Последно сбогом със „Звяра“? – PAUL DI’ANNO и SORROWFUL ANGELS в клуб R.B.F.

Да, едва ли на тази планета има жив метълист (а и не само), който да няма спомен, свързан с първите два албума на Iron Maiden. Вярно, дигиталната ера лиши младежите като мен от възможността да се натъкнат на „случайно проникнала” в страната плоча или да треперят при записа на пиратски касетки, но в крайна сметка „нашата” музика е вечна и дори в различен контекст, ще продължи да изгражда личности, готови да се опълчат на статутквото. А подобна личност несъмнено е Paul Di’Anno, култовият вокал от златните години на „Девиците”…

…И така, клуб R.B.F. постепенно се запълва както с познати лица, така и с напълно нормални хора, дошли с риза и сако от работа и изобщо не даващи вид, че метълът се движи свободно из кръвта им. Доколко метъл бе самият концерт – ще спомена малко по-надолу, но настроението е приповдигнато, шумно се обсъждат различни въпроси (вероятно свързани с младините) и се унищожават запасите от наливна бира.

Началото с авторски материал поставя бекинг бандата, с която легендарният Paul Di’Anno (ex-Iron Maiden) обикаля за последен път Гърция и България – гостите от южната ни съседка Sorrowful Angels. Момчетата очевидно се увличат по готика и в частност по-леките албуми на пионерите Paradise Lost – дискотечен ритъм с топъл бас и плътен вокал. Предполагам, че дамите са по-предразположени към подобен саунд в компанията на чаровните южняци, но в един момент равните парчета идват в повече дори за по-романтично настроените посетители, които са дошли за нещо по-сурово, ако мога така да се изразя.

Безмислено е да сравняваме Paul в днешни дни с младежа, разписал се в Maiden албумите от началото на 80-те. Рокендрол животът е оставил своя отпечатък върху вокалиста и в момента той нито се радва на цветущо здраве, нито на розовеещи мечти за светло бъдеще. И все пак вечният бунтар и хулиган продължава да живее в „Звяра” и съм убеден, че музикантът ще остане в това състояние дори след като слезе завинаги от сцената. Желанието обаче да се докоснем, макар и за последен път, до магията на живите му изпълнения, е твърде силно и затова появата на британеца със Sanctuary съвсем логично взривява помещението. Метълът като че ли остава на заден план – заедно с пословичното си непримиримо отношение към заобикалящия го свят, Di’Anno демонстрира зад микрофона агресивна стойка и невротични движения (въпреки проблемите си с придвижването) заедно със странен маниер на пеене, препращащ по-скоро към пънк стилистиката и украсяващ с необичаен отенък класики като Charlotte The Harlot, Murders In The Rue Morgue и Wrathchild.

В една от паузите, при които Paul благодари на родната публика за подкрепата, неблагоразумен зрител от предните редове решава да си направи груба шега с фронтмена, скадирайки „Fear Of The Dark!” в лицето му. Ответната реакция е меко казано предвидима, защото за момент вокалистът тотално се дистанцира от професионалните си ангажименти и започва да сипе обиди и заплахи към провокатора и родословието му. След като въпросното лице бива отстранено от охраната, Di’Anno възобновява прекъснатото шоу с уговорката, че не е Bruce Dickinson, „защото има топки”, и малко по-късно се възползва от услугите на гръцката банда, отмаряйки с цигара по време на инструментала Genghis Khan. За съжаление собственият материал на музиканта след годините на Iron Maiden не успява да трогне кой знае колко публиката, очевидно незапозната с убийствени песни като Marshall Lockjaw, The Beast Arises (и двете от дебюта на Killers) и Children Of Madness (на Battlezone). Балансът обаче идва с Remember Tomorrow, посветена специално на наскоро отишлия си от този свят Clive Burr. Едва ли има човек в R.B.F., който да не пее заедно с Paul и чиято ръка да не стои със стиснат юмрук във въздуха, макар че същото се отнася и за Killers, Phantom Of The Opera и естествено, Running Free.

След кратка почивка идва и време за краткия бис – Transylvania, при която „Звярът” с искрена усмивка на лице поздравява близо 350-те души, дошли, за да почетат последното му шоу на родна земя, и двойно по-бърз кавър по Blitzkrieg Bop на любимите му Ramones. Едно нещо обаче не ми дава мира – моят слух ли даде засечка след жестокото и енергично шоу, или наистина, вместо довиждане, британецът каза „Ще се видим отново”?

Тук можете да видите снимки на Paul с феновете, а останалите очаквайте скоро в нашата галерия.