Tracing_Back_Roots_album_coverВ днешно време рок и метъл сцената е доминирана от един определен жанр – метълкор-а. Докато някои го боготворят, а други го оплюват, той до такава степен е приковал вниманието на хората, които слушат такава музика, че няма как да остане незабелязан. Друг е въпросът по какъв начин групите, които назовават себе си „метълкор“, избират да представят своето творчество на публиката.

Една от тези банди е We Came As Romans. Младежите от Трой, Мичиган издадоха през лятото на 2013 г. своя най-нов албум, озаглавен „Tracing Back Roots“. Творбата предизвика различни реакции сред феновете, но едно нещо е сигурно – в звученето на We Came As Romans настъпи промяна, характеризираща се в използването на много повече мелодичност в парчетата им в сравнение с преди. Това си проличава още в началнатa и заглавна „Tracing Back Roots“, която стартира ударно, но в един момент изненадва слушателя с внезапна смяна на темпото и настроението. Общо взето такава е и цялостната картина в албума – We Came As Romans се лутат ту между стандартния метълкор с тежките китари и брейкдауни, ту между мелодичните похвати и елементи, които биха се харесали и на по-широката публика. Примери за това са „I survive“ и „A Moment“, които поне на мен ми звучат прекалено „радио-френдли“ и навярно объркват старите фенове на групата. Дори на пръв поглед тежки парчета като „Present, Future And Past“ и „Through The Darkest Dark And Brightest Bright“ в един момент биват „укротени“ и загубват от своята първоначална острота. Очаквано, вокалите също се редуват – има както дерящи се, така и чисти, като по този показател We Came As Romans малко или много са се повлияли от пост-хардкор банди като Silverstein. И докато албумът съдържа потенциални радио-хитове като „Fade Away“ и „Never Let Me Go“ (нещо, което трябва да радва както групата, така и феновете), си мисля, че самите WCAR към днешна дата изпитват колебание по кой път да тръгнат – дали по този, който води към ъндърграунд-а и „тру феновете“ или по този, който води към светлините на „мейнстрийм“ прожекторите.

Ако питате мен, този баланс вече е постигнат от банди като Asking Alexandria и Bring Me The Horizon. Тези групи успешно се оттърсиха от младежкия си ентусиазъм и развиха далеч по-зрял поглед върху това, което ги заобикаля, като едновременно с това запазиха и най-доброто от първоначалното си звучене. We Came As Romans имат потенциала да направят същото – просто трябва да се поучат от колегите си и да преоткрият себе си.

Оценка: 6,5/10