Петимата веронци и шекспировата следа – CHRIST AGONY vs ETERNAL SAMHAIN

Верона е град възпят неведнъж от великия Шекспир. За разлика от известната шекспирова комедия, нашите веронци са петима. Вярно, единия се изгуби някъде по пътя и не бяха тръгнали да търсят любота на живота си, а да разпространяват красивото си изкуство до всички възможни кътчета на Европа, но „Добрият край оправя всичко.“. Макар и доста сюжетни линии около това събитие да се заплетоха още преди седмици съвсем като в шекспирова пиеса, всичко се разплете за минути в последното действие и завърши повече от добре.

Участниците в нашата пиеса са четири екстремни групи, всяка от които уникална в стила си и повече от добра, в това което прави. Клуб Live&Loud е нашият театър „Глобус“, организатори са Autumn Souls of Sofia. Както всяко театрално представление, оказа се, че и това си има примадона, която успя да подчини всички присъстващи на фриволния си каприз. Някои се ядосаха, други го приеха от към хумористичната страна. Стара театрална истина обаче е, че образът и характерът на примадоните се изгражда от второстепенните герои и когато те откажат да съдействат блясъкът и въздействието, които специалната особа иска да произведе помътняват и избледняват някъде сред общата суета.

Прологът беше поверен на софийската прогресив дет метъл група hereAndNow. Техничен дет метъл, накъсн от авангардни моменти и чудесно хармониращи с общото звучене чисти женски вокали, които въпреки опасенията ми наистина много добре пасват на музиката. Зад този проект стоят доста добри музиканти със сериозен опит зад гърба си и се надявам да продължат да вървят по трънливата пътечка на българската екстремна музика още дълго.

Действие първо отново е с българска следа. Само, който все още не се е докоснал до магията наречена EUFOBIA не е попаднал под омайващото ѝ въздействие. Но съм сигурна, че няма такъв български фен на екстремната музика или ако го има все още не се е родил. Невероятният професионализъм, който тази група демонстрира всеки път, и който с времето започва да граничи с перфекционизъм винаги ми е действал направо приковаващо. Безупречни изпълнения, прословутото им заразително чувство за хумор, винаги приятелски настроени, земни и истински. Натрупаният опит, който имат зад гърба си личи в сценичното им поведение и общуването с публиката. Сета им можете да видите по-долу, а аз мога само да кажа – Благодаря EUFOBIA /отново/ за страхотната емоция!

Завесата е готова да се вдигне за второ действие и актьорите-ветерани пребродили не една сцена и не един град. CHRIST AGONY – аристите, които донесоха балтийския хлад със себе си. И буквално и преносно, спомняте си за капризите на април от миналата седмица. Така и остана загадка при условие, че турнето се наричаше Legasy Balkans, както се видя не свириха нито една песен от едноименния, последен албум. Заложиха на по-стари композиции и на емблематичния албум „Moonlight – Act III“, на който беше посветена и по-голямата част от мърча на групата. Годините отдадени на музика и концерти, които има зад гърба си полското трио си личаха на сцената. Перфектни изпълнения, обиграно сценично поведение. И все пак наистина лъхаше студенина от цялостното им представяне. Никаква обратна връзка с публиката, никакъв опит феновете да бъдат нахъсани, подканени да изразят по-бурни емоции. Почти ми напомниха като държане колегите си от Arkona. Та чак взех да прехвърлям в ума си полските групи, които съм гледала и да се питам дали това не е някаква отличителна черта в поведението на сцената за групите, идващи от там. Все пак след шоуто не отказаха на никого кратка раздумка, снимка или автограф. Сигурна съм, че феновете, които бяха дошли заради тях са останали доволни и са отнесли със себе си хубави спомени.

ETERNAL SAMHAIN – действие трето. Провидението реши нашите веронци да станат и главни действащи лица в пиесата, противно на първоначалните планове. Техният сет е последен. Пристигнаха в клуба също малко непланувано – преди всички останали. Сякаш са се притеснявали да не закъснеят и за това си участие и да спазят обещанието, което ми дадоха два дни по-рано. Че на всяка цена ще свирят в София. Решението за тях предполагам не е било лесно. Пристигат без единия китарист, който се е наложило да оставят в Румъния. Споделят също, че в часовете през, които са пътували насам са преаранжирали целия си сет и през цялото време са репетирали, за да може отсъствието на основната китара да не се усеща. Сърцатост, която няма как да не заслужи адмирации.

Мърч щандът на ETERNAL SAMHAIN изглежда най-скромен на фона на останалите, но затова пък е подреден с такова изящество, че неизменно пробужда истинска естетическа наслада. Малките дървени руни, които са пръснати отгоре се оказва, че са ръчно изработени от фронтмена Taliesin. Сам е изрязвал дребните късчета дърво и е изписвал знаците отгоре. Един наистина мил и зареден с много дух и енергия спомен, който всеки можеше да отнесе със себе си.

Идва време и за тяхното действие. Гримът и костюмите са ефектни, но с много чувство за мярка. В детайлите и кройката на облеклата им личат вдъхновения от униформите на древноримските легионери и гладиатори, даже върху десния накитник на Taliesin е изписан римският поздрав – Salve. Скоростен симфо-блек метъл, ефирни, меланхолични мелодии, които освен че обгръщат с мекота общата ярост, придават и по-голяма плътност на музиката. ETERNAL SAMHAIN са и със собствен озвучител, така че и звукът беше перфектен. Свирят песни само от дебютния си албум „Storyteller Of The Sunset And The Dawn“.

Като краен резултат общото въздействие на шоуто им е смазващо и прониква дълбоко в сърцето. Поза?! Не, всичко, което показаха веронците беше много искрено. Точно както гладиаторите някога са оставяли най-скъпото, което имат на арената, така и те оставят сърцата си на сцената. Ако преди началото на изпълнението им имаше известен скептицизъм, то след като заглъхва и последният такт от сета им, останалите да ги видят са очаровани от представянето им. Техен колега от група, която ги придружаваше на турнето споделя, че това е най-доброто им представяне до момента. Явно липсата на основния китарист допълнително ги е мобилизирала и надъхала да се представят на ниво.

Епилог. Запътвам се към Taliesin да поднеса обичайните благодарности и да споделя впечатления. В очите му проблясват щастливи пламъчета. Когато му казвам, че много ми е харесало шоуто целият грейва в усмивка. „Наистина сме много доволни. Посрещането, отношението на хората. Да идват да те поздравят, да искат снимка. Имаше едно момче, което знаеше текстовете ни и пееше с нас. Това е страхотно. Такова нещо в Италия не ни се е случвало.“ /още една червена точка в актива на българските фенове/. Изразявам учудването си. „Ами, да.“ – продължава Taliesin – „Там сме просто една местна група, която отива да свири някъде.“ Съгласявам се и се замислям… Съдбата на музиканта част, поредна. Изпращането е топло, приятелско и кратко, с надеждата да се видим пак и обещанието от тяхна страна следващия път да са петима. 🙂

А вие… вслушайте се в шепота на вятъра и чуйте приказните истории на Разказвача за Залеза и Зората…

Set list ETERNAL SAMHAIN:                                                                              

1. Confiteor (intro)
2. Cathedral
3. Cenere
4. Vespri (intermezzo)
5. Trinux Samonia
6. Ode al vento
7. Storytellers of the Sunset and the Dawn