OBITUARY – „Obituary“ (2017)
Три години след последния им дългосвирещ запис, OBITUARY издадоха своя десети албум, носещ тяхното име. Когато група от такъв калибър, задала правилата в жанра, стигне определена възраст, малко или много означава, че в новото трябва да вкарат нещо от старото… Често обаче не бива постигнат баланс и албумите звучат като „закърпени“. Е, това изглежда не важи за OBITUARY и резултатът при тях е меко казано невероятен!
Спомням си, че песните, които бяха пуснати предварително за свободно слушане не ме очароваха особено, но все пак ми се искаше да изслушам албума. Творбата започва много обещаващо с песента „Brave“, но за жалост, краткото й времетраене не й позволява повече похвали. „Sentence Day“ поема щафетата и създава невероятна атмосфера, благодарение на епичното китарно соло в изпълнение на Kenny Andrews. Следващата композиция „A Lesson In Vengeance“ пък носи доста заразно рокендрол настроение и служеше за вратичка към дет метъл касапницата, която предстоеше в следващите парчета: „End It Now“, „Kneel Before Me“, „It Lives“, „Betrayed“… Всъщност те се оказаха толкова мощни и брутални, че ще е грях групата да не ги включи в сетлистовете си. Даже смятам, че именно тези песни са движещата сила в целия албум.
Без да искам да хвърлям кал по старите записи на OBITUARY, държа да отбележа, че вокалите на John Tardy никога не са били толкова добри – това или се дължи на страхотната продукция, или просто фронтменът е преоткрил ерата на „Cause of Death“. Пък защо не и двете? Темпото на песните се забавя към края на диска, но само за да ни припомни миналото, когато OBITUARY още изгряваха във флоридската метъл сцена. Творбата приключва с вече познатата ни „Ten Thousand Ways To Die“, излязла като сингъл през изминалата година. Официалното й видео е продължение на „Violence“ от предишния им дългосвиреща албум „Inked In Blood“ (2014) и ако желаете да се посмеете още сега, може да го гледате по-долу.
Ако творбата не ви е била достатъчна, ви съветват да си пуснете сингъла „No“, който бе отделен от нея за да бъде издаден като част от Decibel Flexi Series. Бонус тракът на диска „No Hope“ също не е за изпускане. Даже смятам, че и двете парчета щяха да паснат идеално измежду песните, но няма да се меся в решенията на професионалистите.
Първоначално не вярвах, че след страхотния им „Inked In Blood“, OBITUARY възнамеряват да прескочат летвата, която сами вдигнаха. Те не само надскочиха себе си, но и направиха нещо велико – събраха цялата си история и кариера в 10 унищожителни парчета. Мисля, че ако през 1997 г. братята Tardy знаеха в какво състояние щеше да е групата им след 20 години, никога нямаше да повярват. Каквото и да си говорим, OBITUARY издадоха наистина силна творба и мисля, че е крайно време да ги видим отново на родна земя.
Оценка: 9/10
Списък с песни:
01. Brave
02. Sentence Day
03. Lesson In Vengeance
04. End It Now
05. Kneel Before Me
06. It Lives
07. Betrayed
08. Turned To Stone
09. Straight To Hell
10. Ten Thousand Ways To Die
11. No Hope (Bonus track)
-
-
-
#3 написан от Viper (преди 7 години)
Нямаме желание да пишем ревюта на слаби албуми, първо защото не обичаме да солим труда на групите и второ – защото винаги има фенове, които ще се оплачат, че не били съгласни и че албумът бил супер; просто ние сме били кривите и не сме били разбирали от траш, дет, блек и прочие… С други думи няма смисъл.
-
#4 написан от Критик (преди 7 години)
-
-
-
-
#7 написан от MadButcher (преди 7 години)
Изкушавам се да коментирам чуждо ревю, но албума е страхотен наистина! А освен това е и разнообразен – има както и привнесено звучене от ранните им, силно повлияни от Celtic Frost парчета, така и по-бавни, ала The End Complete пасажи. Предходният албум за мене беше значително по-слаб, а гласа на Тарди винаги е бил на ниво. Удоволствието да се слуша е голямо и може да се каже, че музикалните търсения от последните тави тук намират пълноценна реализация. В клипчето към Ten Thousand Ways to Die показват и респект към други величия на флоридската сцена (Бентън, Джон Олива) и култовата по банда от 80-те Nasty Savage.
-
- Коментари за тази публикация
Не знам на каква база ги пишете тези ревюта, но имам впечетление, че оценка под 8/10 тук не съм срещал.
Точно този албум е толкова слаб,изтъркан и безличен, че всичко над 2/10 е тотален анекдот.