JINJER – Micro (EP) 2019

Преди няколко дни украинските groove машини Jinjer направиха поредния си чудесен концерт в България, този път в качеството си на специални гости на Soilwork и Amorphis. С това свое поредно гостуване на родна земя, Tatiana Shmailyuk и компания показаха за пореден път, че са обичани в България.

На 11 януари тази година бандата издаде ЕР-то Micro, с което окончателно затвърдиха статуса си на една от водещите метъл групи в Източна Европа. Мини-албумът съдържа пет парчета издържани в традиционния за групата groove/death/tech metal, но въпреки това, в известна степен се различава донякъде от предшестващите го издания. На първо слушане “Ape” може да ви звучи хаотично, дори малко неприятно, но това е само първото впечатление. Ако изслушате парчето внимателно ще откриете, че това всъщност е подреден хаос, в който всяко нещо си е на точното място. Метъл музиката е виждала много опити за “подреден хаос”, които са приключвали с пълен провал, но тук всичко звучи перфектно, стига да му свикнете.
“Dreadful Moments” е доста по-различна от “Ape”. Тук нещата са подредени, познатият ни хаос отсъства и може би това ощетява в известен смисъл песента, но в никой случай не я прави по-слаба.  “Dreadful Moments” е възможно най-показателния пример за groove звученето на групата.
“Teacher, Teacher!” е моя личен фаворит. Тя може да бъде определена като “The best of…”, който ни разкрива всичко най-добро от Jinjer, като започнем от красивите чисти вокали Tatiana, минем през невероятните рифове на Roman и стигнем до цялостното леко зловещо, но все пак красиво усещане, което носи парчето. Ако искате да чуете как звучи перфектната комбинация между чисто/мелодично пеене и агресивната screaming singing техника, “Teacher, Teacher!” е перфектен пример за това.
“Perennial” до известна степен отстъпва по техниичност на предишните три композиции. Това е семпла песен, в която без излишни украшения се редуват мелодични и “нежни” части с брутални и агресивни фрагменти.
Въпреки че“Micro” няма интро, което да “ни подготви”, то има достойно аутро, което ни казва “До нови срещи” по много мелодичен, красив, професионален начин. На фона на предишните четири парчета, едноименната песен ни разкрива другата страна на бандата, страна която умее да създава и изпълнява акустична музика, също толкова професионално, колкото и бруталния си groove/death.

Автор: dimitresko93