Интервю със Sakis (ROTTING CHRIST)

Интервю с фронтмена на ROTTING CHRIST Sakis Tolis, часове преди концерта им в София на 5 май 2011г.

Interview with the frontman of ROTTING CHRIST Sakis Tolis, few hours before their gig in Sofia on 5 May 2011. The English version is on the second page.

Sakis, Rotting Christ

Не мога да скрия, че съм много щастлива да ви видя отново на наша земя! Кажи ми, как се чувствате?

Много добре. Най-накрая след толкова много шоута по целия свят, се чувстваме сякаш свирим у дома си. Много сме близо до дома и се чувстваме прекрасно.

Първият ми въпрос е: „Защо не дойдохте в България миналата година?” Всички мислихме, че ще ни посетите още през 2010г.

Защото никой не ни потърси. Добре, потърсиха ни, но… За съжаление имаше много разходи. Когато някой иска да покани банда, трябва да плати за престоя, за транспорта, такива работи. За това, понякога няма как да дойдем. Но най-накрая дойдохме и това е много позитивно.

Всъщност, българските фенове мислиха, че не дойдохте защото по това време ти си счупи крака.

Да, всъщност аз си счупих крака и изгубих нещо от порядъка на 20 концерта, няколко фестивала… Но, защо…? Бяхме ли ангажирали България за миналата година?!? Не.

Не, но се носиха такива слухове.

О, не, не, не! Счупих си крака, но отмених едно южноамериканско турне, нищо повече!

Ако не бъркам, това е петото ви посещение в нашата страна.

Може би, ти знаеш по-добре! (смее се)

Какво ви кара да се връщате тук отново и отново?

Както ти казах и преди – чувствам се сякаш свирим у дома си. Също така, това е част от турнето. Много сме доволни, много сме щастливи, когато свирим в България! Защото изглежда, че си имаме една база фенове тук, които наистина харесват нашата банда.

Вие сте група с повече от 20 години съществуване. Какво ви държи „живи”?

Може би това, че съм много дълбоко в нашата музика. Много съм посветен на това, което правя. Посветил съм живота си на метъл музиката. Това е, което ме държи все още „жив” и ме кара да създавам и свиря музика.

Преди около седмица публикувахте видео, в което хора протестираха срещу Rotting Christ. Малко съм шокирана. Как е възможно това в днешно време? Само заради името ли е?

Да, само заради името. И не беше само един – имаше много протести. Това е Америка. Хората там са странни. Изразяват себе си по различен начин и за това имахме малко проблеми с тези момчета. Но накрая никой не го интересуваше, защото музика е най-важна за нас.

За 20 години доста изменихте звученето си. Повечето хора ви помнят с вашия мрачен, блек метъл период и албуми като “Non Serviam” , “Triarchy Of The Lost Lovers”… Защо сменихте насоката с “Theogonia” и “AEALO”?

Ние сме на 20 години, създали сме 11 албума. Аз съм много грижовен човек. Човек, който постоянно търси нови неща в живота си. И за това се опитвам да променям малко стила си. Като експеримент, всъщност. Така се чувствам. Но не променям насоката. Това е най-важното нещо. Ако се заслушаш, “Theogonia” е доста по-агресивен от “Non Seviam”. Та, дори и да се променям и да експериментирам малко в кариерата си през годините, все още държа на мелодията си и стила на Rotting Christ.

“AEALO” е най-чувствения ви албум. Какво ви вдъхнови да го направите?

Може би Древна Гърция. Не казвам етнически, а просто Древна Гърция е нещото, което ми даде вдъхновение.

В този албум можем да чуем традиционни гръцки напеви. Защо решихте да добавите нещо подобно?

Това са многогласни напеви. Звучат също като българските. Реших да изброя някои точки в нашето творчество. Малко гръцки елементи, Балкански като цяло, ако мога така да се изразя.

Твоя идея ли беше?

Да. Просто искам да въведа отличителни белези в музиката ни. Да кажем: „Ние сме Rotting Christ, от Гърция сме, от Балканите”. Свирим метъл, но се стараем да добавяме и собствени идеи.

Докато записвахте албума, тук се носиха някои слухове. Че планувате да запишете с български традиционни напеви. Така ли беше?

Откъде знаеш това? Да, истина беше.

А защо не се случи?

Заради парите. Беше много скъпо да доведем цял хор в Гърция – престоя, самолетните билети… Може би ще направим нещо подобно в бъдеще. Аз харесвам тези български артисти. Знаеш, това е многогласно и хорът доста ми напомня на северногръцките. Свързани са с Древна Гърция. И за това ми харесват толкова много. Мисля, че биха се вписали добре с цялата атмосфера на албума. Това е моето мнение.

Кой е любимият ти албум на Rotting Christ?

О, не го казвай, моля те! Това е като да имаш 11 деца. Как да избера едно?

Но все трябва да имаш един, който обичаш повече от другите!

Всъщност, уважавам повече „Thy Mighty Contract”, защото бе наистина бомбастичен албум по онова време. Когато го издадохме в далечната 1993 година, всички говориха за него. Също така, вдъхнови много нови блек метъл банди от цял свят.

Повечето ваши фенове и музикални критици смятаха, че “Theogonia” е най-високата точка във вашата кариера. Сега мислят същото за “AEALO”. В предишно твое интервю, ти казваше: „Ако нямам нещо ново за казване, определено ще разпусна бандата.” Това сериозно ли е?

Разбира се! (каменно изражение) Защо да издавам албуми, когато не го чувствам? Не съм такъв човек, който да „мами” хората. Имам в предвид, просто да пиша музика, да издавам дребнави, незначителни неща. Много съм емоционален. Обичам да не притискам себе си, за да видя дали ще имам да кажа нещо. Ако имам да казвам – давам напред! Ако ли не – ще напусна! Но повярвай ми, имам прекалено много неща за казване. Дори вече съм започнал да мисля за нов албум. Това означава, че все още съм действен човек, който иска да направи нещо.

С изключение на това, какво друго би те накарало да разпуснеш бандата?

Единствено здравни проблеми! И психични – може би ще се побъркам по някое време! О, не се смей! (и той се смее) Минал съм през толкова много концерти и прочее. Понякога се чувствам сякаш… Абе, сещаш се!

Някои хора ви сравняват със Septicflesh. Какво мислиш по въпроса?

Какво имаш в предвид „сравняват”?

Добре… Нека го кажа така, специално за Гърция: имам в предвид, коя банда е по-голяма – Rotting Christ или Septicflesh?

О, не! Не ме интересува кой е по-голям. Всички си вършим работата и двете банди се справят чудесно. За това, няма никакво съревнование между нас!

Всички вие имате странични проекти. Винаги съм се чудила, защо някой свири в страничен проект?

Защото аз понякога, когато имам време… Преди, когато имах такова, исках да изразя себе си по някакъв различен начин. Може би в бъдеще, когато разполагам с време, бих създал нещо самостоятелно. Може би… Имам го като план. За това, бъдете в течение! И тук също няма съревнование!

С всичките тези записи, турнета и т.н., имаш ли достатъчно време за себе си, за семейството?

Не! Не! Нищо! Когато се прибера вкъщи, се грижа за дъщеря си. Но съм си вкъщи само за няколко дни… Бях два месеца на сцената в САЩ. След това се прибрах за 7 дни. Но какво можеш да направиш за 7 дни? И ето ме тук , отново на турне, след което малко фестивали…

Как го възприема семейството ти?

Трудно е! Нямаш нормален социален живот. Това е проблема. Голям проблем! Лесно можеш да бъдеш в развод, лесно можеш да имаш проблеми със семейството си.

Как върви източноевропейското турне до момента?

Доста добре! Всяка вечер има много хора, които са изключително ентусиазирани. И се надявам, че същото ще се случи и тази вечер! Дори и да съм чувал разни странни слухове, че в България не се стараят достатъчно да привличат хора… Но пък ние ще дадем най-доброто от себе си!

Какви песни ще чуем тази вечер, с изключение на новите от “AEALO”? Как избирате какво да свирите?

Ох, не ме питай! Получавам главоболие! Имаме 11 албума, повече от 120 песни. Какво да кажа… Много е трудно, когато трябва да избираме сетлиста. Но се стараем да включваме песни от повече албуми. Най-добрите. Ще видиш, ще чуеш довечера!

Това е последната част от турнето “AEALO”. Какво следва?

Само фестивали. И след това – минимум една година почивка! Което значи, че трябва да напиша малко нови неща. Трябва да се концентрирам, да видя дали имам нещо ново за писане. Ще тръгна към нов албум. Това ще бъде голямо нещо за мен. Трябва доста да мисля!

Имаш ли нещо наум?

Имам, но наистина не мога да ти кажа.

О, не искам да ми казваш. Достатъчно е, че вече имаш вдъхновение и няма да разпуснеш бандата! (огромна усмивка)

Кой е казал това?

Ти го каза! Че ако не бъдеш вдъхновен ще разпуснеш бандата!

Да, но сега ти казвам – имам много енергия! Няма да разпусна бандата. Не, не! Ако го направя, ще трябва да се самоубия! Правя музика от 25 години!!! Искам да бъда много искрен с хората. Ако не ми пука за музиката, няма да пиша нови албуми. Защо, за какво? Само заради парите? Няма начин!

Благодаря ти за прекрасното интервю!

И аз ти благодаря! Ще се видим вътре по-късно! Horns Up!

Rotting Christ - 05.05.2011, София

Rotting Christ
(60 снимки)