КОНТРОЛ – „9“ (2017)

Първият албум на Контрол с Иван Гатев вече е факт. В „Девет“ могат да се чуят 14 приятни парчета. Някои от песните вече са познати на феновете къде от радиото, къде от официалния сайт на бандата, но други май не са се появявали извън албума.

Въвеждащото парче „Герой“ е ударно – класически пънк с битово-социално-сатиричен текст. Реално това е от по-старите записи с Иван Гатев и вече над година се подвизава в мрежата, тъй че всички фенове на групата би трябвало да са добре запознати с него. Албумът продължава с още една веселяшка, подскачаща и сравнително позната песен – „Това е песента“ няма как да не ви разтанцува ако я чуете на живо (пък и на умряло), а за текста дотолкова нямам думи, че чак се чудя как от Грийн Пийс още не са осъдили пънк ветераните. Виж третото парче „Европа“ има доста интересна бас линия в съчетание с ударните, а що се отнася до текста… От една страна всеки русофил би се влюбил в него, от друга страна това важи и за нормалните хора с добро чувство за хумор. И така стигаме до един от трите ми изявени фаворита за любима песен от албума – „Работата“. Като звучене някак си носи атмосферата на „Ще отида в планината“, но ни връща в едни древни, прадревни времена. И разбира се му се кефя толкова много заради житейските истини, които показва на бял свят (маймун съм си и не отричам). Пресичаме набързо „Булеварда“, който е известен на верните фенове – реално мястото на тази песен е точно къде средата на албума. Малко по-лежерна е от останалите, но пък имаме нужда от лека почивка преди за продължим да подскачаме този път под звуците на „EU“. Не знам какво толкова са набрали от Контрол на Брюксел, но и втората песен посветена на Европа си заслужава слушането. След това обаче следва рязко завръщане към родината. „Далавера“ май ще дойде да ми е любима песен от албума. Зарибяващо основно рифче, текст в най-добрите традиции на Контрол и невероятно изтрещял клип с пластелинени човечета. Какво повече може да иска човек от една песен.

И с това май минах половината песни от албума и не знам дали има смисъл да продължавам…

Добре де, „Страхлив пенсионер“ е още една класическа пънкария, в която я има заигравката с други песни. Интересното в случая е, че намигането е към стара песен на Контрол. „Пиша си“ пък изразява лиричните и екзестинциални въжделения на автора и с повече въображение можем да кажем, че виждаме в тази песен любовта на Иван Гатев към българската естрада (нищо, че всички текстове са на Владимир Попчев). Албумът продължава със „Сватба“ и ако си мислите, че едноименното парче на Уикеда е брутално, то е само, защото не сте чули интерпретациите на Контрол за това изконно българско събитие. Ремиксът на „България“ идва съвсем на място, особено предвид все по-актуалния текст. Но все пак различният вокал прави този хит доста по-различен от версията, която познаваме. Мястото на „Сам“ спокойно би могло да бъде и в албума „Любoff“, предвид на текста, но и в „Девет“ се връзва добре. А последните две песни са посветени на нежния пол. В „Българка“ освен, че става ясно къде са най-хубавите жени (тя държавата си я знаем, но тук говорим и за конкретен град все пак) има много симпатични цитати от какви ли не песни (нещо, което на мен лично много ми допада в Контрол), а „Една жена“ е с толкова декадентско звучене със самотната си бас линия, че човек може да се напие само като я слуша. Въобще достоен завършек за албума.

Която и песен да заслушаме веднага си казваме, това е Контрол от далечните времена, само, че с друг вокал. И като става дума за това – Иван Гатев си е попадение за бандата. Освен като пеене за студийните записи съм гледал групата наживо три-четири пъти последната година и на сцена е абсолютна фурия. За мен този албум е завръщане към корените (макар и в някаква степен с по-съвременно звучене). Честно казано завоят, който бяха направили с „Пазете си децата“ не ми беше допаднал особено, но с „Девет“ отново ме спечелиха за верен фен. Звездички няма да слагам, тъй като това все пак е пънк албум, а не Метакса, но фактът, че последната седмица съм го въртял едно двайсетина пъти явно говори, че го препоръчвам на всички малки, големи и още по-големи.

Автор: Димитър Стефанов (Cliff_Burton)