Побой по британски в петък вечер

Не, засиленото полицейско присъствие на 12 октомври не бе предизвикано от инвазията на агресивни трашъри от различни краища на страната. Както знаем, „нашите“ далеч не са склонни към непредизвикани противообществени прояви, дори напротив – лоялността им към това, в което вярват, е пословична. И докато националният отбор бореше датчаните хиляди зрители с разнородни интереси, клуб R.B.F. събра малобройно, но отдадено ядро от последователи на тежкия звук.

Подобно на първото шоу на Onslaught, оставило десетки синини и незабравими емоции в душите, сърцата, лактите и носовете на хората, подкрепа на легендарните британци оказаха Eufobia. Днес обаче четворката е по-силна от всякога, и стои на сцена не по-зле от коя да е голяма банда, изкарала късмета да се появи на друго, не съвсем забравено от вселенските сили място. Момчетата излязоха със самочувствие и откриха сета си с парчета от все още неиздадения си нов албум, за да преминат към добре познатите композиции в Insemination и Cup Of Mud.

Без да ги тресе звездоманията, легендарните Onslaught сами тестваха апаратурата и инструментите си, давайки начало на шоуто си с характерното за подобни събития приглушаване на светлините. Едва ли някой очаква при старт като Born For War от актуалния албум на британците Sounds Of Violence хората да стоят мирни по местата си – още с първите рифове погото изригна в пространството пред сцената и не се укроти в следващите близо час и половина. От предишния концерт знаем на какво е способно едноименното парче от Killing Peace, без изобщо да споменаваме за свойството му да предизвиква продиране на гласните струни с важната фраза „Spitting blood in the face of Gooooood!“. Нямаше как да се мине и без да поспрягаме глаголи в Destroyer Of Worlds („I die, you die, they die, we die, rich die, poor die. Every fucker gonna die!“), поне колкото да си опресним граматиката и да не забравяме защо сме точно тук по това време.

Все повече и повече ентусиасти се сдобиваха с натъртвания за спомен, загрявайки за голямото събитие на вечерта,  а именно култовият The Force в пълната му цялост. Съмнявам се някой да очаква да изброяваме коя след коя песен следва, защото ако сте ценител на автентичния звук на 80-те, имената им отдавна ще са татуирани в паметта ви. Определението „метъл химни“ рядко би могло да е по-изпълнено със смисъл, когато си говорим за Metal Forces, Fight With The Beast или пък Flame Of The Antichrist. Нови и стари членове на Onslaught с усмивки на лица изпълняваха останалите в историята парчета, наслаждавайки се на ответната реакция на българските фенове. Макар и с твърде демонизиран облик на сцена, в паузите Sy Keeler се обръщаше към тях със спокойствието на истински английски джентълмен, и за щастие гласът му бе в перфектна форма през цялото шоу.

Бисът прие формата на олдскул „китка“ от дебюта на бандата Power From Hell, който доизцеди малкото останали сили у бойците за метъл свобода на предните редове – не че назад нямаше насечени движения с крайниците и не се вееха коси, разбира се. Всички желаещи получиха възможността да се заговорят, снимат и да си кажат наздраве с групата малко след полунощ на афтърпарти, където звучаха избрани тематични класики, изпиха се десетки бири, а музиканти и фенове се сляха в едно.

Благодарим ви, приятели, чакаме голямо завръщане още догодина!

Очаквайте повече снимки от концерта в нашата галерия.