deathdiescover

В скромната ни медия пристигна диск. По незнайно какви пътища. Черна обложка, три страховито гримирани „панди“ на обложката, всичко както си трябва по правилата на мрачния канон. И разбира се, честта да направя ревю на съдържанието на мистериозния звуков носител се падна на мен. И след като го отлагам известен брой седмици, които започнаха да нарастват в месеци е крайно време да ви го представя.

Първо малко (пред)история, защото макар и групата да съществува от 20 години за първи път се сблъсквам с нея, а предполагам и някои от нашите читатели също. DEATH DIES е блек метъл група от Падуа, Италия, основана през далечната 1995г. Основоположници на заверата са Samael von Martin (The Lord Of Sorrow), китари и вокал, и Demian de Saba, барабани. И двамата са членове на атмосферичната блек метъл група Evol, (която съществува от 1993 до към 2000 и в момента статута и е неизвестен) и, които по-късно (през 2010), основават групата Negatron.

Първото издание на DEATH DIES е демото „In Nomine Abraxas“, което дори не е отбелязано като официално издание в дискграфията им и вероятно годината през, която излиза е някъде около основаването на групата. Следват сплит, ЕР, а първият студиен албум „The Sound of Demons“ издават чак през 2002г. чрез Black Tears of Death (които са и настоящи техни издатели). С повече история на групата няма да ви занимавам. Сигурна съм, че ако интересът на някого вече е събуден сам ще намери нужната му информация. Творението върху, което трябва да се съсредоточим в това ревю е излезлият през миналата година албум „Legione“.

„От славното минало… до сега. След няколко години мълчание (9 ако трябва да сме точни – бел. моя), DEATH DIES се завръщат както винаги с Samael von Martin (The Lord Of Sorrow) и Demian de Saba плюс нови членове. Завръщането по случай двадесетата годишнина на групата е белязано от CD-то „Legione“, излязло отново чрез Black Tears of Death и включващо стари тракове на DEATH DIES, Evol и Satanael плюс кавър на Rotting Christ и аутро като почит към Negatron.“

Този прес релийз от самите DEATH DIES ми обясни много неща. Като начало цялостното звучене на музиката в албума. Ако все още ви гони носталгията по онзи суров саунд от края на 80-те и началото на 90-те, то този албум е точно за вас. Музиката, която италианците предлагат е интересна смесица от есенцията на онези чисти стилове, които се свиреха тогава и извикваха усещането за нещо първично, древно, властно и злобно. Тайнствено скрито някъде в дълбините на Преизподнята, протягащо костеливи ръце към външния свят. Групата категорично претендира стилът ѝ да е блек метъл, обаче първият звуков сблъсък с музиката им си е чист траш. Или поне частта на DEATH DIES, защото песните в диска са разделени. Първите пет са на DEATH DIES, от 6 до 9 са на Evol, 10 e на Satanel, 12 на Negatron и разбира се споменатият кавър на Rotting Christ. Тоест като цяло ревюто е за четири групи, обединени от общи музиканти.

В DEATH DIES можете да откриете много от траша от края на 80-те и началото на 90-те даже при прослушването на предложените песни откровено бих ги обвинила в нагла кражба от… кого ли не. Там прозира и много Venom, Celtic Frost, ранни Slayer и Metallica, и макар на композициите да е придадено по-брутално блек звучене за хора с богата музикална култура тези забежки няма как да останат не отчетени. И поне за мен си бяха и леко дразнещи.

Evol са малко по-бавнотемпови даже се долавят някакви дуум настроения и с една идея ми харесаха повече. Впечатление ми направи „The Return of the Horned King“, която е седма поред в диска, продължителността и е цели десет минути и на фона на останалото предлага интересно музикално разнообразие. Комбинация от чист и харш вокал, приятни дуум рифове, прекъсвани от протяжни сола и спокойни пасажи, изсвирени на някакви традиционни инструменти. Определили са стила си като Atmospheric Medieval/Folk Black Metal. В композициите този дух е много осезаем. Атмосферичното звучене съчетано с епични вокали в стил викингско пеене и мелодични, връхлитащи един след друг рифове, напълно защитават това определение. Да си призная предложените четири песни от Evol събудиха в мен желание да чуя още. Може би все пак Samael von Martin (The Lord Of Sorrow) и Demian de Saba е трябвало да запазят този си проект и да продължат да го развиват.

Satanael също са един от проектите на споменатите вече двама главни герои. И тази група е създадена през 1995г., но първият й албум излиза чак през 2002г. и след още един, през 2010г. прекратява съществуването си. Може би е била заменена с Negatron. От една песен не бих могла да направя обобщение на цели два албума, но предложеният стил е почти същият като на DEATH DIES. Блек/траш, но с малко повече агресия, по-ниско настроени инстурменти и без високия пищящ вокал, който заема доста място в песните на DEATH DIES. Текст на италиански. Всъщност този език е доста подходящ за блек метъл. Латинският му корен го прави да звучи доста заклинателно. Кавърът на Rotting Christ си е точно това, което трябва да бъде. Ни повече ни по-малко.

Като цяло на първо място тази творба събуди много въпроси, на които скоро ще потърся отговори. Част от прес релийза им гласи: „20 години DEATH DIES, означава завръщане на бандата с това празнично издание, което включва историята на DEATH DIES, Evol, Satanael и Negatron.“ Добре де, хубаво ама за 20 години да не съчиниш нещо ново, с което да ознаменуваш тази годишнина… това ще е първото, за което ще питам. Като оценка от мен имат 7.5. Защото са показали, че могат и да свирят и създават интересна музика, но както казах идеята им да издадат нещо от старите архиви, вместо да се потрудят върху нещо ново, леко ме разочарова.

Настоящият състав на DEATH DIES:
Samael von Martin (The Lord Of Sorrow) – китари, бас, вокал, клавишни
Demian de Saba (The Count of Insanity) – барабани, бек и чисит вокали
Alex Kain (Father of Murder) – вокали

Официални ресурси:

EVOL

NEGATRON

Трак лист на диска:
1.The End of the World
2.Steelbeast
3.Death Dies
4.Arsonist
5.Sister of Pain
6.Prologue
7.The Return of the Horned King
8.Flying with the Night Gaunts
9.Ancient Abbey
10.Nato dal fuoco
11.Fgmenth Thy Gift (Rotting Christ cover)
12.Legione

––––––––

7.5