Интервю с Terry Butler (LEFT TO DIE, OBITUARY, екс-DEATH)

LEFT TO DIE e супер група – трибют на DEATH. Бандата изпълнява песни от първите два албума на класиците – „Scream Bloody Gore” и „Leprosy”. Съставът на LEFT TO DIE е Matt Harvey от EXHUMED, Gus Ríos, свирил с кого ли не и с кого ли да (GRUESOME, KILL DIVISION, MALEVOLENT CREATION), Rick Rozz, участвал и в първата реинкарнация на DEATH – MANTAS, както и настоящия басист на OBITUARY Terry Butler, който също е бил част от ранните състави на DEATH. Поводът за интервюто с Terry Butler е концертът на LEFT TO DIE на 30 август в София по покана на „BGTSC”.

Интервюто с Terry Butler (LEFT TO DIE, OBITUARY, екс-DEATH) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 12.08.2024 година.

От другата страна – Привет, Terry, през август се завръщате с LEFT TO DIE в България. Какво по-различно ще предложите от миналогодишния концерт?

Terry Butler – Ще изпълним други песни от „Scream Bloody Gore”. Предишния път свирихме пет композиции от него. Сега ще бъдат различни. В същото време продължаваме да изпълняваме целия „Leprosy”. Т.е. сега ще добавим към сетлиста други песни от „Scream Bloody Gore”.

От другата страна – Ще има ли материал от „Spiritual Healing”?

Terry Butler – За да го направим, трябва да привлечем James Murphy. Rick Rozz е различен соло китарист от James. Той не може да изпълни песните по начина, по който James Murphy го прави. И това няма да им се отрази добре. А щом Rick не може да изпълни солата, както James ги е изсвирил, ме разбираш какво имам предвид. Те биха звучали съвсем различно. Изпълнението няма да се отрази добре на композициите.

От другата страна – Според теб, защо тези два албума „Scream Bloody Gore” и „Leprosy” са специални за дет метъла като цяло?

Terry Butler – Те са градивните елементи на дет метъла такъв, какъвто го познаваме днес. „Scream Bloody Gore” е първият издаден дет метъл албум. Групата MANTAS и демотата на DEATH поставят основите на дет метъла. „Scream Bloody Gore” излиза през 1987, което е много ранна година в развитието на стила дет метъл. Което го прави много важен албум. Същото се отнася и за „Leprosy”. Знаеш ли, страхотно е да си част от цялото това нещо.

От другата страна – Какво си спомняш от онези години? Как стана част от DEATH?

Terry Butler – Беше през 1986 или по-скоро след средата на втората половина на годината, или още по-точно в началото на 1987 година. По това време Rick Rozz се беше срещнал с приятел, който беше приятел и на Chuck Schuldiner. Той казал на Rick, че Chuck се е върнал в Орландо. И все още нямал група, но се върнал от Калифорния. Chris Reifert останал обаче там. По това време Rick не беше част от MASSACRE и по някакъв начин присъединяването му към DEATH се припокри. Той се видял с Chuck и му предложил да направи една репетиция с нас, щом няма банда, а и нищо не предприема. Бяхме Rick, Bill Andrews и аз. Rick му казал, че ще изсвирим песните от „Scream Bloody Gore”. И както се казва – да видим какво ще се получи. На Chuck му хареса. Звучахме страхотно. След репетицията сподели, че групата DEATH вече има официален състав и може да започне активна работа и концерти. Така станахме част от DEATH и месец по-късно излезе дебютът „Scream Bloody Gore”. Вече бяхме в групата и веднага след това започнахме да правим концерти.

От другата страна – Би ли описал дет метъл сцената от онези години?

Terry Butler – Беше невероятна. Всичко беше в самото начало. Беше ново, беше като ново приключение. Все едно си започнал нова връзка. Невероятни времена. Тогава излезе много добра музика. Нямаше план за стила. Всичко беше въпрос за изследване на нови територии без ограничения. Бандите просто правеха онова, което смятаха, че е брутално тежко. Тогава се родиха много добри албуми. Днес хората ги определят като олдскуул дет метъл, но тогава всичко беше чисто ново и свежо. И всички го харесваха. Беше страхотно да съм част от тази сцена. Но това се отнасяше за метъла като цяло, както и за групи като OVERKILL, SLAYER и дори FATES WARNING. За всяка една метъл банда времената бяха страхотни, защото стилът започна да придобива популярност. Хората започнаха да го търсят и да искат, да го слушат.

От другата страна – Липсва ли ти нещо от онези дни?

Terry Butler – Много неща. Днес излиза голямо количество лоша музика. В миналото беше точно обратното. Хубавата музика беше повече, защото времената бяха по-добри. Нямаше ги всичките тези разклонение на еди какъв си кор или скрийм. Имаше само хеви метъл, траш и дет. Липсва ми хубавата музика от онези години.

От другата страна – Започна със сравненията на дет метъл сцената, би ли ги продължил?

Terry Butler – Както отбелязах днес имаш толкова много различни разклонения на метъла. С кросоувъра се появиха банди като TERROR и HATEBREED. Днес имаш TikTok групи като LORNA SHORE. Вече съществуват много и различни поджанрове на метъла. Повечето от тях, обаче, се движат по модата и според желанията на хлапетата. В миналото всичко беше по-праволинейно. Това е дет метъл група, това е траш банда. Днес всичко е толкова разводнено и продължава да се дели. Сцената е наситена с хиляди различни стилове и подстилове. От една страна имаш SLEEP TOKEN, от друга – 1349. Толкова много групи в толкова различни стилове.

От другата страна – Това хубаво ли е или е лошо?

Terry Butler – Хубаво е, защото поддържа екстремната сцена в центъра на вниманието и едновременно с това в социалните сайтове. В същото време в тези стилове е вложена толкова много мисъл и сърце. Нали се сещаш – „Какво можем още да направим, за да продадем няколко билета повече? Добре, нека се облечем като някакви откачени същества и да подскачаме като луди.” Може би това ми изглежда странно, защото съм твърде стар. Но харесвам повече старите неща. И все пак всяко нещо търпи еволюционни процеси. Всяка музика, която познавате днес и съществува от известно време, след 20 години ще изглежда и звучи по съвсем различен начин от началото.

От другата страна – Групата DEATH има ли последователи днес?

Terry Butler – Има много млади групи, които са едно към едно с DEATH. Все пак това е класическа банда. И хлапетата искат да знаят как е започнало всичко. Кой е поставил градивните елементи и основите. А това са групи като DEATH, POSSESSED, HELLHAMMER, CELTIC FROST. Всички тези банди продължават да са много популярни, защото са от самото начало и са нещо като прародители на сегашните. Мисля, че днес има много музиканти, които са повлияни от DEATH.

От другата страна – Това означава ли, че младите банди се интересуват от историята на музиката?

Terry Butler – Така излиза. Веднъж щом се поинтересуват каква е била музиката преди 25 години, как е звучала, коя банда е била популярна преди 25 години, вече са в историята. И с помощта на Интернет могат да се доберат до всякаква информация. Могат да потърсят различни материали, да проучат материята, да посетят страниците на групите, да получат всякаква информация. Страхотно е, когато видя 15-годишен тийнейджър, който има нашивка на HATEBREED на дънковото си елече, а до нея стои логото на THIN LIZZY или CELTIC FROST, или MASSACRE. Това говори, че той е проучвал музикалното минало, слушал е групите от тогава и те са му харесали. Смята, че са страхотни и че е готино, че продължават да са част от сцената. И в същото време иска целия свят да знае, че е фен на тези групи.

От другата страна – А развитието на дет метъл сцената подсигурява ли нови и достатъчно интересни групи днес?

Terry Butler – Не знам докъде може да ни отведе развитието. Има много нови групи, които се появяват всеки ден. За тях не е задължително да звучат различно. Важното е, че са млади – като FROZEN SOUL, 200 STAB WOUNDS, ENFORCED и SANGUISUGABOGG. Тези групи носят факлата за по-младото екстремно дет метъл поколение. Мисля, че е страхотно и че по някакъв начин те се връщат към стария стил.

От другата страна – Какъв съвет би дал на младите дет метъл банди?

Terry Butler – Излизайте навън и свирете на колкото се може повече концерти. Направете всичко, за да може музиката Ви да бъде чута от колкото се може повече хора. Не се страхувайте от грешките, които допускате. Ако сте млада банда и още свирите в гаража, не се страхувайте, че грешите, защото заради грешките ще ставате все по-добри. Продължавайте да свирите, да репетирате и да правите концерти. Тези неща са много важни за една млада, прохождаща група.

От другата страна – Кои ценности в музиката днес продължават да поддържат интереса ти?

Terry Butler – Обичам да чувам добри рифове. Добри китарни рифове, нещо, което да ми прикове вниманието, да ми се забие в слуха, нещо, което мога да си спомня. Това е нещото, което наистина ми носи удовлетворение. Когато за мен музиката е добра, означава, че е наистина емоционална. Наистина мога да се храня с нея и да я почувствам. Това означава добри припеви, добри китарни рифове, добре написани песни. При мен всичко започва с добрите рифове.

От другата страна – Защо въпреки завръщането към началото, дет метълът става все по-техничен?

Terry Butler – Единственото, което бих могъл да кажа по въпроса е, че има музиканти, които постоянно искат да са по-добри, а не просто да свирят едни и същи три рифа с ниски настройки през цялото време. Искат да бъдат водещи и да изобретяват всякакви техники. Това е въпрос на еволюция. Всеки иска да е по-добра версия на себе си. Вземи Chuck Schuldiner от DEATH. Той не искаше да записва и издава пет албума един след друг, които да звучат като „Scream Bloody Gore”. Той искаше всеки следващ диск да е по-различен. Съвсем естествено ставаше все по-добър в свиренето на китара и в създаването на песни, което провокираше и всички останали в групата да стават по-добри. Понякога това е просто естествено развитие. SLAYER и MOTÖRHEAD са от онези банди, които са наясно в какво са добри и го правеха постоянно. AC/DC не се отклоняват от посоката. При DEATH е различно. Ако си пуснеш „Scream Bloody Gore” и след това „The Sound of Perseverance”, ще чуеш две различни групи. Причината е Chuck. Той напълно осъзнато търсеше прогреса и искаше да прогресира. Той обичаше прогреса в музиката. И точно така искаше да върви напред.

От другата страна – Би ли сравнил дет метъл сцената в Америка и в Европа?

Terry Butler – Едно нещо, което съм забелязал е, че в Европа феновете и сцената като цяло са по-отворени. Феновете в Европа харесват дет метъла, но в същото време слушат и хеви метъл. Пускат си DYING FETUS и веднага след тях HELLOWEEN. В Щатите като че ли феновете са по-обрани. Или харесват дет метъл, или хеви метъл. Не знам защо е така. Може би, защото голяма част от стиловете са се зародили в Европа. Също така и фестивалите са се появили там. И когато феновете ги посещават, гледат различни банди от различни стилове на едно място. И са израснали с тази комбинация.

От другата страна – Това означава ли, че екстремната музика се приема по-добре?

Terry Butler – Може би е свързано с днешните времена, в които лесно можеш да се превърнеш в мейнстрийм. В началото тя беше тотално отбягвана и хората я мразеха. Дет метълът беше незаконното копеле на музиката. По-късно с помощта на MTV и „Headbangers Ball” започнахме постепенно да ставаме по-разпознаваеми. И ето, че CANNIBAL CORPSE се снимаха във филм, появиха се анимационните DETHKLOK. Изглежда, че днес екстремната музика започва да се приема. Времето е различно. Днес тежките стилове са по-добре приети в мейнстрийма.

От другата страна – Кое положение всъщност е по-добре за екстремните стилове – да са ъндърграунд или да се слушат от повече хора?

Terry Butler – Не е задължително да са ъндърграунд, но заради естеството си винаги ще бъдат ъндърграунд, с изключение на няколко групи. Като CANNIBAL CORPSE. Те са родоначалниците на екстремните гор банди и винаги ще бъдат популярни и актуални. Но на мен по ми хресва, ако се придържат към ъндърграунда. Допада ми това семейно настроение. Отиваш на шоу и познаваш много от хората, пиете по бира, вдигате наздравици и си изкарвате добре. Не ми харесва, когато групата е наистина корпоративна. Това отнема от атмосферата.

От другата страна – Би ли споменал твоите любими пет дет метъл албума, които в същото време са перфектни?

Terry Butler – Без да претендирам за последователност ще посоча „Severed Survival” на AUTOPSY, „Leprosy” на DEATH, на POSSESSED „Seven Churches”. Също така за мен „Morbid Tales” на CELTIC FROST е дет метъл. Навремето му лепват етикета блек метъл, бил такъв и онакъв, но мога да ти кажа, че през 1985 никой не го наричаше блек метъл. Той просто беше изключително тежък за времето си и за мен е дет метъл. И последният е на ENTOMBED „Left Hand Path”.

От другата страна – Два последни въпроса. Коя е твоята лична музикална революция?

Terry Butler – За мен тя започна много рано, още в детството ми, когато слушах KISS. През 1977, когато бях на 10 години, въртях до полуда „Love Gun” на стереото, скачайки на леглото и свирейки на тенис ракета, имитирайки Ace Frehley. На тази възраст исках да правя точно като него. Исках да съм в група, да скачам и да свиря на китара. KISS ми отвориха очите за музиката, що се отнася до слушането на музика, нали се сещаш…

От другата страна – И последно – какво ново от лагера на OBITUARY?

Terry Butler – Имаме турне в САЩ със SEPULTURA и веднага след това идваме в Европа с тях. Септември, октомври, ноември, декември са вече заети с турне в Щатите и завръщане в Европа. Ще направим и хедлайнърски концерти в Европа със SADUS след края на турнето със SEPULTURA.