John Steel & Blaze Bayley – Freedom (2014)

Понякога е доста трудно да пишеш за една от любимите ти групи и в същото време да запазиш максимална обективност. Особено когато познаваш тази група почти от самото и начало, бил си свидетел на множеството промени в нея и ето, че изведнъж тя вади албум, и то с участието на бивш член на Iron Maiden.

В конкретния случай става въпрос за родната банда John Steel, която този месец издаде дебютното си CD „Freedom“, начело с небезизвестния Blaze Bayley. Тук някои по-заядливи фенове навярно ще се отнесат с известна доза скептицизъм към албума (проявявайки една много лоша черта от характера на българина, а именно – недоверие към всеки и всичко), тъй като биха казали, че най-слабия период на Maiden е именно през 90-те години с Blaze.

Това обаче няма никакво значение, тъй като момчетата от John Steel са вложили адски много труд, желание и прочие, за да излезе този диск на бял свят, а участието на Blaze Bayley в него е един огромен бонус, от който могат да извлекат единственото позитиви. Албумът стартира ударно с „War“ – мрачно и психеделично интро, което първоначално кара слушателя да си мисли, че и останалите парчета ще са същите. Да, ама не. „Freedom“ си е класически хеви метъл албум, поставен умело в стилистиката на Iron Maiden и самия Blaze Bayley, но това не значи, че е еднобразен – напротив.
В него намират място 7 парчета + 2 бонус такива, като всяко едно от тях притежава различни отличителни черти. Песни като заглавната „Freedom“ и „Evil Sky“ са може би най-надъхващите и енергични в албума, тъй като в тях Blaze демонстрира в пълна степен вокалната си мощ. Добре познатия сингъл „Nightmare“ пък впечатлява с китарните си партии, като тук двамата шестструнници – Иван Сталев и Виктор Георгиев провеждат своеобразен китарен дуел помежду си, напомняйки на любимците си от Iron Maiden. Въобще, всички музиканти, взели участие в диска са се представили на едно изключително високо ниво, включително ритъм секцията в лицето на басиста Петър Петров и барабаниста Живодар Димитров.
Истинският шедьовър в „Freedom“ обаче е „The Voice Of Sorrow“ – още като чух солото в началото и си казах, че това ще е убийствена балада. Изненадващо добрия припев, нежното пиано и като за десерт – финалното соло, което леко напомня за магията на Dream Theater – всичко това превръща това парче в потенциален хит. В двете бонус песни пък можем да чуем вокалите на Дилян Арнаудов, познат от работата си с бандите SJK и Nephwrack. Той също слага своя отпечатък върху албума – просто чуйте „Angel“ (още една адски добра балада, която води своето начало от доста години насам) и „Leviathan Rises“, която също почва бавно и мелодично, но изведнъж те удря като чук и в дадения момент имаш чувството, че в записа се появява…самия Rob Halford от Judas Priest.

Накратко – „Freedom“ е доста силна дебютна творба за родните стандарти и определено е един от моите фаворити за най-добро рок/метъл CD, издадено от нашенци не само през настоящата 2014 г, но и през последните…5 години, да речем. Който се съмнява в това – нека да си купи диска и/или да отиде на един от предстоящите промо концерти. Защото има какво да се види и чуе.

Оценка: 8,5/10