Когато огънят срещна вятъра, се роди музика

Gus G

Музикалните събития, както и дните до края на годината вече се броят на пръсти. И преди да сме откъснали последният лист от календара ще ви разкажа за едно страхотно музикално събитие. Защото спомените са като виното- колкото повече време минава, толкова по-хубави стават, макар и да губят от сладостта си. Но да оставя настрана зимно-мъгливите размисли.

На 10.12.2013 в столичния R.B.F. CLUB се състоя концерта на гърците от Firewind, а подгряваща група бяха техните български колеги Еридан.

Еридан

След обичайното суетене преди подобни прояви, най после сме в клуба в очакване на началото. Концертът започва с група Еридан, които стилово ни връщат в добрите стари времена в началото на 90-те. Като се вземе предвид и факта, че някои от членовете на Еридан са свирили в групи като Конкурент и Импулс, е ясно какво можем да очакваме. Добро сценично присъствие, подчертан професионализъм и невероятни вокални партии, виновник за които е Павлин Манев. Представиха песни предимно от предстоящия си албум „Пътят към Прозрението, с който скоро ще зарадват родните фенове. Поднесоха и приятни изненади. Кавър на „Рейнбоуското“, „Spotlight Kid„, а Димо Тодоров се справи страхотно със солото и определено вложи повече живот в него от именития си колега. Специалният поздрав на Иво Икономов към публиката беше песента „Гладиатор„. Не знам как се пренесох в далечната 1989г. на един концерт на Импулс, и признавам си, размятах грива. Благодаря за емоцията! Пожелавам ви много успехи!

Firewind

След кратък саундчек сме в очакване потомците на олимпийските богове да ни отведат в божествения си свят. И сякаш самият Хефест беше направил инструментите им, защото изливат отгоре ни огън от страст и красота още с първата песен „Into the fire„, „Here we are again…“ пее Kelly. Омагьосани сме. Там на сцената си дават среща чар, обаяние, харизма, и всичко това подплатено с толкова професионализъм, че не ни остава нищо друго, освен да станем част от една съвременна мистерия. А Gus и компания
знаят как да ни посветят в нея. И ни атакуват със следващата си композиция, която на моменти звучи като съвет от стар приятел „Head Up High„. От сцената струи такава енергия, че никой от присъстващите не остава равнодушен. И няма как да е иначе, защото Firewind ни предлагат пътешествие между „Рая и Ада“. Изправили се „Few Against Many„, те умело ни водят през своя почти нереален музикален свят и той избухва в пламъци. В един момент имах усещането, че отнякъде ще изпълзи дракон и ще забълва огън насреща ни. Е, това не се случи, но машините за пушек абсолютно създаваха това усещане, макар да бяха доста дразнещи не само за фотографите, а и за всички. И след като почти ни изпепелиха, явно са решили, че тая вечер няма да има пощада за нас, защото всички от групата дискретно се оттеглят, а Gus излива върху нас умопомрачителното соло „The fire and the fury„.

Но страстта не е само бушуващ огън, тя се ражда и в тъгата, в копнежа, в болката… в самотата, „My Loneliness“ ни потапя в буря от чувства и размисли, но „This is no dream, it’s here and now„. Да, те са тук и сега и се раздават до край. Те са яростта, силата, даже и нежността. Те са просто Firewind. Съумели да обединят две стихии, да ги укротят и от тази взривоопасна смес да създадат музика.

Вероятно групата има особен афинитет към България и българските фенове, защото през цялото време Gus обясняваше колко се радва отново да свири тук, и колко страхотна е публиката. Като подчерта колко красиви са българките и специално поздрави дамите в залата с първата песен от биса. Кавър на небезизвестната „Maniac„. Имаше и покана за танц, на която нямаше как да откажем. Краят е очакван, но в такива моменти винаги нежелан. „Falling to pieces„, изпята от уникалния Bob. Да, разпиляха ни на парченца, но все пак с обещанието „I’m falling down with you“ и разбира се, че отново ще дойдат.

Bob Katsionis

Звездите са звезди, защото успяват да стоплят със светлината си обикновените хора. Малко поетично, но тази метафора абсолютно приляга на Bob Katsionis. Може и да бъда анатемосана, но той беше (за мен) звездата тази вечер. Истински, земен, отзивчив. Отнесох си малка искрица от митичния огън, за да разсейва понякога зимните мъгли наоколо ми.
„Set the world on fire“ и Весели празници!

ГАЛЕРИЯ
Firewind 93 снимки	Eridan 48 снимки	Fans 33 снимки