Мантра

Есен. Меланхолия. И Antimatter.
Cliché.

Меланхолията е смятана за психично заболяване. Болест на душата. Черно в жлъчката. Антиматерията вероятно се ражда по време на гръмотевични бурии.

Пиша го това, за да не ми се налага да пиша къде-колко бири съм изпила в прохладната есенна вечер на 23 септември, преди да се отправя към Live&Loud. Колкото и да обичам клишетата…

Aegonia

Девет и малко. Подгряват Aegonia. Влизам по средата на първата песен. Агония. Излизам преди края на втората. Иска ми се да кажа нещо приятно за тях. Не мога. Връщам се отново вътре за да се уверя. Сигурна съм. Трагедия.

Aegonia за мен са нещо непознато, с което се сблъсквам за първи път. Групата е на около пет години и им предстои съвсем скоро издаването на дебютния албум Забравената песен, вплетен с едноименната фентази книга, чийто автор е Неа Станд. Подвизават се някъде между звука на дуум-готик-дет (мелодичен, нали)-атмосферик-фентази метъл. За дуум-а аз отричам. Дет вокали, контрастиращи с ефирни такива, в изпълнение на нежната вокалистка и цигуларка Неа. Мелодия на кавал отвреме-навреме, акустична китара в ръцете на дамата. Не. Пак излизам да пуша. В междучасието отвън се чуват определения като „овчарски готик“ и „Епизод, които много искат да бъдат Haggard“. Включвам откъси от реакциите на публиката, за да вляза в категорията „обективност“. Съжалявам.

Тази музика е изсвирена вече. И то доста по-добре. Преди доста години. Да правиш това през 2016-та не е нито класическо, нито класно. Просто е музикален регрес. Наивно е. Но поне е искрено. Аз също.

Antimatter

Antimmater и магията.
Cliché.

Изтъркана фраза, без смисъл. Повтаряна неосъзнато. Клише.
Действия, включващи осъзнато използване на символи, жестове, предмети, инструменти и фрази за достигане на желан резултат, всъщност, самото осъзнато действие, се нарича магия. Няма да го нарека свръхестествено. То е съвсем естествено.

Музиката е субективна. Възприятието ѝ – също.
Не искам да говоря за това колко омаен беше гласът на Мик Мос. Не искам да изброявам фактите – колко беше пълен клубът, какво страхотно шоу направиха. Как публиката беше завладяна от наситения звук, идващ от трима човека на сцената. За меланхолията, есента и интровертността. Красотата на музиката. Дори не искам да кажа, че Antimatter са всичко, което Anathema не успяха да бъдат в последните си три-четири албума.

Възприятията ми не са такива, че да изброявам песен по песен концерта или да обяснявам кой-колко добър музикант е. Не мога. Не искам. Не, че тези неща нямат значение – имат. Просто аз не искам да наричам „Welcome to the Machine“ кавър. Искам да го нарека „развитие“. Искам да стигна до същността. До отчаяността в „Killers“, до оная изначална мъка в „Leaving the Eden“. До загубената невинност на тоя свят и болката от желанието да я върнеш. Искам ден след ден да вървя по улиците и да си задавам един и същ въпрос „Who is the sin from the man, who is the sin?“ И да вали. Да търся отговори в дълбините на съзнанието си в опит да разбера психичното заболяване на този луд свят. Много време след 23 септември.

Искам да кажа, че Antimatter не са поредната група, поредният концерт. Просто изпипано свирене, приятна вечер с приятели. Или дори приказен звук, вплитащ се нежно в цветовете на есента. Ако го кажа, би било клише. А музиката на Antimatter е мантра. Мантра буквално означава инструмент на съзнанието. Така че само ще благодаря на Live&Loud и няма да кажа нищо за този концерт. Ще го оставя да резонира в главата ми.

Setlists:

Aegonia

1. Rain of Tears
2. Battles
3. Restless Mind
4. The Severe Mountain
5. Gone

Antimatter

1. Killer
2. Paranova
3. Black Eyed Man
4. The Last Laugh
5. Monochromе
6. Can of Worms
7. Redemption
8. In Stone
9. Another Face in a Window
10. Over Your Shoulder
11. Leaving Eden
12. Wide Awake In the Concrete Asylum
13. Welcome to the Machine
14. Stillborn Empires

СНИМКИ:

ANTIMATTER

AEGONIA