни – излизането на QUEENS OF THE STONE AGE!!! Рехавата в началото публичка, вече се е превърнала в огромно море от глави, ръце, тук-там политащи във въздуха бири и бутилки с вода – и всичко това, замъглено в тежък дим от ямайски растения…

И ето, че най-сетне, след дежурното угасване на сценичните светлини, с първите ударни акорди на You Think I Ain’t Worth a Dollar, but I Feel Like a Millionaire и появата на бандата на фона на семплия декор, директно взет от анимационните клипове покрай „…like clockwork”, публиката сякаш избухна! Зареждат се удар след удар от тотални хитове като No One Knows, Avon, Burn The Witch, Smooth Sailing, Monsters In The Parasol… Бандата стои изключително естествено на сцена и от километри си личи, че това е истинското им място. Не изчистеният и дигитализиран звук на CD-то или Mp3-ката, а именно живото изпълнение. Новият им барабанист – Jon Theodore, познат ни преди от дългия си престой в The MARS VOLTA, PUSCIFER и ONE DAY AS A LION, освен че е безжалостен към всички ударни и перкусии,  вече се е сработил така плътно с бандата, сякаш е с тях от самото начало, а всъщност е само от около година! Останалите „легионери”- Troy Van Leeuwen, Dean Fertita и Michael Shuman, открояващи се със стилните си тъмни костюми, като току-що дошли от парти с Nick Cave, също не оставиха публиката да скучае и секунда.
Честата смяна на инструменти, размяната на места, двугрифни китари и понякога самите музиканти, свирещи на няколко инструмента едновременно (!!!), бяха съвсем малка част от очевидно безкрайния им лайв арсенал! А неспирната порция велики изпълнения сякаш нямаше край – I Sad By The Ocean, ..Like Clockwork, If Had A Tail, Little Sister, In My Head, Kalopsia.. 

В един момент просто забравяш кои точно твои мега любими парчета свирят и се отдаваш на шоуто изцяло! Шоу, чийто основен владетел беше уникалният и суперталантлив Josh Homme, а ние бяхме просто едни пластелинови човечета, с които той си правеше каквото поиска!! The Lost Art Of Keeping A Secret, Sick, Sick, Sick, Go With The Flow.. Над 20-те брилянта се изтърколиха така неусетно, че почти двучасовото изстискване мина като секунда. Последен бонус с A Song For The Dead и почти втечнената маса от хора ба-а-авно заизтича по нощните улици на Нови Сад в зомбирани редици, заразени от вируса на Кралиците, ако не за цял живот, то поне за няколко години напред..

Останалото е адски банално. Полусенки, събиращи се около автобуса, отделни реплики, тръгване, сън, спиране тук-там за .., пак сън, граница, пътуване, София, „чао, до скоро!”, дом, душ, сън..

Нормалното монотонно ежедневие поглъща някои от нас почти веднага, но вече имаме един имунитет в повече от много други, а мелодиите от отделни парчета изскачат ли изскачат :
„Sick, Sick, Sick
Don’t resist,
Sick, Sick, Sick
Don’t resist..”

                                                                                                              Бисер Георгиев (B.Rex)