Интервю с Тина Христова от G.ROCK!

Неведнъж сме заявявали, че една от основните ни цели (а може би и най-съществената) в Metal Hangar 18 е всячески да подкрепяме българската рок/метъл сцена. Е, ние твърдо заставаме зад думите си и този път не прави изключение. С огромно удоволствие ви представяме G.Rock – силистренска рок банда, която се е заела да натрие носовете на скептиците, които все още упорстват, че на българска земя не вирее качествен рок. На нашите въпроси се съгласи да отговори Тина Христова – китаристката на крайдунавските рокаджии.

Здравей, Тина! Първо, искам от името на целия ни екип да те поздравя по случай имения ти ден (първата част на интервюто беше проведена на 26-ти октомври, Димитровден – бел. авт.). Къде те намираме в момента?
Здравейте на всички! Първо искам да благодаря на целия екип за интервюто и поздрава за празника. В момента ме намирате вкъщи, в хола, на канапето, размазана от дългия ден, ха-ха.

Представи накратко G.Rock на онези, които още не са запознати с групата.
Групата е сформирана в началото на месец октомври, 2009-та година, от изцяло женски състав, тогава под името G.Point. Година по-късно се наложи да го сменим, понеже зад барабаните се присъедини първото мъжко присъствие – Дениз. В групата сме аз на китарите, бас – Соня, вокали – Силвия. От година насам сме и с мъжки вокал –  рок славеят на Добруджа Ламби!

Значи съществувате от цели три години. С какво се занимавахте през това време?
Досега, в период от 3 години процес на работа, бандата е имала множество участия по фестивали, мото-събори и клубове, предимно в Североизточна България. По-известните концерти, с които можем да се гордеем, са поредицата концерти на фестивала “Зелена светлина за мадите рок групи“, “мини-турне“, което наричам така, понеже беше проведено в няколко града заедно с още 7 групи от нашия край. Ще продължа с фестивала  “Цвете за Гошо“, за който, предполагам, всички знаете, че е в памет на един велик музикант – Георги Минчев! Джулай Морнинг, тази година на Камен Бряг, където имахме щастието да подгряваме Джон Лоутън, “Рок в Разлог“, където отново свирихме с повечето големи имена в БГ рока и много подобни участия.

Какво включва обичайният ви сетлист? Какво изпълнявате по концерти?
Предимно кавъри на Purple, Judas, DC, Dio, Black Sabbath, Bad Company, Guns, Joan Jett, The Cult, Cinderella и други. До момента имаме и две авторски песни – първото е „Слепи пеперуди”, а второто е Freedom Call, в което гост вокалистка е Ели Раданова.

Да си дойдем на думата – парчето Freedom Call, което набира популярност в сайтовете за видеосподеляне (и не само). Какво ще ни разкажеш за него?
Музиката и аранжиментът са на Иван Неделчев, текстът на Вяра Неделчева. Режисьор на видеото е Жоро Врабчев. Специални благодарности на тях и на всички останали, които работиха с нас…

Всъщност как се роди идеята за него?
Идеята за него дойде от един китарен риф, който доста отдавна ми се въртеше в главата и след като беше харесан от всички, останалото се доразви от г-н Иван Неделчев.

Прави впечатление, че текстът на едното ви авторско парче е на български, а на другото – на английски. Към кой език ще се ориентирате в крайна сметка?
Интересен въпрос. Мисля, че предимно към английския. Все пак се търси реализация в много по-голям мащаб. Разбира се, вариации на определени парчета в БГ превод са си задължителни, защото все пак сме българи. Трябва да отстояваме своето и да ценим езика си. А и напоследък все повече млади БГ групи създават свои авторски неща на нашия роден език.

Разкажи ни как се получи колаборацията с Ели Раданова и смятате ли да работите пак с нея?
Понеже сме от един град и се познаваме отдавна, а и понеже сме работили в една и съща репетиционна, всъщност от там си дойде всичко. Ели е уникален вокал. Глас като нейният идеално пасва на рокерията Freedom Call. Тя е изцяло истински човек и да работиш с нея е пълно удоволствие. Аз лично имам огромно желание в бъдеще да споделям още общи проекти с нея. Дори се надявам, че това няма да е единственото парче, в което ще имам удоволствието да свиря с нея. И мога да твърдя същото и за останалите от бандата.

Работите ли върху други авторски парчета и планирате ли албум?
Работа върху следващо авторско – да, но засега не планираме нищо, свързано с албум. Това за момента са доста дългосрочни планове.

Предполагам, че имаш поглед върху българската рок/метъл сцена. Какво не й достига все още? И има ли наши групи, на които симпатизираш?
Липсват хора, които да влагат в тази музика. Организацията на места доста куца. Няма също така и кой да подаде ръка, да създаде някакви условия за работа и реализация. Според мен, ако се влагаше в тази музика толкова, колкото се влагат в определени други (примери не са нужни), нещата щяха да стоят по различен начин и за нас. Но според мен трябва да се радваме на това, което имаме, защото и то не е никак малко. Наши групи, на които симпатизирам има и са доста. Някои от тях са Команда 5, Б.Т.Р., Тома и група, Торнадо, Alley Sin, Конкурент, ФСБ, Радула, Силует, SEVI, Йерихон, Уикеда, Кръпка Блус Бенд, АХАТ и още доста, които определено в момента пропускам.

Последен въпрос около G.Rock – ще могат ли скоро феновете ви да ви чуят някъде на живо?
Да, но още не мога да кажа сигурни дати и дестинации. Всички новини около подобни събития се обновяват постоянно на нашата фейсбук страница.

От сигурен източник научихме, че в момента си в София и репетираш с група Конкурент. Върху какво точно работите?
Да, точно така. Доста сигурен ще да е този източник, ха-ха. Готвим се за предстоящите ни участия, две от които са сега на 02.11. в Търново (благотворителен концерт ) и 03.11. в град Тетевен. Наскоро се снима и клип към новото авторско парче на бандата.

Коя е Тина Христова на сцената и в ежедневието?
Аз винаги съм себе си. В ежедневието съм едно скромно момиче, изпълнено с мечти, цели, които преследва. На сцената виждате резултата от емоцията и желанието. Мисля, че на сцената съм точно това, което винаги съм искала в живота си или по-точно там се вижда истинското ми аз – любовта ми към музиката, към това, което всъщност има най-голям смисъл за мен. Ежедневието е различно и понякога изпълнено с доста стрес и агресия, но тя е хубавата, емоционална агресия.

ОК,  струва ми се, че това е перфектен завършек. Благодаря ти за това интервю и ако имаш все пак нещо да добавиш, давай – последните думи са твои.
Искам само да кажа на всички да не спират да вярват в мечтите си, защото те един ден наистина стават реалност. И нека рокендролът бъде с нас!