Интервю с Wartime

MetalHangar18 взе онлайн интервю от Wartime преди време по случай излизането на албума им „Against Destiny“. То се състоя по доста интересен начин – във форума и всички потребители бяха свободни да задават въпросите си. Отговорите даваха Стъмпи – китара/вокали и Антонио Митов – бас. Ето че най-сетне днес, на рождения ден на Стъмпи, имаме възможност да го представим и на вашето внимание. Честит рожден ден, Стъмпи!

Антонио и Стъмпи

Антонио и Стъмпи

MH18: Здравейте и се радваме, че сте част от Хангара и се съгласихте на това интервю.

Антонио: Моля, удоволствието е наше!!!

Стъмпи: Здравейте хангарци.Много благодаря за поканата и за идеята за осъществяването на интервюто по този интересен начин.

MH18: Издадохте много добър албум, но песните вътре са писани в голям период от време. Мислите ли, че стана хомогенен? Или го определяте като ретроспектива на творчеството ви досега?

Стъмпи: Доволни сме от това което се получи. Разбира се факта, че песните са писани в голям период от време резултира под формата на различен стил и различно въздействие в отделните композиции. Но като цял аз лично съм доволен. И също така бих добавил, че доста внимателно подходихме и нещата са доста премислени. Като се почне от кои точно песни да се включат в албума, подредбата на песните и т.н.

Антонио: Въпреки, че съм част от групата само от около година и няколко месеца, определено клоня към ретроспективната форма! Вкусовете и музикалните пристрастия се променят през годините и това неминуемо се отразява върху авторския материал! Въпреки това, съвсем не означава,че албумът звучи нехомогенно или еклектично, което само по себе си е любопитно! 😉

MH18: Защо държите толкова много да предложите изпипан и откъм опаковка продукт?

Антонио: Без значение колко добър е сам по себе си един продукт, ако не бъде представен по подходящ начин, няма да направи необходимото впечатление! И най-малкото, ако съдържанието е на сериозно ниво, компромис е визуалната форма да не му отговаря поне до някаква степен!

Стъмпи: Защото в днешно време особено когато излизаш на пазара е абсолютно недопустимо продукта да не е завършен. Стараем се да изпипваме нещата и като музика и като визия, а това също така е и уважение към хората, които ни подкрепят. Освен това чрез лога, цветове и тн групата става разпознаваема и запомняема.

MH18: Отделяте специално внимание и на други продукти около групата, освен стандартния албум на CD –  тениски, подложки за бира, ключодържатели… има и специално луксозно издание на албума… Мислите ли, че българския фен е готов за такива глезотийки?

Антонио: Подобен тип мърчандайз отдавна е практика за световната музикална индустрия! Не виждам защо трябва да лишаваме българските фенове от нещо подобно, особено когато е изпълнено на ниво! Реакциите и мненията, които получаваме за това, сочат, че сме на прав път!

Стъмпи: Абсолютно да! А и не е от вчера да се появяват на пазара подобни издания и яки артикули на бандите. Феновете посвикнаха да търсят „limited“ изпълненията.
А когато те се реализират от Бг банда, която на всичкото отгоре сама прави и организира всичко това прави огромно впечатление.

MH18: Знаете ли как вървят продажбите? Доволни ли сте или очаквахте повече/по-малко?

Антонио: Нямам информация за конкретна бройка, но лично аз бях изненадан от информацията за продажбите – албумът преседя няколко месеца на 1-во и 2-ро място в класацията за продажби в магазина на katehizis.com. Като цяло има какво да се желае.

Стъмпи: Недко, позволи ми да се усмихна широко и да се позабавлявам от ситуацията. Без сериозна реклама и гръб няма как да има съществени продажби. В нашия случай, без лейбъл и чрез единствено самофинансиране мога само да споделя че продажбите са според очакванията. :)

MH18: Предвид изключително добрия звук на албума, ще продължавате ли сами да се продуцирате и ще ползвате ли и за напред услугите на Alex Azzali за крайния резултат?

Антонио: Хм, това е любопитен въпрос! Щастлив съм да видя, че вече и у нас има хора, които знаят какво правят в съответната област и може би ще се доверим на сънародник за смесването и мастерирането на следващия албум. Сашето свърши много добра работа, наистина, въпреки, че имаше някои неща, които можеха да станат по-добре, но творецът винаги е обречен да е недоволен от себе си и от резултатите, за да може да върви напред.

Стъмпи: Алекс изигра своята роля в конкретния момент и ние му благодарим изключително много. Надали ще продължим с него. За следващия албум имаме намерение процеса да бъде абсолютно професионален от самото начало да самия край. Което значи продукция на още по-високо ниво, изкована в скандинавско студио под вещ надзор.
А по отношение на това, което Антонио спомена за микс и мастеринг в България имаме предвид един страхотен наш приятел, който прави чудеса със звука с когото ще направим една препродукция на целия албум.

MH18: Имате и клип. Как се решихте на това и защо избрахте точно тази песен?

Антонио: Видеоклиповете са must have за всяка една група, която желае да се популяризира и музиката и да стигне до повече хора. До такава степен са навлезли в ежедневието ни, че е трудно да си представим музикална индустрия без тях. Иначе, защо Bequest – какво по-подходящо от отварящото парче на албума, което при това звучи достатъчно „хитово“! :)

Стъмпи: Защото е първа и е ударна. Но това няма да е единствената песен с клип към албума. В момента подготвяме видео към The Drifter. Т.е. ще има клипове към първата и последната песни от албума.

MH18: Имахте турне в няколко града по страната, каква ви е искрената и обективна оценка за цялото турне? Предвиждате ли нови турнета и кога можем да очакваме още нов албум от вас?

Стъмпи: Турнето мина много добре в северната си част – Варна, Силистра, Севлиево и също така Благоевград. Огромно благодаря на хората, които ни подкрепиха. В южната си част – пълна трагедия.
Нови турнета може да има, когато има причина да ги има. А това преди издаването на наследника нa Against Destiny няма как да стане. Прогнозно не по-рано от края на 2011 г. Разбира се отделни участия са планирани.
Нов албум – края на 2011 – началото на 2012 г.

Антонио: Хм, ще стане „Искрено и лично“… Много мога да говоря за турнето, за „фенството у нас, за т.нар. „клубове“, но в няколко реда – имаше дати, които бяха тотално разочарование за нас по различни причини, но за щастие, имаше и такива, които ни накараха да се почувстваме добре! Специални благодарности за Варна, Силистра, Севлиево и Благоевград! :)
Надяваме се да имаме още много свирения, но едно е сигурно – вече ще подходим по коренно различен начин! За нов албум – мисля, че догодина еще имам какво да кажем по въпроса. :)

MH18: Ще излизате ли да свирите в чужбина? Имате ли покани за някъде?

Стъмпи: Този въпрос се припокрива малко с въпроса за турнетата. Не сме го развивали. Имаме желанието това да се случи, но на един следващ етап. След издаване на втори албум и при положение че имаме действаща европейска дистрибуция на Wartime продуктите.

Антонио: Имаме желанието това да стане факт, но за съжаление, в момента не седи на дневен ред.

MH18: Характерното за вас е микс от дет-траш-пауър-прогресив, накъде ще се развивате? Защо толкова много стилове?

Стъмпи: Толкова много стилове смесваме и това не е самоцелно, а така се получи. Това е малко или много под въздействие на любими банди през годините. Аз съм фен и на пауър и на прогресив и на траш банди и неизбежно това повлиява и в композирането.Относно развитето и имайки предвид, че вече имаме 6-7 изцяло готови нови песни мога да споделя, че новият материал звучи по-хомогенно. Няма скокове в тема и размерности, наблегнали сме повече на рифарското звучене, без да олекотяваме стила. Новото ще бъдат някои по-бавни песни, акустични. Като цяло и с времетраенето на композициите играем. Ако в Against Destiny средната продължителност на композиция беше 6 минути в новия материал действаме по-стегнато.

Антонио: Музиката просто се случва, никой от нас не сяда с идеята „Ей сега ще напиша една траш тупалка, после едно супер сложно прогресив парче, и ще ги омешам!“. А пък колкото до death-a – мисля, че остана само във вокалите на Стъмпи, които пък вече са поделени с новият ни основен вокалист – Иван, като резултатите са повече от добри.
Стиловите етикети са повече за ориентация на хората, които не са ни слушали никога, за да знаят какво могат да очакват. В днешно време все по-трудно се дефинира стиловата ориентация на дадена група.
Новата насока е свързана с повече „чисти“ вокали, парчетата са дори по-запомнящи се, ударни, грабващи!
Съвсем далечни отправни точки, просто за някакво сравнение – Scar Symmetry, Nevermore, подобни неща.

MH18: Мислите ли, че новата посока, която поемате, ще се хареса на феновете в България? И до колко важно за вас е мнението на феновете – за тях или за вас правите музиката?

Антонио: Искрено се надявам да бъде оценена положително, и то не само у нас! А по отношение на фенското мнение – няма черно и бяло, или-или. Изключително много групи са в омагьосания кръг – ако правят нещо ново – то, защо са изневерили на стила си; ако пък останат верни на него – защо не се развиват и тъпчат на едно място! Всеки първо прави музиката по начина, по който я чувства, а ако бъде харесана и оценена – какво повече! :)

Стъмпи: Мнението на феновете е важно за нас. Все пак това е отговора на неподготвения слушател. По този начин разбираме как биваме възприемани на първо слушане, с кои групи ни асоциират и най-вече какво се харесва и какво не. Настройваме си часовника така да се каже.
Това, което аз бих желал да вметна и не ми харесва е, че доста много хора прибързват в оценките си на първо или на половин слушане. А без да звучи гръмко музиката ни не е от лесните, има многопластовост и скрити елементи и иска малко повече от един път да послушаш за да разбереш какво точно сме имали предвид. Радва ме също така и споделеното от доста приятели и позначи, че „колкото повече го слушам, толкова повече ми харесва“. Искрено се надявам новата посока да се хареса. Все пак материала е по-лесносмилаем и възприемаем.

MH18: В тая връзка – промениха ли ви се и предпочитанията за музика, която слушате през годините?

Антонио: Неизбежно е. Продължавам да слушам и неща, които са ми били интересни и преди 10 години, но същевременно открих и много нова музика, наистина МНОГО!

Стъмпи: Подкрепям с две ръце.

MH18: Коя е първата песен, която изсвирихте още с първоначалния състав на Wartime?

Антонио: Както споменах, аз съм в групата от година и няколко месеца и не мога да отговоря. Първата песен, която аз направих с групата, беше Bequest.

Стъмпи: Почти съм готов да се басирам, че първата песен изсвирене някога много отдавна през 90-те беше Desperate cry на Sepultura. А пък първата авторска песен се казваше „Садистично влияние“, с един наистина забавен текст 😀 Истински олдскул траш.

MH18: Колко пъти досега сте мислили да се откажете? И защо възобновихте групата след дългия период на летаргия?

Антонио: Всеки един, който се е заел с неблагодарното призвание, да бъде музикант у нас, камо ли пък метъл такъв, е имал такива моменти на отчаяние, убеден съм! В това число, и аз – имало е моменти, в който съм мислел да тегля една майна на всичко и на всички, и да зарежа… Обаче винаги съм се връщал още по-нахъсан!
Иначе само може да гадая какво е събудило Стъмпи, но поне донякъде – познатото чувство да създаваш нещо, да твориш! Това е гъдел, краста, болест, блаженство!

Стъмпи: Досега два пъти съм се отказвал директно. Първият път в началото от 98 до 2000 г. имаше пауза и след това от 2001 до 2006 г. Фактически в един период от 7 години не е имало изобщо съществуваща група. Възобновяването беше неизбежно. Прекалено много обичаме това което правим. За мен композирането, аранжирането и текстописането са повече от страст и хоби.

MH18: Разкажете ваша интересна случка от “време оно” – не е задължително да е свързана с групата?

Стъмпи: Спомен от групата преди да стане група. Като ученици 10-и клас. Аз, Геко и Спиро – бъдещите Уортайм герои ще свирим на някаква училищна забава. Мъкнахме барабани, кубета, какво ли не. Познайте какво се случи. След първите 2 минути на seek and destroy просто бяхме помолени да се разкараме, направо как не ни изключиха. Голям скандал стана.
Много пъти ранните концерти са ни били прекъсвани….съдба..и все не можем да се изявим:
1998 или 99 свирим ние в читалище Отец Паисий. Някакъв се качва на сцената и гледам аз как слиза с моята рокерия на гръб. От там скачам от сцената, край на концерта да догоня гадния наркоман. Намерихме го де и с иполучих кожата.
Имам един приятел Сашко Слеъра. Този пич е идвал на наши концерти примерно 10 пъти…но никога не ни е гледал. Винаги свирим към края и той винаги се осмъртваше и казваше – ех, как ме е яд че пак ви изпуснах. Върхът обаче беше когато ни беше промото на албума тази година на 12 март, когато Сашко каза – този път жив или умрял идвам. Познайте какво се случи. На другия ден го виждам омърлушен и той ми вика: – Стъмпи копеле, пак се натресках ачовешки и ви изпуснах концерта….петък мамка му….
Има още много много истории. Ще ги публикувам в отделната тема. :)

Антонио: Хаха, ще си вадим кирливите ризи, а… На едно участие с една група в един клуб (и групата, и клубът отдавна ги няма) се подхлъзнах по една промоция на текила, която правеше заведението – някъде след 20-и-някоята скъсах лентата. Събудиха ме по едно време, да сме свирели, станах, направихме едно парче, по време на което през цялото време надувах бузи от напиращото отвътре! Едвам дотраях да приключим, акуратно си свалих и подпрях баса до сцената, отидох и повърнах няколко пъти – в кенефа, по стълбите, навън, върнах се и заспах на масата. По едно време една мила сервитьорка ме събуди и каза, че е време да си ходя. Послушах я, и добре, че срещнах един приятел на пл. Славейков, който ме прибра с такси. Бях останал с  точно 0 ст. в джоба, разбира се, не ни и платиха за шоу програмата, която им изнесох!
На другия ден се възправям рано сутринта, нейде към 12:00ч, с чутовен махмурлук – хлебарката на пода трополи като стадо слонове, в устата ми е умрял сомалискиия посланник, а бе, знаете как е, позната картинка… Почвам да възстановявам събитията от предната вечер лека-полека и се сещам – аз се прибрах с ръцете в джобовете, ами баса?! Това беше първият ми сериозен инструмент, милеех над него! А тук бас, там бас, няма бас вкъщи!!! Почват се едни телефони на другите от бандата – „А бе, вие ми ли взехте баса?“ – „Ъъъ, ти каза, че ще си го вземеш?“ – „А що ме слушате, като не приличам на нищо?!“ !!! Накрая хванах едно такси и литнах с 300 към заведението. При влизането вътре бармана само като ме съзря и пусна една доволна и многозначителна усмивка от ухо до ухо! Видях си баса, поставен в калъфа си, подпрян до сцената – хепи енд!!!
П.П. Излишно е да казвам, че там повече не ни поканиха да свирим…  😀

MH18: Представете ни актуалния състав на групата (с по две-три думи). Как се отразяват смените в състава от излизането на албума досега? Подържате ли връзка с бившите музиканти и има ли някои интересни техни проекти за които знаете?

Антонио:

Стъмпи – Шеф-диригент, пиянка, точен тип и малко отгоре;
C’est moi – басист, меломан, самозван фотограф, геймър и още нещо;
Антон – китарист, симпатичен заплес, сексимвола на бандата;
Ванката – певец, веселяк, голям добродушен мечок, винаги супер отговорен и нахъсан;
Дарко – барабани, няма надговаряне, не носи много на пиене, ама си е пич!
Смените повлияха положително на групата, определено! И като идеи, и като работен процес, и като отношение към него! Аз нямам никакви негативи към бившите членове на групата, дори напротив – с Велизар се чуваме, някой път пием по нещо, пишем си.
Нямам информация за текущите им проекти и актуални музикални ангажименти.

Стъмпи: Настоящ състав на Wartime:
1. Иван Иванов – вокали
2. Станислав /Стъмпи/ Станчев – китари и вокали
3. Антонио Митов – бас
4. Антон Рекарски – китари
5. Дарин /Дарко/ Желязков – барабани
Иван е най-новото попадения в бандата. Той е отговорен за чистите вокали. Новото е че разделихме вокалните линии. Той поема мелодичното пеене, моя милост се концентрира изцяло върху тежките вокали.
Дарко е новият барабанист, който замести Велизар. Интересен факт е, че Дарко беше вокал по време на турнето.
За бившите членове на бандата до колкото знам само Геко свири по настоящем и прави яка кариера в група Response. Останалите момчета до колкото знам продължават на ниво в къщи и без някакви особени проекти и изяви.

MH18: Смятате ли, че България е готова да подкрепя сериозна група като вас? Мнението ви за траша в родината? И какво мислите за вълната от млади групи, свирещи “old school” траш, която заля света последните години? Имате ли си любмици от тях и в БГ?

Стъмпи: За съжаление или не въпреки сериозно посетените концерти на динозаврите и фестивалите в България се оказва, че фенската маса, която би се заинтересувала и подкрепила е доста ограничен брой. Пак бих желал да подчертая, че за някакъв по-сериозен интерес и подкрепа са необходими гръб и финансови възможности. В тази връзка основното на което ще наблегнем в близко бъдеще за да има оправдан висок интерес към бандата е наблягане върху максимално доброто изработване на новия материал и в последствие намирането на лейбъл.
Относно олдскул траша имам усещането, че това е една мода тип завръщането на пауър метъла в края на 90-те например. Ще отшуми. Нямам наблюдения върху бандите изпълняващи такъв стил.

Антонио: Адски много ми се иска и се надявам да получим признание до някаква степен за усилията ни.
Като цяло, old-school траша не е my cup of tea и нямам задълбочени впечатления върху въпросната вълна, само от медиите. Предпочитам по-мислещата му страна, банди като Mekong Delta, Paradox, Scariot. Нямам задълбочени познания за траш сцената у нас.

MH18: Кое мислите, че е най-подходящото място за концерти в България (и отделно София), независимо клуб, зала, стадион…., от гледна точка на музикантите?

Антонио: Хм, на стадион не съм свирил все още, ама има време. Иначе на клубно ниво, за малки концерти – RBF. Просто там има почти всичко – голяма и висока сцена, добро озвучаване, осветление. Необходимо са още малко усилия, за да бъде на високо ниво. За съжаление нямаме истинска концертна зала у нас, дори Зала 1 е по-скоро конгресен тип, а всички други са спортни зали – неподходящи като конструкция и условия. Да се надяваме, че с новата мултифункционална зала на 4-ти км нещата ще се променят към по-добро.

Стъмпи: Ако говорим за клуб ми харесва концепцията на хасковския КДК например голямо, третирано както трябва. Екстра за лайв с една цифра от 200-300 човека.
За концертите на открито е най-важно да са посетени и в тази връзка мястото не е чак толкова от значение.
А и стилът на групата е такъв, че предразполага към по-малки места и специфична публика.

MH18: Ако трябва да се охарактеризирате, като личност със (само!!) една група, коя бихте посочили?

Антонио: Тези въпроси, само с ЕДНО (каквото и да било) са си таковали таковата…  😀 Dream Theater!!!

Стъмпи: 50% Nevermore и 50% собственото си аз!

MH18: На каква тематика са текстовете ви и ще напишете ли някога концептуален албум?

Антонио: Текстовете са доста разнообразни като тематика, но най-добре ще си каже Стъмпи, както и Ванката, за новите. А да запиша концептуален албум – това винаги ми е било мечта!

Стъмпи: Тематиката на текстовете в албума засяга исторически събития (Atomic Bomb Dome), бъдещето (Bequest), дълбоко личностни усещания и преживявания (Against Destiny и Preordained Game), философската тематика също присъства (Awareness – песен вдъхновена от К. Кастанеда), The Drifter – за живота, търсенията, борбата, съдбата, Awakening – историята на човек, който е в кома и живее извън тялото. Да не пропусна да кажа и за инструменталната композиция 7 years, която е обединяващото звено. Това е песен, която е символ. Годините за които албума беше сътворен и реализиран, 7 са и частите на инструментала, в него е синтезирана цялата идея на групата – допирните точки между различните стилове, преплитането на идеите, топло и  студено, мажор и минор, възход и падение, крайностите и началото и края….
Концептуален албум не знам дали ще напишем някога. Когато го напишем ще знам.

MH18: Как измислихте името на групата и има ли някаква история около него? Логото ви е много отличително нещо за или около него?

Стъмпи: Името на групата се появи на една нова година, когато си стояхме около една печка и кротко се наливахме бира аз и един мой съученик Венци /Гимли/ известен като софийският Гимли  :D. Аз тъкмо бях започнал да се занимавам по-сериозно и споделих на Гимли че ми трябва име за бандата. Докато бавно, но сигурно си отнасяхме главите звучеше Arise на Sepultura и когато Макс изкрещя Wartime conspiracy аз казах – Бинго! Това ще е. Но в последствие остана само Wartime. Това е интересно, но по-интересното е, че и надписа на бандата, както и логото като основна концепция бяха измислени на следващия ден след тежкия бирен махмурлук.

MH18: Какво забравих да ви питам, а искате да кажете? И няколко думи специлано за читателите тук в Хангара.

Антонио: Радвам се, че пропуснахме въпроса с бъдещите творчески планове!!! 😀
Искам да благодаря за поканата и отделеното ни внимание, мисля, че се получи готино интервю!
А на читателите, колкото и да е банално, искам да пожелая здраве и щастие, за всичко друго си има Visa и MasterCard! Чуйте Against Destiny, и ако ви хареса – купете си го!

Стъмпи: Искам да благодаря на Arhtur-a за отделеното време и внимание и подкрепа. Това значи много за нас.
Към читателите – благодаря на тези, които си купиха албума ни и на тези които посетиха участията ни, благодаря и за критиките и похвалите. Всяко мнение и препоръка е ценна за нас.
Наздраве и ще се видим в Спорко!

MH18: Искрени благодарности към Стъмпи и Антонио за това интервю, отделеното време и търпение. Надявам се да имаме поводи и за последващи такива, съврзани с нови албуми, турнета…

 

 

 

 

Wartime, 12.03.2010, R.B.F. club, София

 

 

 

 

Напомняме за предстоящия концерт на бандата на 5 юни в софийския клуб „Тукан„, където един от феновете ще има възможност да спечели китара Schecter B2 Stealth.

  1. #1 написан от Hatecrew (преди 8 години)

    Аз имам от Limited Edition-a :) :) :) Супер е албума, момчетата много са се постарали. Тъй като Stumpy има някакво странно влечение да подарява дискове на хората, които влизат в магазина му, призовавам истинските фенове и тези, които искат българската сцена да се развива, да си КУПУВАТ дисковете :).
    И друго – Blacky – как ти идват на акъла някои въпроси, не знам, ще копирам от тебе :), обаче Велизар отново се върна в Wartime, а Антон Рекарски вече не е част от бандата.

  2. #2 написан от Blacky (преди 8 години)

    Прочете ли най-горе, че „преди време“ правихме интервюто, а и въпросите не са само мои, на много потребители са от форума, интервюто се проведе в съответната тема там, преди година и нещо. :)
    http://metalhangar18.com/YaBB.pl?num=1277717414/all

  3. #3 написан от Hatecrew (преди 8 години)

    Да бе, няма лошо, аз само ъпдейтвам информацията :) :)

  4. #4 написан от Mephistofel (преди 8 години)

    Хехе, найс! Данке шойн вери мъч! 😉

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото