Lisa Gerrard покори отново българската публика
Музиката отдавна е доказала своето място в света на изкуството. Чрез музиката се предават състояния, мисли, чувства, емоции. Класическата музика е изкуство, класическата музика прониква дълбоко в съзнанието и докосва най-съкровените кътчета на човешката душа. А когато е поднесена от подходящите изпълнители по съвършен и неповторим начин, тогава въздействието е още по-истинско и дълбоко.
В този смисъл, датата 14-ти март 2018г. ще бъде запомнена от истинските меломани. На тази дата се състоя един величествен концерт – Lisa Gerrard & GENESIS ORCHESTRA. Легендарната австралийска певица, позната ни от култовите DEAD CAN DANCE, идваше за втори път у нас в рамките на няколко месеца, този път за концерт с дирижирания от маестро Йордан Камджалов оркестър. Освен добре познати произведения, в програмата фигурираше и Симфония №3 – “Симфония на скръбните песни” от Х. Гурецки – мащабна творба във всяко едно отношение. Може би неслучайно бе избрано и мястото на провеждане на събитието – Зала 1 на НДК, достатъчно величествена и внасяща допълнителна мащабност. Началният час – 20:00.
Според първоначално обявения график вратите трябваше да отворят в 18:30. Така и стана. На входа на сградата зрителите преминаваха през щателна проверка, наложена от мерките за сигурност заради европредседателството. Като цяло влизането ставаше безпроблемно. Във фоайето имаше пункт, от който всеки желаещ можеше да се сдобие с нещо за пиене, а на публиката бе позволено да влиза в залата с храна и напитки.
Началният час не бе спазен, което позволи на закъснелите зрители да заемат местата си, без да изпуснат нещо съществено. 20-ина минути след 20:00 на сцената се качи оркестърът, а малко по-късно излязоха и главните герои на вечерта – диригентът маестро Камджалов и Lisa Gerrard. И пътешествието към тишината започна…
Първата композиция – “Host Of Seraphim” – завладя умовете и сърцата на присъстващите. Безупречното изпълнение отприщи емоциите и усещанията, а по-емоционалните зрители проляха някоя и друга сълза. Още тук си пролича перфектното взаимодействие между оркестър и певица, което се запази до самия финал. Втората пиеса – “Sacrifice” – демонстрира силата и богатството на гласа на австралийската легенда. Всяка нота, всеки звук, излязъл от гърлото й, се забиваше право в сърцето и освобождаваше чувства и мисли. Lisa Gerrard притежава уникално сценично присъствие, с което въздейства изключително много на публиката. Вокалните й възможности са на практика нереални, способна е да пренесе зрителя в други космически измерения. Това усещане се запази и в третото произведение – “Вехади”, композирано по мотиви на Петър Дънов и получило позитивен отклик от страна на присъстващите. В тази част се включи и хорът на Музикална лаборатория за Човека, чието присъствие донесе допълнително положително влияние върху изпълнението на пиесата.
Концертът бе разделен на 2 части и именно след третата пиеса бе обявен 20-минутен антракт. Паузата бе използвана от повечето зрители за освежаване. Този път нямаше забавяне и точно 20 минути след обявяването на почивката музикантите заеха местата си и се подготвиха за рестартираше на пътешествието. Респектиращо звучене на контрабаси възвести началото на втората част от спектакъла, както и увертюрата на Симфония №3 – “Симфония на скръбните песни”. Постепенно към басите се присъединиха и останалите инструменти, създавайки неповторима картина. Извънземният глас на певицата и приближаващата кулминация създадоха взрив от чувства и емоции у публиката. Текстът на тази първа част (от общо 3, от които се състои симфонията) е полска молитва към Богородица, която бе представена по невероятно въздействащ начин и докосна и най-съкровените кътчета на съзнанието. Бавната мелодия постепенно, но сигурно отнасяше душите на присъстващите към други времеви пространства. Втората част, в която е закодирано послание от момиче към майка му, открито от композитора на стена на арест на Гестапо, и третата, която представлява силезийска народна песен на майка към сина й, убит по време на въстание, само затвърдиха поетия път. Зашеметяващият финал пък остави без дъх дори и най-предубедените зрители.
Концертът завърши както и започна – със силно присъствие на Lisa Gerrard и демонстрация на възвишените й вокални умения. Дълго след края на спектакъла публиката не искаше да пусне любимката си от сцената, възнаграждавайки я с мощни овации. Съвсем заслужено певицата на DEAD CAN DANCE получи цветя от почитатели и патрона на събитието – кметът на столицата Йорданка Фандъкова, и една плюшена панда.
Изявите на Lisa Gerrard на живо са повече от впечатляващи. Различните й колаборации добавят допълнително очарование към и без това дългата й музикална биография. За пореден (надяваме се, не и за последен) път легендарната певица омагьоса българската публика и доказа безспорните си качества. А зрителите напуснаха залата с усещането за поредното неповторимо космическо изживяване.