Интервю със Sal Abruscato (A PALE HORSE NAMED DEATH, екс-TYPE O NEGATIVE, екс-LIFE OF AGONY)

A PALE HORSE NAMED DEATH са от онези групи, които трудно се вписват в някакви рамки. Което е и целта на изкуството – да провокира и да задава въпроси. Е, понякога и отговори… Музиката на A PALE HORSE NAMED DEATH не се описва с две думи. Но в нея със сигурност ще откриете наследството големия Peter Steele. Защото A PALE HORSE NAMED DEATH е основана от бившия барабанист на зеления култ TYPE O NEGATIVE Sal Abruscato, който се е преквалифицирал на вокалист и китарист. При тях е и последният известен барабанист на TYPE Johnny Kelly. Така че на 20 октомври в София феновете ги очаква един доста интересен концерт, по покана на „BGTSC”.

Интервюто със Sal Abruscato (A PALE HORSE NAMED DEATH, екс-TYPE O NEGATIVE, екс-LIFE OF AGONY) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.10.2019 година.

От другата страна – Привет, мистър Abruscato, как си?

Sal Abruscato – Добре, добре. Хващаш ме в студиото, където записвам. Чаках обаждането ти, но и исках да свърша малко работа. Подготвяме един седеминчов винил, който ще издадем през есента, преди да обиколим Европа. Няма проблеми за интервюто. Работех, като се ослушвах за позвъняването ти. И след като приключим, се връщам към задълженията си. Цялата банда е нетърпелива да стигне до България, защото никога не сме свирили при Вас. Аз също нямам търпение да се срещна с феновете там, да разгледаме София, както и да се запозная с традициите Ви.

От другата страна – Би ли споделил подробности за този седеминчов сингъл, който подготвяте?

Sal Abruscato – Ще бъде типично издание на A PALE HORSE NAMED DEATH. Ще го издаде лейбълът ни. Идеята ни всъщност е да запишем два кавъра. Така че изданието ще се състои от кавърите на две песни в стила на A PALE HORSE NAMED DEATH. Готови са барабаните, пианото, китарите, баса, аз записвам вокалите. Работим с мастъринг инженера, с когото направихме последния ни албум. Решихме да издадем този седеминчов винил, защото до момента бандата не е правила никакви кавъри. По този начин искаме да задържим добрите впечатления, които групата предизвиква с „When the World Becomes Undone”. Също така понякога с нови версии на познати песни се печелят и нови фенове. Които, ако харесат нашите варианти, ще се поинтересуват и от авторската ни музика. А старите ни фенове ще открият друга част от нас. Предложението дойде от лейбъла, а ние сметнахме, че ще е добра идея. Така ще запазим интереса на хората към A PALE HORSE NAMED DEATH, защото ще им дадем нещо ново.

От другата страна – Как избирате композициите, на които да направите кавъри и как предпочиташ кавърите – пресвирени като оригиналите или превръщането им в буквално нови песни?

Sal Abruscato – Добър въпрос. И първо ще отговоря на първата му част. Лейбълът ни представи идеята си през април. Обсъдихме я и започнахме да предлагаме варианти. Всеки се включи с идеи. След един концерт, докато отдъхвахме на по бира, решихме, че песните ще бъдат две. Това, което направихме, беше да запазим структурата им, но да променим вокалите. Също така добавихме малко хармонии и сменихме едно-две неща. Запазихме оригиналните идеи, за да са разпознаваеми за слушателите, но вкарахме нашето ДНК в тях и ги направихме малко по-мрачни. Също така свалихме строя на китарите. Звучат като кавъри, които A PALE HORSE NAMED DEATH правят, но изсвирени в стила на групата – малко по-бавни, по-дълбоки, с допълнителни хармонии и вокали, както и елементи, с които експериментирахме. Така работим по чужди песни.

От другата страна – А какви кавъри предпочиташ да слушаш?

Sal Abruscato – Харесва ми, когато групата, която прави кавър, го изсвири в своя стил и превърне песента в нейна. Ако композицията е пресвирена едно към едно, тогава какво? Нищо особено, нито ще ме впечатли, нито нищо, даже ще я подмина. За мен начинът за правене на кавър версия е промяна в песента така, че тя да звучи като наша. И тогава и слушателят ще задълбочи връзката си групата, защото ще си каже, че слуша кавър, но той звучи като A PALE HORSE NAMED DEATH. Харесвам версии, които са малко по-различни от оригинала, които носят изненада. Защото всеки е наясно как се развива една песен, независимо дали е кавър или не. Особено за двете композиции, които ние правим. Така че хората са наясно как звучат оригиналите. А ако ние ги направим едно към едно, това нито ще впечатли феновете на A PALE HORSE NAMED DEATH, нито феновете на групите, на които правим кавъри. За това съм за промените, защото те вдъхват нов живот на добре познати композиции.

От другата страна – На кои песни правите кавъри?

Sal Abruscato – Две много яки композиции. Със сигурност ги познавате. Едната е на THE CURE „Prayers for Rain”, а втората и „One” на THREE DOG NIGHT. Различни са от популярните им версии. Направили сме ги по нашия начин и смятам, че феновете ще бъдат приятно изненадани, защото ще им покажем бандата в малко по-различна светлина. Също така задържаме интереса към групата, което ни осигурява турнета. По този начин даваме на феновете нещо ново, преди да издадем следващия ни албум.

От другата страна – Защо се получи тази шестгодишна пауза между „Lay My Soul to Waste” и новия Ви албум „When the World Becomes Undone”?

Sal Abruscato – Случиха се много неща, както в групата, така и в живота ми. Бях зает със свиренето в други банди, издадох албуми с други групи. В личния ми живот станаха някои неща. Винаги, когато си казвах, че моментът да продължа с A PALE HORSE NAMED DEATH е настъпил и се случваше нещо, което объркваше плановете. Имахме персонални промени в бандата. Смятам обаче, че за всичко си има причина. От 2014 година ми се въртяха всякакви идеи и заглавия. Нужно беше известно време, докато достигнем до момента, в който да започнем работа по нов албум. Съжалявам, че през последните четири години A PALE HORSE NAMED DEATH не направи нито едно турне. Но бях ангажиран с друга група и по друг албум, което също отне време. В семейството ми имаше проблеми, които трябваше да реша. Тези периоди се отразиха и на албума. Ако го бяхме издали преди четири години, той щеше да бъде различен. Мисля, че сега беше точното време за неговото реализиране. Ако го бяхме изкарали преди четири години, нямаше да звучи по този начин. Смятам, че феновете останаха доволни, след като най-накрая имаха възможност да чуят „When the World Becomes Undone”. Във Вселената всичко става по някакви причини. В момента правим повече турнета, откогато и да било. Вече минаха три. За нас четири обиколка в една година са напълно достатъчно, дори бих казал, че са много за група като нашата. Вече кроим планове за 2020. Всичко се случва по някаква причина. Това е обяснението, защо ни отне толкова време, за да издадем третия диск на A PALE HORSE NAMED DEATH. Животът е такъв.

От другата страна – Спомена, че ако бяхте издали „When the World Becomes Undone” преди четири години, той щеше да звучи различно. Какво се промени до днес?

Sal Abruscato – Не бих казал, че щеше да звучи много по-различно. Просто сега му дойде времето. Онова, което променихме, беше, че Matt Brown не искаше да е повече част от групата. Eric Morgan се беше махнал. Първите два албума на A PALE HORSE NAMED DEATH ги създадох и записах с Matt Brown. След което Eric се върна и започнах да работя с него. Това доведе до промени в начина, по който продуцирахме и записахме албума. Eric свърши чудесна работа по обработката на звука. След което привлякохме нов китарист – Joe Taylor. Той се присъедини към нас, след напускането на Matt Brown. А Joe Taylor е свирил с LITA FORD и DORO. Накрая се събрахме в точния състав и както отбелязах по-рано, за всичко има някаква причина. В момента атмосферата в бандата е страхотна. След като албумът излезе, много хора ни казаха, че е най-доброто, което сме издавали. Понякога е необходимо да преживеем нещо дълбоко, за да създадем значими песни. Онова, което ми се случи в личен план, послужи като теми за текстовете. Така че Вселената е забавно място. Понякога трябва да отстъпиш, за да направиш следващата крачка.

От другата страна – Бил си в TYPE O NEGATIVE и албумите им „Slow, Deep and Hard” и „Bloody Kisses”. Какво пренесе от опита, който натрупа там в A PALE HORSE NAMED DEATH?

Sal Abruscato – Всички влияния и всичко което научих при работата си с Peter Steele. А то е много. Той ми предаде много за начините на композиране. Моите корени са в TYPE O NEGATIVE и тях пренесох в A PALE HORSE NAMED DEATH. Като вземем и факта, че приятелят ми Johnny Kelly също свири с нас, а той застана на барабаните в TYPE O NEGATIVE след като аз напуснах, се получава страхотна комбинация за феновете на TYPE O NEGATIVE. Виж, не се опитваме да заместваме никого, нито да бъдем следващите TYPE O NEGATIVE . Но използваме корените, елементите и влиянията, които те създадоха в нашата музика. Със сигурност идваме от едно и също училище. Оркестрациите, които използваме, са с корени в TYPE O NEGATIVE, запазили сме също оформянето на структурата на песните. Имам няколко книги за писането на песни, които ми завеща сестрата на Peter Steele, когато той ни напусна. Притежавам произведения за музика и музикална теория, които бяха негови и които използвам. Също така китарите, звукът ни, са много повлияни от TYPE O NEGATIVE. Научих го при тях. Всичко това е резултата от работата ми с TYPE O NEGATIVE и Peter Steele.

От другата страна – Какво не проработи в LIFE OF AGONY?

Sal Abruscato – Какво не проработи? Беше постоянно усилие да се опитам да издигна групата на следващото ниво. Свърших много работа в последния албум, в който участвах „A Place Where There’s No More Pain”, създадох и голяма част от музиката за него. Но никога не бях доволен от техните възможности като музиканти. Те винаги се инатяха, никога не се опитаха да се развият и да научат по нещо ново. Не се опитаха да станат по-добри музиканти. Стояха си на същото ниво от 90 години. Това за мен беше нетърпимо. Действаше ми демотивиращо и по никакъв начин не ме провокираше. Постоянно получавах коментари от фенове за това, че си губя времето с LIFE OF AGONY. Постоянно ме питаха защо не се насоча към създаването на нов албум за A PALE HORSE NAMED. За феновете ни A PALE HORSE NAMED DEATH е страхотна банда и те чакаха ново издание от нас. Това също ускори решението ми да се махна. Останалите от A PALE HORSE NAMED DEATH постоянно искаха да се съберем и да направим още нещо заедно. Тогава осъзнах, че съм се отдал изцяло на LIFE OF AGONY, защото правех някакви пари. Те се бяха превърнали в моя работа. В същото време се бях променил доста и вече не бях като тях. Нямахме общи интереси, някъде се бяхме разделили като личности – возим се заедно и не говорим за нищо. Нямаше какво повече да си кажа с тях. Бях се уморил от този затворен кръг, в който се беше намърдала бандата. Групата се беше превърнала в нещо, което не ме привличаше. Не я усещах като група, а като циркова трупа, съпровождаща един човек. Тогава си казах, че не искам да следвам този човек, да, ще направя няколко долара повече, но чисто музикално не се чувствах щастлив. Като баща и съпруг усещах, че тази група е свършена за мен. Не исках отново да се изтощавам заради другите. Прецених, че ми е по-важно да се развивам като музикант, което нямаше как да стане в LIFE OF AGONY. Те можеха да свирят по един начин и не искаха да чуват за нищо друго. Дойде ми достатъчно. Поостарях, осъзнах, че животът си отива, а исках да създам още музика, но такава, каквато аз искам. Което можеше да стане само, ако се завърнех в моята група. През 2014 LIFE OF AGONY решиха да се съберат отново. Съгласих се, надявайки се, че поне малко ще си струва. Нещата потръгнаха, но те не искаха да правя нищо друго, освен да се отдам на статуквото. Осъзнах, че е по-добре отново да се насоча към A PALE HORSE NAMED DEATH, защото усещах, че те са по-добрата банда. Е, не е толкова известна, колкото LIFE OF AGONY, но пък и те са познати от 30 години. А A PALE HORSE NAMED DEATH съществуват от десет. Знам, че много фенове бяха разочаровани, че отдавна групата не е издавала албум. И когато започнахме работа по него, направихме много хора щастливи. Първият път, когато бяхме в Европа, много фенове изказваха задоволството си, че чуват нова музика от нас и че могат отново да се докоснат до групата. Преди това постоянно ми се задаваше въпроса защо след като имам страхотна банда, свиря в група, която прилича повече на цирк. Знам, абсурдно е. Положението ставаше все по-глупаво, успоредно на глупавата политика в Америка. Чувствах се по този начин и трябваше да се разкарам.

От другата страна – Два последни въпроса – защо музиката се обезцени?

Sal Abruscato – Съгласен съм с теб. Музиката днес е лесно достъпна. Превърна се в нещо за еднократна употреба. Никой вече не си купува албуми, а отделни песни. Или всичко се слуша в платформите за споделяне на музика. Тя се превърна във фон. Аз съм от поколението, което чакаше с месеци, за да си купи плоча. И когато това станеше, се прибирах вкъщи, слагах я на грамофона и я слушах с часове. Буквално влизах в музиката. Тогава тя беше начин на живот. Днес хората не й отдават достатъчно внимание. Групите издават песни на конвейер и на никого не му пука за тях. Също така новото поколение смята музиката за даденост. Не подкрепя артистите, не подкрепя бандите, а буквално краде музиката им. Взема я, смятайки, че е негова и е безплатна. Това е срамно. Музиката вече не е начин на живот, а фон за всички онези, които ползват социалните медии.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20 годишния Sal Abruscato какъв съвет би му дал?

Sal Abruscato – Ще го посъветвам да забрави за музиката, да се върне в училище и да си намери добра работа… Не, не съжалявам за нищо. Музиката ми осигури невероятен живот и преживявания, които едва ли щяха да ми се случат, ако водех нормално съществуване. Но и в този има много стрес. Когато имаш семейство винаги си под напрежение да го осигуриш финансово, да намериш пари. Има върхове, има и кризи. Имаме една поговорка, че тревата е винаги зелена, когато си на другия бряг на реката. Хората смятат, че животът ни е страхотен, а той е доста тежък. Има моменти, когато парите са на лице и други – в които липсват. Има добри и лоши времена. Но не съжалявам. Направил съм някои грешки. Така работи света. С възрастта си правиш равносметка и осъзнаваш, че някои моменти е можело да постъпиш по друг начин, да направиш друг избор. И ще кажа на 20 годишния Sal още нещо – да не се доверя толкова много. Защото на тази възраст вярвах на хората и на приятелите ми, а те ме пързаляха, когато си поискат. Ще му кажа да не се предоверява и да има втори план под ръка.