Операция: „Концепция“ (Epica)

Какъв е смисълът на човешкото съществуване? Какво е мястото на човека в хаоса на безкрайя на вселената? Каква е стойността на взаимните чувства между хората? До каква степен божественото предопределя съдбата ни? Множество въпроси, които си задават малцина… бурни духове, трудно намиращи покой. Такъв неспокоен и търсещ е и основния персонаж в настоящата история. Историята на албума е силна абстракция на духовно и емоционално търсене на фундаментални въпроси, чиито отговори са толкова трудни за намиране, че в хода на търсенето им могат да бъдат изгубени много други ценни и стойностни за човека неща. Централната фигура в историята Ариел, неспокоен и търсещ дух се изправя пред неизвестното в търсене на същността на божественото, смисъла на човешкото битие и смисъла му в илюзорния рай.  Безпокойството, което му носят ненамерените отговори на тези въпроси го кара да остави всичко, което има, за да се впусне в пътешествие, което ще го доведе до така желаното познание. Ариел загърбва всичко, което силно е обичал досега и дори любимата си – Хелена. Убеден напълно,  че отговорите на тия въпроси не могат да се открият тук казва „сбогом“ на известното му досега и се впуска в пътя към неизвестното, на търсенето, водещ понякога до загуба, болка и страдание. Пътят на търсенето обаче труден и самотата в него е еиднствен спътник и съветник, понякога много лош съветник. Това тласка Ариел да потърси подкрепа в опиатите, които да му върнат загубения кураж и да успокоят неподредения му ум и хаоса в душата му. Опиатите обаче винаги са били лош другар на самотника, първа стъпка към хлъзгава пропаст и се настаняват удобно и уютно в обърканата душа. Ариел получава съновидение, което му носи нови въпроси и неизвестност и го кара да бъде все по-объркан и слаб. В съновидението си той вижда „Демоничните Очи и Крила“, силата на които го привлича . Той остава  силно объркан, ненамерил това, което търси и обезкуражен Ариел си спомня всичко онова, което е жертвал за да тръгне по неясния и несигурен път, спомня си с болка и Хелена… В най-силният момент на отчаяние и безпътица пред Ариел се появава падналия Ангел Мефисто, който е умело прикрит като архангел,  обвит във великолепие му предлага утеха. Мефисто е проникнал дълбоко в раненото сърце на Ариел, обхванала е в шепа всичките му страдания и неволи, проникнал е като змия в душевните му лабиринти и му предлага отговори на всичките въпроси, в които Ариел безпомощно се лута, предлага да откликне на всички желания на сърцето му в замяна на душата му, която Мефисто ще получи в момента на смъртта на Ариел. Мефисто демонстрира мощ и сила и пренася Ариел в замък в който е устроено пришество в негова чест. Ариел приема предложението на Мефисто само с едно условие, ако той сам пожелае е да остане в това състояние, което ще постигне с помощта на Мефисто, тогава душата му ще бъде завинаги принадлежаща на Мефисто.  След това Ариел отново се пренася при Хелена в една от най-студените зимни нощи, в която търсят топлината на душите, съчетани задено в студената зимна нощ те зачеват дете.

Ариел е твърдо решен да продължи сам по непознатия път в мрака, по който е поел и е категоричен, че мрачните дебри, в които броди не са за крехката Хелена. Безпътицата обсебва и нея до краен предел и като много други отчаяни души, попаднали в мрака на безпътието тя извършва най-решителната и отчаяна постъпка, попаднала напълно в мрака и отчаянието Хелена се самоубива. На следващта сутрин, нучавайки за самоубийството и Ариел е напълно съкрушен. Пълно опустошение на се внася в душата му и от факта, че тая е носела дете. Въпреки този пагубен обрат Ариел е твърдо решен да продължи. Мефисто го предупреждава, че когато си играе с огъня и е тръгнал по пътя прозрението трябва да е готов за такива жертвени обрати. Ариел не може да се оттърси от чувството за вина, породено от смъртта на Хелена. Той получава видение, в което духа и го приканва да се отърси от обсебващата власт на Мрака и да потърси отново искрицата светлина, която до го изведе в правилния път. Мефисто също му припомня за сделката им и го призовава да се отърси от унищожителните човешки страсти, които са пречка да бъде воден напред по започнатия вече труден път. Така Ариел остава напълно сам и неразбран, не може да снеме напълно противоречията в себе си. От една страна е светлия образ на Хелена, която се отпива да го спаси от обсебващата и пагубна сила на мрака, от друга страна е обета към Мефисто, чрез който Ариел иска да постигне края на търсенето, да възстанови загубата на собствената си идентичност и хармония на духа…