ARCHITECTS – “All Our Gods Have Abandoned Us“ (2016)

 Още с излизането на първия сингъл “A Match Made In Heaven“ изпитах огромно нетърпение относно факта, че ще трябва да чакам почти три месеца, за да чуя целия “All Our Gods Have Abandoned Us“, а най-хубавото тепърва предстоеше…

 Е, след първото цялостно завъртане на творбата, бях отвят и в същото време забит обратно долу на земята. Толкова много реализъм, толкова много гениалност. Тези музиканти не са от този свят!

 “Nihilist“ е едно страхотно бързо и тежко начало. В първите секунди Sam Carter показва как трябва да звучи един вокалист. Още с първите му “ревове“ ще бъдете отвяти и ще изпитате остра нужда да се хвърлите в някой мошпит. Ниските му скриймове тук са убийствени. Нещо, което феновете винаги са искали да чуят в техен албум, тъй като въпросните ниски скриймове на Sam на живо са нещо страхотно, което те кара да настръхнеш. За момент страстите утихват, но те удря бруталнат реалност, слушайки “I found God cluthing a razorblade. He said ‘Look at the fucking mess they’ve made. They’d trade their hearts if they were made of gold“, след което темпото отново се забързва, докато не дойде време за финала, който добавя “But they are only worthless as the souls they sold.“

 Продължаваме с “Deathwish“, в чието начало начинът по който китарите и басът се съчетават с барабаните е нещо оргазмично. За пореден път ARCHITECTS не разочароват откъм текстова част – “Our collapse will be remission. A planet scarred beyond all recognition. Suicide in slow motion, is this the path that we’ve chosen? Too cowardly to face this, we’ve got a fucking death wish.“ Кратките 10 секунди в които Sam оставя крещенето на страна и пее, изпълват песента с още повече емоция.

 Китарите в третата поред “Phantom Fear“ са размазващи. Друга прекрасна част в тази песен са скриймовете. Вокалният му диапазон е толкова страхотен, че те кара да се замислиш дали пее или скриймва. Брейкдаунът тук е от любимите ми в албума, защото за няколко секунди успява да представи цялата банда както подобава. Чуваш китарите, чуваш баса, чуваш барабаните, чуваш вокалите. Истинско произведение на изкуството!

 “Downfall“ е една от по-политически настроените песни, която ни напомня, че слушаме ARCHITECTS и има силно послание, в което трябва да се слушаме. “What’s it going to take to get us to stand up? ‘Cause you can see it in their eyes, they don’t give a fuck аbout what matters to us…“

 “Gone With The Wind“ е поредното силно произведение на изкуството в този албум. Бидейки по-емоционална, тя лесно може да се превърне във вашия фаворит. Идва моментът с чистите вокали, веднага след които песента се връща към бързото си темпо и те кара да полудееш.

 Следва “The Empty Hourglass“  с откриващите “Woah, woah woah“, с които фенските гърла ще изпълват залите по време на концерт. Щом започнат полу-чистите вокали на Sam, знаеш, че тази песен ще бъде нещо наистина много добро. Това е едно по-бавно парче, което всъщност, няма да пречи на слушателя да хедбенгва.

 Идва ред на първия сингъл от този албум “A Match Made In Heaven“ – звучи сякаш е взета от предишния албум на бандата, но това изобщо не й пречи да бъде една солидна доза от 4 минутна разбивация. Както винаги, текстът носи послание в което трябва да се вслушаме – “You chew up peace and spit it out as war. You’ve been feeding the wolf that’s waiting at the door. You are rotten to the core!“. Песента е толкова тежка, че изпитвам острото желание веднага да стана и да започна да правя пого с първия срещнат фен. Брейкдаунът тук е толкова здрав, че все едно някой те е ударил много здраво в лицето, но ти е харесало и се връщаш за още.

 “This is a wake up call!“ крещи Sam Carter в началото на “Gravity“. Песента е една от любимите ми в албума поради това колко гладко звучи всичко. Посланието, което носи е мотивиращо. Ако знаеш, че нещо трябва да бъде свършено, просто се надигаш от задника си и не позволяваш на нищо да те спре, за да го свършиш. Показва, че ARCHITECTS не са група пишеща песни, които просто да се харесат на хората. Музиката и текстовете им носят послание, което достига до хората и ги кара да се борят за своята кауза.

 “All Love Is Lost“ разказва една наистина страхотна история. Силно препоръчвам да обърнете специално внимание на текста, защото е един от най-добрите в албума. Песента е по-бавна, но това е нещото, което вдъхва нужната й емоция, за да може парчето да въздейства по правилния начин на слушателя. “The workers all march to the beat of the drum. Their spirits are broken, they have nowhere to run. They dream of courage and a loaded gun, but the slaves all know, they better bite their tongue. Track marks across the planet. Are there any veins left for them to infect? They would kill one another just to disconnect…“

 “From The Wilderness“ също разказва своя история. Има модел в музиката на ARCHITECTS, който всеки фен забелязва – наистина дълбока идея и смисъл, които те карат да се замислиш. Това, което прави тази песен по-различна от останалите е изговореният цитат в средата, което е нещо доста въздействащо.

 Финалът на този неописуемо прекрасен албум идва с “Memento Mori“. След бавното начало, песента избухва на максимум и отново напира онова чувство, което те кара да се хвърлиш в поредния за вечерта мошпит. След това, отново има изговорен цитат, който е подобен на този от предишната песен и носи силно послание. Нещото, което много ми допадна тук е, че в средата имаш чувството, че музиката ще свърши, но изведнъж биваш “ударен“ в лицето и нещата стават още по-тежки. Тази песен е един доста добър завършек на албума наред с изговорения цитат, който обяснява какво точно значи “Memento Mori“.

 Замалко да забравя… Албумът има една бонус песен и това е “Silver Bullet“, която ще оставя на вас да намерите, изслушате и опишете.

 “All Our Gods Have Abandoned Us“ е най-добрият албум в дискографията на ARCHITECTS. Това твърдение ще подкрепя с фактите, че всяка песен е доста добре замислена и изпълена и носи послание, което те удря здраво и те кара да се замислиш за реалността в която живееш. Слушайки го отново и отново си мисля, че не просто са се опитвали да напишат нещо, което ще се хареса на фенове и критици.

 ARCHITECTS са написали нещо неописуемо… Нещо, което сякаш не е от този свят. Те ни дават нещо, над което да се замислим и насладим – това трябва да бъде музиката в днешно време. Караща те да се насладиш на слушаното, но и в същото време да се замислиш над посланието, което носи.

 Откъм музикална гледна точка, творбата няма слабо място – Sam Carter е по-велик от всякога, а колегите му зад инструментите не остават по назад. Бандата едновременно показва колко тежка може да бъде и в същото време да изпълнява нещо бавно, каращо те да настръхнеш.

 Може би забелязахте, че в почти всяка песен обръщах внимание на текстовете. Това е така, защото този албум нямаше да бъде това което е без текстовете, които перфектно описват реалността и случващото се около нас и в същото време носят послание за промяна към нещо по-добро.

 Това е един албум, който ще издържи теста на времето и ще остане, за да може и идните поколения да му се наслаждават така, както му се наслаждаваме и ние.

 В крайна сметка, каквото и да кажа, няма да бъде достатъчно за този албум. ARCHITECTS са по-добри от всякога. Сега ви оставям в компанията на англичаните и самия “All Our Gods Have Abandoned Us“.

Оценка: 10/10

 Лични фаворити: “Nihilist“, “Gravity“, “All Love Is Lost“, “From The Wilderness“ и “Memento Mori“