По пътя на лявата ръка и отвъд: БОРО ФЕСТ 2019

Никога не се запознахме на живо. Пишехме си в гимназията в mIRC – вездесъщата платформа за интернет общуване във време, когато “какво слушаш сега?” беше нормален поздрав. “Кольо Пещерняка и лошите семки – “Ако седна сърдит до нея” – каза той и ми прати mp3 файла. Разговорите с него, макар и онлайн, винаги бяха задълбочени и смислени, без пълнеж, без празни приказки. Освен за Nick Cave, от него научих за Нова Генерация и още няколко фундаментални за мен групи. Въпреки, че с годините изгубихме контакт, Боро остави в паметта ми яркия и ценен спомен на буден и даващ човек, истински, смислен, изразен индивидуалист. Затова не се изненадах, когато след внезапния край на житейския му път видях колко хора, докоснати от светлината му приживе, сега бяха съкрушени. Загубата му удари особено силно музикалната ъндърграунд сцена, в която той беше ключова фигура. Почитайки борбения дух на Борис Николов – Бродник, приятелите му успяват да се извисят над мъката, да заздравят още повече връзката помежду си и да създадат нещо красиво – на 2-ри ноември се провежда вторият БОРО ФЕСТ с участието на близки по един или друг начин до Боро групи. Каузата на събитието е изцяло благотворителна – всички събрани от вход и мърч средства отиват за НПО „Операция Плюшено Мече“ и Скритите таланти на България, които подпомагат развитието на талантливи деца в неравностойно положение.

Малката зала на MIXTAPE 5 е все още доволно празна и първата група PIRANHA FTW започва с логично закъснение. Преди тях Емилиян от БРОДНИК (главни виновници за събитието) поздравява публиката от сцената и казва, че сме се събрали да отпразнуваме това, което ни остави Боро. И наистина нещата започват празнично – PIRANHA FTW поставят жизнеутвърждаващо начало на феста с олдскуул скейт пънк лудост. Енергията на Александър “Шута” може да предизвика завист у малка кълбовидна мълния. Шегите и закачките от сцената не спират, споделените от фронтмена спомени за Боро също са забавни. Освен веселите брътвежи, пространството между песните запълват свежите препратки на клавириста Мицата към куп комерсиални хитове, а самото му участие в групата придава допълнителни мелодични нюанси на авторската музика. Макар и все още малобройна, публиката видимо се забавлява на свежите ударни парчета, шареният хаос на сцената не оставя присъстващите безразлични и танцувалният ритъм неусетно раздвижва краката им. Любовта към скейта ясно прозира – след “Skate Vietnam” следва “Fuck the Olympics”, предшествана от красноречиво обяснение в “любов” към превръщането на скейта в спорт. Трийсетина минути експлозивна пънкарщина минават неусетно и без да пропуснат да благодарят на публиката и на останалите банди, PIRANHA FTW освобождават сцената за следващата група.

EXPECTATIONS надминават всякакви очаквания – след кратко въведение вокалът Георги изригва на сцената и границата между група и публика е физически размита в продължение на целия им сет – фронтменът слиза от сцената; фен се качва на нея, за да скочи; пред групата се събира стабилна тайфа отдадени поклонници, на които многократно се дава възможност да се изявят на микрофона. Бандата въплъщава съвършено идеята за сплотеност и братство, която е така характерна за хардкор сцената. Вълна от агресивен първичен звук, разчупван от мелодични моменти, залива жадните да дадат воля на емоциите си хора. Вокалите на Георги от тежки преминават в чисти, на моменти почти през плач, ясно пресъздавайки състояния на силна вътрешна борба, болка, гняв, търсене. Както всяка една от участващите банди, EXPECTATIONS също отправят благодарност към останалите – тази взаимна подкрепа безспорно помага на всички тях да са по-силни и да продължат напред по пътя. От авторските композиции на бандата най-ярко впечатление оставят у мен “Bye Bye Youth” и “The Death Of Me”. В края на сета си момчетата ни поднасят изненада – кавъри на две парчета на MELEKH – емблематичната банда на Боро – “Поход на безумието” (записана с участието на Георги) и “Проклинам се”. За целта Ангел (бас) се включва с вокали, а на китара се присъединява Иван от MELEKH. Публиката приема с отворени обятия откраднатите минути концентрирани спомени, пропити с красивата поезия на Боро. След този избухващ и емоционален край е време за THIS BURNING DAY.

Следващите поред музиканти не бива да бъдат подценявани и за секунда – петимата представляват една перфектно смазана модерна машина за обезглавяване. Публиката лесно се припознава в емоциите, които отривистите рифове провокират, и реагира бурно и несдържано. С появата си на сцената вокалът Калин приковава вниманието – подвижен, стихиен, облечен като черен ангел, той без страх експериментира вокално. Всъщност в тази банда цели трима души свирят на гласни струни и това води до впечатляваща палитра от певчески изразни средства. Барабаните на Шарки подковават стабилно разгърнатото метълкор изживяване, което THIS BURNING DAY подаряват на публиката. Калин основателно свързва името на Боро с отминалия Ден на будителите, с топлина разказва за запознанството си с него и му посвещава една от най-открояващите се песни в сета “Ghosts”. Музиката на бандата, макар изстрадана, навява мисли за безкрайния кръг на живота, за зародиша на всичко проявено и зрънцето надежда, което посяват с нея, ги води по трънливия път. В парчетата се усеща поривът за летене и стремежът да се задържиш по-близо до слънцето, преди да паднеш. С последната песен – “A Former Life” – момчетата слизат от сцената и оставят озарени усмивки след себе си.

В паузата под прожекторите застава Мишел от НПО „Операция Плюшено Мече“ и Скритите таланти на България, която сърдечно благодари на групите и поднася на всяка от тях картина, рисувана от талантливо дете художник в програмата им. Момчетата са видимо трогнати от жеста и след тази кратка церемония, на сцената се качват BRODNIK – фениксът от пепелта на осиротелите UPYR и на TRYSTH.

Тъй като фестивалът е обединен от личност, а не толкова от конкретна стилистика, програмата е разнородна. Това не е единствената причина да ми е интересно как BRODNIK ще овладеят сцената след колегите си от другите три групи – освен че се различават най-много от останалите стилово, друг характерен момент е, че нямат изцяло посветен вокалист, който да има възможност да се движи свободно. Когато сетът им започва обаче, това няма никакво значение – хипнозата е масова и рязка. Явор е всичко друго освен статичен – вглъбен, пестелив откъм думи, той сгъстява пространството около себе си и повежда присъстващите на пътешествие в паралелно измерение. Още с встъпителното парче емоцията се нагнетява и басистът вокал обявява “Gratitude” – първото парче, което започват да правят заедно, когато намират сили да продължат, съдържа есенцията на тяхната благодарност към Боро. Тази песен и следващата – “Mirage” – са досега единствените разпространени в мрежата парчета и очевидно са познати на публиката. Явор използва многобройни вокални похвати – от обертоново гърлено пеене през всякакви вариации на тежките вокали до смразяващи чисти отпявания. Мрачният дуум/пост метъл омагьосва вече пълния клуб и провокира сетивата да се отворят за трансцендентално изживяване. Китарите звучат чудовищно, а Бъсти дава рамо и с вокални включвания. Атмосферата се допълва от сценичната постановка на бандата – пушек-машина и бял прожектор създават вътрешна дихотомия – разтваряш се мъглата, разтваряш се в светлината, изгубваш се, намираш се и ударите на барабаните като корени те връщат обратно в тялото ти. Не си успял да се заземиш и отново се отнасяш, неспособен да противостоиш на устремения поток на музиката и падаш в него – катарзис в река между световете. Черни тръпки разтърсват костите ти, но си фокусиран в светлината – в музиката на BRODNIK има всепоглъщаща светлина и ти си привлечен като нощна пеперуда, без да можеш да откъснеш поглед. Парчетата преливат от едно в друго, от едно състояние в друго, от време към безвремие. Не усещаме кога идва последната песен и още в ступор от видяното, вдигаме много шум за всички замесени в събитието, за Боро, за хората, които носят огъня му в сърцата си и продължават по пътя истински и верни на себе си. Те могат да се издигнат над скръбта, да празнуват живота и да създават чиста неподправена красота. И ни показват, че и ние можем. 

Благодарим.

ГАЛЕРИЯ

PIRANHA FTW

EXPECTATIONS

THIS BURNING DAY

BRODNIK