MЕMORIAM – „The Silent Vigil“ (2018)

След фантастичния дебют For The Fallen, нямаше как да не очаквам с нетърпение втория албум на тази супер-група, събрала в себе си ключови фигури на британската екстремна сцена. Карл и компания вдигнаха сериозно летвата през миналата година и показаха на света как се прави качествен олд-скуул дет метъл.

Тийзването за новия албум – The Silent Vigil, започна още в началото на 2018, а самият запис излезе официално по света на 23 март.  Преди това групата пусна видеа на две от парчетата в албума – We Bleed The Same и Nothing Remains, като през това време активно промотираше албума посредством интервюта и коментари за всичко случващо се в него.

The Silent Vigil е с обща дължина 50 минути и съдържа 9 парчета. Веднага прави впечатление, че песните са малко по-дълги от тези в предишния албум, и продукцията е по-различна по отношение на звука. Независимо от чудесната динамика на нивата (ако го чувате слабо, просто усилете звука!), има места, на които усещането е сякаш за демо, а инструментите – звучат странно и слабо (особено барабаните на Андрю). Затова и миксирането на моменти също е спорно за мен.

Това не значи, че The Silent Vigil е лош. Напротив. Това е страхотен албум! Определено обаче изисква малко повече време и слушане. Текстовете са достатъчно провокативни и напълно в унисон с вижданията на Карл и отношението му към случващото се по света и равенството между хората. Композициите имат солидни рифове (браво Скот!), като се редуват бавни и бързи пасажи. Откриващата Souless Parasite е силна комбинация от дет с груув елемент. От първо слушане не обещава много, и дори ще помислите, че Карл има проблем с изпълняването на задълженията си. Басът на Франк е силно подчертан (както и навсякъде в албума).  Независимо, че излезе като промо парче, Nothing Remains ми е разпокъсана и разхвърляна – няколко части, съшити една с друга. From The Flames крие огнен заряд със своето темпо и силни запомнящи се пасажи, на които не мога да остана безразличен. The Silent Vigil e кратка интерлюдия, има най-странния саунд в албума, и звучи по-скоро като гневен манифест, избухваща бомба. Bleed the Same има страхотен основен риф, който напомня за най-доброто от Bolt Тhrower. Парчето е по-бавно, с повече тъга и усещане за фатално предзнаменование, като в него са вплетени думите Мартин Лутър Кинг, само за да напомнят, че всички сме равни на този свят и можем да достигнем мечтите си.

Лично за мен последните четири парчета са най-доброто от албума. Те са това, което очаквам от Memoriam и най-точно предават духа на групата. As Bridges Burn e с мощно дет звучене, с множество елементи и разнообразна динамика. The New Dark Ages е като убийствена машина, танк набрал скорост, мачкащ всичко по пътя си. Страхотно темпо, риф и двоен такт! No Known Grave е пример за как трябва да се прави класически дет в сегашно време –отново комбинация от различно темпо и тежест. Weaponised Fear e 7-минутен тежък финал със средно темпо, обобщаващ всичко е албума – в момент, в който страхът контролира ума навсякъде по света. Дотук с песните на винила. Лимитираната версия на диска включва още едно парче – почти 8-минутното Dronestrike V3, което носи в себе си духа на продукцията от For The Fallen.

The Silent Vigil e много добър дет метъл албум, направен от страхотни музиканти. Гневен, бунтарски, огнен. Отново ще подчертая, че тези 50 минути изискват по-задълбочено слушане, за да израснат и да докоснат слушателя. Когато обаче това стане, откъсването от The Silent Vigil е трудно, и със сигурност творбата може да влезе в класациите за предпочитани албуми за годината на не един почитател на тежката музика.

Оценка 8/10