Интервю със SEVI

2019 г. определено е успешна. Преди няколко месеца излезе 3-ият им студиен албум „Follow Me“, а само преди 10-ина дни бе премиерата на най-новия им видеоклип към парчето „To Hell And Back“. Достатъчно поводи, за да се свържем с групата за интервю. На поканата ни за разговор откликнаха вокалистката Светлана Близнакова и басистът Рали Велинов. Ето какво споделиха те специално за Metal Hangar 18.

МН18: Вие сте достатъчно популярна група, феновете знаят доста неща около вас. Какво още не знаят?

Светлана: Бъдещите ни творчески планове, хаха, които винаги са разнообразни и непредвидими, защото самите ние не знаем какво е следващото, което ще ни хрумне. Обичаме сами да се провокираме, да измисляме нови и интересни неща, за да бъдем винаги разнообразни за феновете, а и така и на нас ни е по-интересно.
Рали: Достатъчно популярна група не мисля, че съществува, за мен всяка една група смята, че може да бъде по-популярна. Какво не знаят хората… Винаги съм искал хората да знаят не специално за музиката или за нашата музика персонално, а и за киното, за театъра, за изкуството като цяло, какво стои зад един продукт и винаги ме е било яд, когато нечия творба се приема наготово. Малко хора имат представа колко труд, колко инвестиции, колко време е отделено и от колко неща си се лишил, за да можеш един ден да им представиш някакъв продукт, който е резултат от твоето виждане, интерпретация и светоусещане. Разбира се, че не е нормално всеки да ти се възхищава и да те харесва, но просто ми се иска повече хора да могат да кажат: “Не ми харесва, но въпреки това – чудесно, уважавам усилията”. Всеки един, който се занимава в друга сфера, не с изкуство, най-вероятно би казал същото. Така, че говоря глобално.
Светлана: Хората сякаш са станали жури ….
Рали:…да, животът ни стана един вид телевизионен формат и всичко е толкова повърхностно – „харесва ми”, “не ми харесва”…
Светлана: “like”-”dislike” – това е, хаха. Разбира се, в никакъв случай не искаме да обидим публиката и да кажем, че сме недоволни, напротив, ние се радваме на страхотна любов от нашите фенове и въобще от хората като цяло мисля, че се възприема доста добре това, което правим. Но, както каза и Рали, говорим по-общо в момента. Наистина има нужда преди да отсъдим и да харесаме или не харесаме дадена музика, филм или постановка да си помислим – ок, не знаем този човек какво е преживял, какво е вложил като труд и време, за да стигне до този краен продукт. Може би не е могъл да го направи по-добре, може би това е бил максимумът на възможностите му били те физически, финансови и всякакви други. Нека да оценим труда му и това, че е вложил нещо от себе си, от там нататък не сме длъжни да го гледаме или слушаме, ако не ни харесва.
Рали: С други думи ако можем да обобщим – нека да уважаваме повече авторската гледна точка, дори тя да не е нашата.

МН18: Очевидно има доста негативна енергия спрямо вас. Стига ли тя до вас и ако да – как се справяте с нея?

Рали: Стига и се забавляваме страхотно.
Светлана: Забавляваме се, опитваме се да гледаме позитивно на това, да го прекарваме през хумора. Когато има някакви негативни коментари за наше начинание, или не ги четем, или си правим по едно кафенце и сядаме да ги четем и да се забавляваме, хахахаха.
Рали: В интерес на истината не само ги четем и се забавляваме, някои от тях взимаме в предвид като градивна критика. И макар и някои неща да са преувеличени много, в тях човек може да намери частица истина.
Светлана: Така е, никой не е идеален и трябва да можеш да се погледнеш отстрани, да се опиташ да си максимално обективен и да си кажеш: “Да, може би тук съм се изложил, там съм сбъркал, следващият път ще го направя по-добре”. Така, че гледаме да балансираме, да не допускаме негативната енергия да ни превзема, да ни пречи да вървим напред, защото музиката в крайна сметка трябва да бъде удоволствие, в нея трябва да влагаш нещо позитивно и да говориш на хората, да им помагаш да преминават и те през някакви процеси чрез твоето изкуство.

МН18: А по време на концерти случвало ли се е сред публиката да има хора, които да ви ругаят, освиркват или по друг начин открито да изразяват негативното си отношение към вас?

Рали: Не. За 9 години и над 500 концерта до сега никога не се е случвало. Поне ние не сме забелязали на концерт, без значение дали е бил наш или сме били част от някакво събитие, някой да е дошъл при нас и да каже, че нещо не му харесва. Имало е хора, които са идвали и са ни давали препоръки как според тях може нещо да бъде още по-добро, но до сега не сме срещали на живо негатив.

МН18: Свирили сте и на малки сцени, и на големи сцени. На каква сцена предпочитате да свирите?

Светлана: Истината е, че и двете си имат своето обаяние и е много различно. Естествено, че е много хубаво да си на голяма сцена, да виждаш морето от хора пред теб. Аз лично може би се притеснявам повече когато хората са по-малко, хаха, защото виждаш всеки един присъстващ, всяко едно лице. Но пък това си има своя чар, тъй като сме като едно семейство, група хора, които са се събрали и преживяват някаква емоция заедно и е много интимно, когато концертът се случва в малък клуб или просто хората са малко. Аз лично харесвам и двете емоции.
Рали: Според мен няма музикант, който да не предпочита да свири на голяма сцена най-малкото заради усещането, адреналина, по-добрия звук, пространството. Обаче, малките сцени, които не е задължително да са клубове, създават различен тип близост с хората, която човек не може да получи на голяма сцена. Но ако трябва да отговоря кое от двете предпочитам, ще кажа – голямата сцена, защото нашата музика според мен като цяло по-отива на голяма сцена.
Светлана: Само ще добавя, че е имало концерти на малки сцени и в малки клубове, на които съм се чувствала като на голяма сцена. Просто хората са се държали по такъв начин, че имаш чувството, че наистина пред теб има 100 000 човека, които крещят, и усещането е уникално.
МН18: Постоянно обикаляте страната по участия. Има ли хора, които ви следват на всички концерти и имате ли усещането, че се създава SEVI–общност?

Светлана: Да, така е, даже те самите си измислиха име – “SEVI-лни”. Наистина има хора, които пътуват навсякъде, където свирим, почти винаги когато могат, което е страхотно, защото чувстваш подкрепата от тази общност и тя става все по-голяма. Това от своя страна пък ни дава увереност, че правим нещо правилно и добро и продължаваме да искаме максимума от себе си, да сме критични и да се самопровокираме, за да можем да им даваме повече на тези хора, защото заслужават.
Рали: Наскоро бяхме в Чупрене на едно участие. Накрая на концерта дойде едно момче, което каза, че е пътувало от София до Чупрене, което са 218 км, специално и само заради нас. А ни е гледал в София на промото на албума. Така, че наистина постоянно пътуват хора. Същото се случи и в Ловеч наскоро – дойде един човек да каже, че е дошъл от София заради нас. Много е хубаво чувството, особено когато излезеш на събитие, което не е твое, а си част от нечий лайнъп. Както преди две години се случи на Hills Of Rock. Нашето участие беше по-рано, около 18:00, и хората не бяха много, примерно 300 души. Без да преувеличавам, може би около 30% от присъстващите пред сцената бяха с наши тениски, което ме накара да се чувствам много добре. Така, че със сигурност има нещо такова като SEVI–общност.

МН18: Говорейки си за концерти, ще ви върна към един неприятен момент от вашата кариера, а именно когато трябваше да откривате за NIGHTWISH, но така и не се качихте на сцената. Официалната версия я знаем, но… каква е вашата версия като преки участници в събитието?

Светлана: Ами… беше доста напрегнато. Истината е, че действително тяхната техника закъсня, камионите не дойдоха навреме заради проблем на сръбската граница и цялото това нещо забави страшно много процеса.
Рали: Всъщност, всички хора, които бяха отпред пред залата, видяха дългоочаквания камион кога пристигна (в 19 часа). Т.е. това не беше някаква скалъпена история, а факт. Факт е обаче, че това не е единственият случай на NIGHTWISH, в който им закъснява апаратурата и мисля, че миналата година, ако не се лъжа, BENDIDA и КОНКУРЕНТ имаха същия проблем.
Светлана: Истината е, че организаторите се опитаха да убедят техния мениджмънт да ни пуснат да свирим, за да може хората да се забавляват и да не скучаят, но може би там се получи някакво неразбирателство. Те не бяха сигурни дали това няма да попречи да си направят нещата навреме, дали нашата техника няма да спре техния процес, защото те си имат конкретни места, на които стоят инструментите и всичко е много прецизно изчислено…
Рали: …т.е. нашето присъствие на сцената щеше да попречи на бързото сглобяване на тяхната сцена…
Светлана: …да, и до последно се чудеха да излезем ли, да не излезем ли… За нас беше голям стрес, понеже няколко пъти се обличахме и стояхме и казаха: “След малко ще излезете”, след това: “Не, няма да излезете”, после пак: “Ще излезете”, “Няма да излезете”… В случая наистина адмирирам и съм благодарна на българските организатори, защото те се постараха и желаеха нещата да се случат така, че всички да са доволни – най-вече хората, които чакаха пред залата и бяха в залата – но може би наистина нямаше как да стане, защото мениджмънтът на NIGHTWISH не беше благосклонен.
Рали: Между другото, тогава си спомням, че Marco Hietala беше може би единственият, който дойде при нас и ни се извини лично, като каза: “Не оставайте с лоши впечатления, това няма нищо общо с вас. Решението да свирите или да не свирите няма общо с групата. Опитваме се да направим най-доброто нашият концерт да се случи и мениджмънтът преценява”. Така, че в никакъв случай не е било умишлено.
Светлана: Очевидно мениджмънтът прецени, че е рисково и… това е. Малшанс, както се казва… Но сега ни е забавно като се връщаме назад.
Рали: За нас беше достатъчно, че те ни бяха избрали и това вече е едно доверие и една подкрепа, която е достатъчна.
МН18: Сега ще ви върна още по-назад към едно откриване на рафтинг сезона на Струма през 2011-а г., когато ви гледах за първи път. Какво си спомняте от този концерт?

Светлана: Спомням си, че свирихме след Васко Кръпката. Тогава сцената беше под една тента, веранда,… нещо такова. Този фест беше много готин, понеже беше първото различно събитие, на което свирихме като банда, бяхме още много млади като група. Имаме изцяло добри спомени от организаторите, после продължихме да поддържаме връзка с тях. Две години по-късно отново свирихме, когато се случи неприятен инцидент – някакъв пиян човечец изля на сцената огромна кофа вода, докато Милена свиреше с нейната банда. Съответно стана токов удар и цялата сцена изгасна. Ние трябваше да се качим после при положение, че озвучителите казаха, че не са сигурни дали няма да ни удари ток, но, каквото и да стане, да се качваме. И, общо взето, се надявахме да няма поражения, защото всичко беше мокро.
Рали: Между другото, много хубав фестивал, не знам дали съществува, защото беше спрял по едно време. Дано да го възстановят… Чачи, сега ако четеш тези думи, моля те, направи го пак рафтинг феста!

МН18: Вече имате 3 албума зад гърба си, доста свои песни. Как си подбирате сетлиста, как избирате кои точно песни да свирите по концертите?

Светлана: Първо, разбира се, според продължителността, която трябва да свирим. Това е основното. Разбира се, има голямо значение как ще стартираш, това е много важно за нас всеки път. И всеки път подреждаме песните спрямо това как искаме да протече събитието, с какво да започнем, къде да бъдат бавните парчета… Ако щеш, ги подбираме дори по тоналности, за да не звучат странно една след друга и т.н. Случвало се е в хода на концерта да променям нещо, ако видя, че хората са се изкефили, пък следва бавна песен, и сменям в движение.
Рали: Понякога зависи от естеството на събитието също, защото зависи накъде искаш ти да заведеш хората. Ако просто трябва да бъде някакъв кратък ударен сет тип подгряващ преди някаква друга банда, тогава твоята функция е да вдигнеш адреналина в хората. В такъв случай подбираме изцяло бързи парчета.
Светлана: Ако си е твой концерт или е тип промоция, може да направиш някакво интро, след това да има в средата някаква по-лирична част и накрая отново да е ударно. Просто наистина всеки път е различно.
Рали: Зависи и какво послание искаш да кажеш от сцената.
Светлана: Да, и това. Но въобще не е без значение коя песен след коя ще бъде.

МН18: Има ли песни, които свирите по задължение? Например, такива, които звучат често по радиото, които хората ги знаят, които са хитове?

Рали: Не знаех, че имаме хитове. Това е ново за нас.
Светлана: Е, не сме толкова стара група, че да имаме песни, които са ни писнали. Естествено, знаем кои са любимите парчета на хората, но смея да твърдя, че и на нас са ни любими. Аз поне не се чувствам зле, не свиря или не пея нищо по задължение засега.
Рали: Има песни, които предпочитаме известно време да не свирим, не защото вече не ни харесват или защото са ни писнали, а просто защото имаме нужда от нещо по-ново, по-свежо. Но пък ако хората поискат или ако трябва да излезем на бис и да изсвирим, както примерно стана в Чупрене, най-първите 2-3 парчета, които сме правили някога, няма проблем. В Чупрене ми беше адски приятно, защото не ги бяхме свирили много време и беше супер.

МН18: Песните ви са на английски. Бихте ли направили албум изцяло на български?

Светлана: Чак албум… Ние за парче се чудим, но чак албум – не знам. Истината е, че аз лично за себе си като вокал на групата мога да кажа че не се чувствам добре да пея на български, въпреки, че ми е родният език. Просто не се харесвам. Пробвала съм, имам дори парчета, но като се чувам отстрани – не е моето, не звучи добре според мен за момента. Това не означава, че не бих направила нещо, даже наскоро си говорихме с Кольо от ОБРАТЕН ЕФЕКТ да направим дует, но се оказа, че той пък иска да е на английски, така, че предстои да дебатираме, хахаха.
Рали: Сега ще бъда пак откровен и ще кажа нещо, което Светла трябваше да го каже, но тя вероятно не се сеща. Понеже сме заедно от 12 години и затова си позволявам да го кажа вместо нея. В семейството на Светла винаги се е слушала рок музика и още от 2-годишна, когато е пропяла за първи път, е закърмена с добре познатите стари динозаври DEEP PURPLE, WHITESNAKE и т.н. На практика тя, израствайки, е слушала рок музика на английски, първата ѝ страст към рок музиката се е получила от рок музика на английски и тя я е възприела естествено по този начин. И това е логично, тъй като рок музиката не идва от България. Не че няма достатъчно добри примери за много успешни български рок банди, на които наистина им се получава добре. Но на Светла ѝ идва отвътре да ги пее и да ги мисли нещата на английски, защото така се е запознала с тази музика.
Светлана: Не само. Според мен музиката няма език, защото това е невероятна емоция и ако успееш да докоснеш хората, езикът отпада като бариера. Най-малкото всички хитове на големите динозаври, с които сме израснали, са на английски и в крайна сметка ги разбираме, превеждаме си ги и т.н.. Естествено, като българи може би някои хора очакват да пеем на български, но не искаме да го правим защото трябва, не искаме да го правим да бъде по задължение. Винаги сме се опитвали да бъдем откровени и искрени с хората като артисти, понеже те го усещат и ако направим сега нещо на български, то ще бъде “ами, те казаха няколко човека, дайте да направим…”.

МН18: Как определяте стила си?

Светлана: Ако тръгнеш да го определяш, със сигурност е смесица от няколко стила. Има и метъл, и хардрок, и пост-гръндж, и алтърнатив, и какво ли още не, но не ми се ще да му слагаме граници. По едно време му казвахме просто heart рок, за да бъде по-събрано. Променихме си стила, в началото стартирахме като по-класически рокендрол, дори сме свирили неща на Aretha Franklin в първите месеци, както на първия рафтинг фест, а сега вече отиваме към метъла в последния албум. Може би това в момента което правим, е стилът, който ни харесва на всички.
Рали: За мен лично трите ни албума са в 3 различни стила и в момента, в който сме ги писали, това е бил стилът на групата и това ни е харесвало. Това се променя, защото животът е движение и нищо не е статично, дори камъните.
Светлана: Няма точно определен стил, смесица е, както повечето банди, които творят в рока в момента, вече смесването на стиловете е повсеместно.

МН18: Да поговорим за новия ви албум. За мен лично “Follow Me” звучи някак по-зряло, по-философски, по-тежко. Това ли е посоката, която ще следвате от тук нататък?

Рали: Не знам.
Светлана: Със сигурност много точно го определи, защото и ние така го чувстваме. За мен този албум дойде като отговор на всички търсения в предишните два албума. Както един фен каза наскоро “все едно предните ви два албума бяха подготовка за третия”. Аз лично се чувствам много по-добре с този албум, абсолютно всички парчета ги харесвам и обичам, нямам любимо парче, защото всяко едно го направихме с много желание и страст. Определено е по-зрял и като текстове, като послания, с което не омаловажавам предните два, но просто се получи по този начин. За момента това е посоката, дали ще продължим в нея – времето ще покаже. Засега поне така се чувстваме добре.
Рали: Самите ние вече сме различни и след толкова години трупане на опит, участия, пътувания, впечатления човек малко или много се променя и, съответно, се променя и начинът на изказване, начинът, по който усещаш живота и всичко, което правиш. Така, че, да, различен е със сигурност. Предполагам, че и четвъртият албум ще е различен, но не знам в каква посока.
Светлана: Е, има време до следващия албум, но със сигурност феновете много харесват “Follow Me”, което за нас е страхотен отзвук.
Рали: Хората, които слушат нашата музика са казвали много неща за нея. Но най-хубавото нещо, което съм чувал до сега за нас от почитател, беше на едно частно парти. Тогава един човек дойде и ни каза, че като слуша нашата музика не му се налага да превърта песни. “Защото, каза, обикновено като си пуснеш един албум и си нарочваш 3-4 песни и като си караш колата или слушаш вкъщи, знаеш кои прескачаш, а във вашите албуми не прескачам, тъй като те са много различни и всяка си има своя чар”, което за нас беше феноменален комплимент.

МН18: В “Am I Alive?” има и мъжки бек вокали. Смятате ли да включвате и мъжки вокали в песните?

Светлана: Иска ми се, но още чакам Рали да се престраши, тези мъжки бек вокали са негови. Идеята дойде спонтанно от нашия бивш китарист Илиян Илиев, с който се видяхме и му пуснахме демото. Тогава беше без този мъжки бек вокал. Той много го хареса и каза “Хора, парчето е уникално, обаче нещо ми липсва, нещо, което да контрира женския вокал, просто да е различно”. И в един момент ни хрумна тази мъжка линия и стана много хубаво и според мен. След това включихме още, в целия албум има мъжки бек вокали, които присъстват в припевите като подложка във вокалните линии, което създава един друг фундамент, който на мен лично много ми допада. Така, че ако Рали се престраши, ще се радвам да ги правим и на живо, обаче още го чакаме да добие смелост.
Рали: Ами, и на мен ми се иска, но нямам високо мнение за себе си като певец. То и като басист нямам, но като певец – съвсем.
Светлана: Ти ще си бек вокалист сега, хаха.
Рали: Истината е, че аз се опитвам вкъщи да си правя някакви бек вокали и единствената причина, поради която още не съм пробвал на живо, е, че се разконцентрирам ако трябва да свиря и да пея едновременно. Не толкова заради процеса на свирене и пеене, колкото че като микрофонът е статичен на стойка и не си виждам китарата, понякога допускам грешки, защото се дезориентирам. И ако си сложа един headset, вероятно нещата ще бъдат доста добре, но…

МН18: Видеоклиповете ви изглеждат впечатляващо. Как се раждат идеите за тях и как избирате на кои песни да направите клипове?

Светлана: Много е странно, обаче когато правим парчетата, обикновено винаги казваме “е това парче трябва да има клип”. Някакси отвътре го усещаш и докато пишеш парчето, ти се нареждат някакви картини в главата. Така беше с “The Call”, “Am I Alive”, “Destiny”, “On my own”. Много е интересно, особено когато успее да се получи по начин, по който това, което си представяш, да го има после и в клипа.
Рали: Колкото и да звучи нескромно, голяма част от суровите идеи за клиповете идват от нас. Разбира се, това, което гледат хората накрая, вече е следствие на рафинирането на тези идеи с режисьор, оператор, сценарист и т.н…
Светлана: …което в повечето случаи при нас е един човек.
Рали: С Боянски (б.а. – Боян Карамфилов (екс-КЪЛН) ) също много пъти се е случвало буквално дни преди да започнем да снимаме клипа да имаме творчески различия в стилистиката, в посоката, обаче сме намирали начин в крайна сметка да се синхронизираме и да измислим нещо общо.
Светлана: Много неща ти хрумват буквално на снимачната площадка. Отиваш с една идея, обаче виждаш, че не се получава и измисляш нещо друго, което сработва.
Рали: “Victim” беше такъв клип. Трябваше да снимаме на морето, обаче един недалновиден организатор от Русе ни прецака. Трябваше да имаме участие в Летния театър в Русе и въпросният беше пуснал предварителна продажба на билети на цената на билетите на място, което е малоумно. И понеже нямаше достатъчно продадени билети, той реши да отмени събитието, а това събитие ни беше на практика ресурсът, с който да отидем с Боянски да снимаме на морето “Victim”.
Светлана: Съответно пропадна и друго участие във Варна. Въобще, цялата нишка се разкъса, феновете бяха недоволни, писаха “какво става, ние сме готови да дойдем”… Наистина имаше интерес.
Рали: Върнахме се в София, въпреки всичко, и в репетиционната, чудейки се какво да правим и как да тръгнем, Боянски каза: “Вижте какво, тука е много яко, дайте нещо да мислим тук”. Извади фотоапарата и го измислихме буквално за 15 минути, всичко беше супер импровизирано и според мен се получи много готино.
Светлана: Просто решихме, че ще е това – “ще тичаш през едни коридори, ще свирите тука…”. Намерихме едни черни манекени, които бяха останали от някакъв магазин за дрехи или склад и бяха страхотни, наслагахме ги и тях в бекграунда и супер импровизирано се получи. На мен лично това ми е едно от най-любимите видеа.
Рали: Това е може би най-непланираният ни клип. А най-планираният е “The Call”. Там бяхме с огромен за нашитe възможности екип, мисля, че бяхме общо 16 човека и за пръв път си позволихме да ползваме сценограф, професионален гримьор, повече от един оператор, статисти и т.н.
Светлана: Но се забавлявахме невероятно, защото беше уникално изживяване на автентичен пиратски кораб в открито море, карахме кораба… Даже после хората питаха дали този кораб не е слаган допълнително. Не, не е слаган допълнително, наистина бяхме в открито море и всичко беше реално. Рали реално падна в 8-градусовата вода, аз реално снимах под водата, въобще всичко беше истинско.
Рали: Аз реално паднах 2 пъти, защото първият път операторът на дрона беше забравил да натисне копчето за запис.
Светлана: Беше наистина голяма подготовка, но си струваше.
Рали: И като се замисля, наистина е най-планираното ни видео.

МН18: Кое е най-необичайното място, на което сте снимали видеоклип?

Светлана: Може би “Am I Alive” води класацията.
Рали: Да, “Am I Alive”. Една пясъчна кариера край с. Студена. Съвсем случайно ни хрумна и то даже ако трябва да бъда честен (аз обичам да съм честен, въпреки, че Светла ми се кара понякога), в някакво заведение мернах някакъв чалга клип и видях една картинка, която мисля, че пак е снимана на някаква кариера или нещо подобно – а може дори и в Дубай да е снимано, не знам – но имаше пясъци и това просто в тоя момент много готино ми отвори вратичка за нашия клип и си казах: “трябва да е такова”. Прибрахме се вкъщи и започнахме да търсим кариери.
Светлана: Не само се чудихме къде да снимаме. Не си спомням какъв беше казусът, но имахме много малко време да заснемем клипа, защото с предния екип, с който трябваше да работим, се случи нещо. Вече имахме насрочена дата за промоция, а клипът не бе сниман. И буквално имахме 2 седмици, даже по-малко. Естествено, звъннахме на Боян Карамфилов, защото няма друга такава луда глава, която да ни се хване по акъла.
Рали: За 12 дни трябваше да измислим клипа, да го заснемем, да намерим локация, да се монтира и да е готов за гледане.
Светлана: Прибирайки се към къщи, си казахме: “Трябва да има пустиня, трябва да сме изгубени, “Am I Alive” е точно това – през цялото време търсиш себе си, търсиш пътя и т.н.”. И двамата виждахме такъв сюжет и по чиста случайност на другия ден попаднахме на тази кариера. Звъннахме на човека, той се оказа супер готин фен на рока и каза: “Заповядайте, няма никакъв проблем”. Така намерихме това място, което изглеждаше като на Луната. Точно така исках да бъде – неземно цялото.
Рали: Много хубаво се получи, да. И пак, както винаги благодарение на изключително многото приятели, които имаме. Винаги така се получава, че всички ни питат как става, как намираме ресурси, защото всички клипове изглеждат все едно са за хиляди левове, а не са. Истината е, че се включват страшно много хора около нас да ни помогнат чистосърдечно и безкористно, защото виждат нашия ентусиазъм. Така беше и в този случай с бъгито, което намерихме, което всъщност е амфибия 8 х 8 – уникално! Доста беше сложно дори да се докара до там тази амфибия. Всички компаси, радиостанции, дрехи… всички неща, които трябваше да се намерят…
Светлана: Абсолютно всичко трябваше да се случи за 24 часа. Даже си спомням разговора с един приятел, който знам, че винаги има всякакви щуротии вкъщи. Обадих му се и му казах: “Стефане, сигурна съм, че имаш компас, бинокъл и радиостанция” и той каза: “Ами, познала си, имам и трите, какви точно ти трябват?”
Рали: Хубаво е човек да познава странни хора, защото странните хора имат странни неща, които не можеш да намериш по магазините.
Светлана: Да, така е.

МН18: Как се спряхте на пиратската тематика?

Рали: Въобще не сме се спирали, тя ни намери.
Светлана: Тя винаги ни е харесвала.
Рали: От самото начало на групата и на мен и Светла като двойка пиратската тематика винаги си е била в нас и винаги сме търсили начин да я използваме. За съжаление, понякога сами се възпираме, за да не ни сравняват толкова с продукцията “Карибски пирати”, защото не тя ни е повлияла, въпреки, че не крием, че ни харесва. Аз винаги съм харесвал пиратството като философия, но не по начина, по който хората го възприемат – грабене, плячкосване, убийства и т.н. По-скоро обратното – като хора, които са извън нормите, хора, които са свободни, които рискуват, зависят от себе си, постоянно са на път и постоянно търсят нови хоризонти и за тях всеки ден е като един цял живот. Тая философия винаги ми е била много близка, както на мен, така и на Светла и винаги сме я търсили…
Светлана: …и се е преплитала в посланията на музиката ни. И затова избрахме пиратската тема за промото на дебютния ни албум. Бяхме декорирали целия клуб като пиратски кораб с паяжините, черепите, албумът беше в огромен пиратски сандък, имахме пиратки, които го продаваха и т.н. Беше много хубаво и пак бих направила нещо такова.
Рали: Даже ако трябваше да изберем константна визия за нашата група (като KISS), щяхме да сме пирати. И не знам защо още не сме го направили.

МН18: В последния албум имате песни с гост-музиканти. Една от тях е с китаристката на EVANESCENCE Jen Majura. Как се свързахте с нея?

Светлана: Първият път, в който се запознахме с Jen, беше на Hills Of Rock през 2017 г. , където свирихме малко преди тях на голямата сцена. Истината е, че в бекстейджа самата Amy дойде да ни поздрави, мениджърът им, въобще целият им екип бяха много впечатлени.
Рали: Току-що бяхме слезли от сцената след нашия сет, а пък имаше още достатъчно време до техния, и се срещнахме в общия бекстейдж. Ние бяхме седнали да вечеряме след сета. Amy Lee дойде на нашата маса да поздрави лично Светла и ние бяхме като гръмнати.
Светлана: Аз се чувствах като малка фенка.
Рали: После изгледахме целия техен сет и след като слязоха от сцената, пихме бири и си говорехме в бекстейджа. Коментирахме как са пътували, как не са могли да спят в тур буса заради дупките в България. Те идваха от Румъния и казаха, че цялата нощ, когато са преминавали през България от Видин насам, бусът само се е кандилкал наляво-надясно, те не са могли да спят и бяха скапани… Тогава не си говорехме за участия и клип.
Светлана: Да, просто се запознахме, след което продължихме да поддържаме връзка с Jen във фейсбук и в един момент, когато стигнахме до записите на новия албум, спонтанно (аз обикновено така ги правя нещата) си казах: “Ще ѝ пиша, пък да видим дали би се съгласила да участва в една песен”, без въобще да очаквам, че ще ми отговори. Тя каза: “Защо не, но при условие, че парчето ми хареса. И тук не говорим за пари, а наистина да ми хареса песента, иначе не бих си сложила името”. Бяхме решили да ѝ пратим “To Hell And Back” и “Save Me”, защото смятахме, че това са парчетата, които биха ѝ харесали – “To Hell And Back”, понеже е по-близко до стила, в който тя работи като солов артист, а “Save Me”, защото според нас е по-близо до EVANESCENCE като стилистика. Както и предполагах, тя си хареса “To Hell And Back” и каза, че това е парчето, което я впечатлява, много ѝ харесва рифът и иска да участва. Записахме го дистанционно, понеже нейните ангажименти са безкрайни. В записа участва и талантливата Александра Зернер, която, както знаят феновете, се включи в целия албум. Когато албумът излезе, пуснахме радио сингъл на парчето с Thomas Vikström и бяхме качили в Youtube клипче с колаж от две снимки на мен и на Thomas. Тогава реших да пиша на Jen дали може да ми предостави снимка, която е свободна от авторски права, за да направим същото и за “To Hell And Back” като качваме албума. Съвсем спонтанно реших да я питам все пак дали не иска да направим някакво видео, защото би било по-готино да има клип, отколкото просто снимка, като не очаквах да се съгласи. Обаче тя каза: “Ами защо не, точно сега ме хващаш по-свободна, но мога да дойда само за 2 дни до България” и то конкретни 2 дни, които бяха седмица по-късно или нещо такова.
Рали: Беше супер експресно и държа да отбележа, че тя не поиска хонорар за това. Уговорката беше да покрием само пътя и хотела ѝ, изобщо всички разходи, но тя не пожела да ѝ платим. Такъв артист да не ти поиска хонорар означава, че той наистина те е оценил и че иска да направи нещо за теб.
Светлана: Както тя казва, “винаги подкрепям доброто и в случая решавам да подкрепя вашия проект, защото ми харесва”. Казва го и във влога си, който направи за престоя си в България и за нас беше огромен комплимент, огромен шанс от съдбата, ако щеш. Скъсахме се от работа, понеже за една седмица трябваше да организираме всичко за снимките.
Рали: Обиколихме над 20 локации, за да намерим тази, която всъщност, се оказа под носа ни, до нас.
Светлана: Но преди това навъртяхме едни 400 км…
Рали: …в търсене на хамбари и всякакви индустриални площадки и помещения.
Светлана: Отново благодарим на всички приятели, които ни помогнаха…
Рали: …и на всички, които се включиха в клипа. Jen е страхотен артист и човек, за 2 дни – всъщност, за 1 ден снимки, защото на 2-ия ден имахме интервю в едно радио и т.н., но в деня на снимките тя нито веднъж не измрънка, не каза, че е уморена, че нещо ѝ липсва. Напротив, учуди се колко професионално бяхме подготвили терена. А ние се бяхме постарали, най-вече Павката (б.а. – барабанистът Павлин Иванов), за нейния комфорт – имаше отделна гримьорна с табелка, кетъринг, всички удобства, които можем да измислим за 24 часа.
Светлана: Аз все повече се убеждавам, че когато си наистина голям и си видял много сцени, много неща, не можеш да си лигльо, няма как да оцелееш ако си лигльо. A Jen доказа, че е абсолютен професионалист – дойде и си свърши работата.
Рали: Между другото, наскоро ходихме служебно до Германия със Светла и се видяхме отново с нея в един музикален магазин, където записахме и клипчето, което е приканващото за промото на “To Hell And Back”. Така, че нашата среща не беше еднократна, напротив, ние наистина си станахме приятели, тя е страхотен човек и заслужава само хубави неща да ѝ се случват.

МН18: Напоследък стана модерно рок/метъл групите да правят концерти със симфонични оркестри. Вие имате ли идея да направите нещо такова?

Светлана: Това ни е много стара мечта и вярвам, че ще се случи в някакъв момент. Със сигурност ще го направим някой ден, даже знам кои песни ще включим в сетлиста, но трябва да имаме време, за да бъде планирано.
Рали: За съжаление, това е много голяма лъжица. Само този, който не се е захващал, няма представа за какво става въпрос. Защото не само, че ти трябва оркестър, който евентуално работи с хонорари, не само, че ти трябва диригент за този оркестър, но ти трябва и някой, който да адаптира парчетата за оркестър, да ги разпише, да ги нотира и след това тонове репетиции, за да може това нещо да сработи. След това за този оркестър, за да може ти да излезеш на живо с него, трябват доста специфични условия, за да може наистина до хората да стигне нещо, което да се чува добре и да изглежда добре. Така, че това е много голяма лъжица, малко хора са успявали да го направят добре и се надявам някой ден и ние да го направим, защото винаги сме си мечтали.
Светлана: Засега имаме само камерен опит с квартет STRINGS на промото на албума ни, когато представихме на живо с тях “Sweet Escape”, последната песен от “Follow Me”, която е симфонична.

МН18: Книгата за вас, която излезе, се казва “Цената да бъдеш себе си”. Каква е цената да бъдеш себе си според вас?

Рали: На този въпрос сме отговорили и в самата книга, но за тези, които не са я чели, ще отговорим пак. Цената е висока, безкрайно висока. Както казах и тогава, проблемът е, че никой не знае коя цена е по-висока – да бъдеш себе си или или да не бъдеш себе си. Защото и двете цени са високи, но може би само когато бъдеш себе си…
Светлана: … си струва да я платиш…
Рали: …да, струва си, по-малко се усеща.
Светлана: Аз винаги така си задавам въпроса – какво искам да видя като се обърна назад, когато, дай боже, остарея? И наистина когато си себе си, когато правиш това, което обичаш по начина, по който ти го виждаш, се чувстваш стойностен и животът ти има смисъл. Но цената наистина е висока, защото трябва да се справяш с много съпътстващи негативи и да се бориш с много неща. Според мен, поне моята философия за живота е такава, определено си струва. Накрая си струва.
Рали: Нека да споменем, защото много малко от хората знаят, че появяването на книгата “Цената да бъдеш себе си” – част първа, не е наша инициатива…
Светлана:…или желание да напишем автобиография.
Рали: Бяхме поканени от журналиста Николай Христов, който винаги е искал да напише книга. При едно интервю той самият каза: “Знаете ли какво, искам да напиша книга и винаги съм се чудил за кого и мисля, че вие сте подходящи”. Ние дори два пъти му отказвахме точно за да не изглежда и за да не прозвучи твърде дръзко, твърде самохвално. Накрая се съгласихме, но може би при излизането на книгата една или две медии я представиха по различен начин, който накара хората да си мислят разни негативни неща.
Светлана: Да, бяха я представили като биографична, което може би поведе нещата в друга посока. Въпросът е, че ние наистина с тази книга (първата ѝ част) искахме да разкажем с Ники Христов как се бори една млада банда, която е на 4-5 години, какво се случва зад сцената, какво е да си музикант в България…
Рали: …в момента, в който това се случва…
Светлана: …не след 30 години, когато вече по друг начин ги гледаш нещата, когато си преживял много и вече не се впечатляваш по този начин от това и онова…
Рали: …и когато много лоши неща се забравят, както и много хубави се забравят…
Светлана: Различно е когато разказваш нещо в момента, в който то ти се случва и ти е пресен споменът и емоцията. Искахме наистина да го направим малко като реалити, т.е. това да бъде моментният разказ на нещата около нас, но за жалост понякога хората съдят, без да знаят какво стои зад това.
Рали: И за да завършим темата, ми се иска да отбележа, че започнахме вече втора част на книгата, която, живот и здраве, ще излезе догодина за 10-годишнината ни.

МН18: Вие само от музика ли се издържате?

Светлана и Рали: Да, абсолютно. И не само ние, а и останалите от групата.
Светлана: Ами, няма как да е по друг начин. Когато искаш да си професионален музикант, да правиш нещата на ниво, наистина трябва да отдадеш цялото си време и енергия на това нещо, иначе то остава хоби, остава между другото и винаги нещо го измества. Така, че сме се отдали изцяло на това.
Рали: От самото начало със Светла решихме, че ако искаме да направим нещата да бъдат на нивото, на което ни се иска в главите ни, трябва да се лишим от възможностите за доходи. Само тогава човек може сам да се рита в задника, когато е гладен, и да търси начин да върви напред.
Светлана: Естествено, това си има цена, но… си себе си, хаха.
Рали: Има си цена, определено, защото не са били един и два случаите, в които сме били буквално без пукната пара, а живеем под наем, така, че наистина хората нямат представа какво стои зад продукта, който те виждат, без значение дали им харесва.
Светлана: Много е забавно, когато казват, че имаме бащи милионери. Много се забавляваме на такива коментари.

МН18: Да, например, че имате много солиден финансов гръб, че зад вас стои голяма компания и т.н…

Рали: Истината е, че ние си правим всичко сами. Светла се занимава с PR-а и това, което правим и което сме постигнали, е плод на 25 часа в денонощието на компютъра, на телефона… Без значение дали си по път, на спа, на море, на погребение или на сватбата на брат си – постоянно писане, отговаряне и мислене в посоката, в която се движиш. И аз лично ѝ се възхищавам, защото не съм толкова организиран. На нея ѝ се получава много добре и сякаш няма умора.

МН18: Какво ще пожелаете на читателите на Мetal Нangar 18?

Светлана: Да бъдете себе си, подкрепяйте българската рок музика и бъдете по-толерантни към новото, което излиза на музикалния пазар и не само.
Рали: В момента, в който Jen дойде тук заради нас и каза: “Хора, това, което правите, е много готино и аз искам да ви помогна с каквото мога и ще го направя”, за мен това беше някакво страхотно признание и то не от кой да е, а от човек, който няма нужда да го прави, тя не зависи от нас по никакъв начин. Това ме накара да повярвам, че наистина когато човек повярва в това, което прави, и не слуша другите около него, което е важно условие, защото всеки е индивидуален, нещата му се получават. Така, че вярвайте в себе си!
Светлана: И ходете по концерти!

МН18: …и си купувайте билети предварително!

Светлана: Точно така!
Рали: Да.
Светлана: Да, това е важно.

МН18: Благодаря ви за отделеното време!

Светлана и Рали: И ние благодарим!