Интервю с Michael McKeegan и Neil Cooper (Therapy?)

След като телевизионните екипи „откраднаха” фронтмена на бандата Andy Cairns, отборът по взимане на интервюта получи реванш под формата на двама събеседници – басиста Michael McKeegan и барабаниста Neil Cooper. След кратко здрависване и запознаване, петимата се оттегляме на тихо местенце, за да проведем кратък, но съдържателен разговор… 

THERAPY?: Голяма част от новите групи са като по калъп 

Недко Игнатов  (ArthurDent), Виктор Иванов (pestilence), Антон Андонов (Torden)

Michael McKeegan

Наскоро излезе информация, че февруари месец ще издавате нов албум. Разкажете нещо повече за него!

Neil Cooper : Очаквайте десет парчета, които ще звучат шибано добре. Започнахме го в края на миналата година, и го завършихме точно преди летния сезон. Продуцирахме се сами, и сме много горди с това.

Michael McKeegan: Нищо против предишния ни продуцент, просто решихме да опитаме по този начин. Не сме зарязали експериментите, но във всяко наше издание има отделни елементи, които го карат да звучи като албум на Therapy?. Въпреки че е разнообразен, не бих го нарекъл прогресив. Този път саундът е и по-модерен. Все пак не се сещам друга банда, на която да приличаме, а е хубаво, че не сме нечия версия…

Neil, в момента си с тениска на Lard… Все пак чувствате ли се повлияни от дадена банда или стил, що се отнася до новото издание?

Neil: Ха-ха-ха! Сигурно Dead Kennedys! Иначе слушаме предимно музиката, която ни е вдъхновила да започнем от самото начало. Предполагам, че тя не може да се брои за директно влияние. Иначе никога не си казваме „Дай да звучим като Lard!”. По-скоро целим да постигнем определено настроение и атмосфера. Можем да използваме електроника, по-специфично продуциране и така нататък. Истината е, че ставаме по-възрастни, и отношението ни към индустрията се променя. В момента мислим предимно какво искаме да кажем с песните си. Не да разчитаме на външен вид и не тръбим как сме следващото голямо нещо… Голяма част от новите групи са като по калъп. За нас е важно просто да правим това, което правим най-добре.

Michael: Вижте например едни Mastodon!

Neil: Точно така, Mastodon. Банди, които се развиват, и заебават мнението на всички останали.

Всеки ваш албум звучи различно от останалите. Съществува ли при вас опцията да се върнете назад, към корените си?

Michael: Не знам. Не мисля, че съм същият човек, който преди години стана част от Therapy?. Освен ако нямаме машина на времето… Можем да се опитваме да звучим по същия начин, но дали имаме нужда от това? Просто свирим това, което ни харесва. И се стремим да ставаме по-добри, ха-ха!  По-скоро трябва да си спомняш младежкия хъс, който те е движел напред в началото.

Neil: Вярно, свирим някои от старите си песни на живо, но ги правим по-тежки, по-мощни, защото сме вече опитни музиканти.

Michael: Въпрос на репутация е. Да не говорим, че аз не бих свирил неща, с които не се гордея – иначе бих се чувствал като asshole, phoney или fake (ще оставим читателите да си преведат трите думички сами – бел. авт.). И мисля, че публиката оценява това.

Окей, а дали когато започнете да пишете песни, чувствате същия младежки ентусиазъм, както пред 20 години, да кажем?

Neil: Очевидно, аз не съм бил преди 20 години в бандата, но когато се съберем заедно, за да пишем песни, една дума описва всичко – честност. Случва да запишеш един албум, и когато го чуеш две или три години по-късно, да го възприемеш по съвсем различен начин. Истината е, че когато сме готови с някое парче, аз винаги съм страшно развълнуван, както е било и навремето. Но има и работа, която трябва да свършиш. Да работиш по звука в студиото, да мислиш как песента ще звучи на живо. Сега обръщаме внимание на такива неща.

Michael: Прав си. Може би анализираме малко повече.

А губи ли се спонтанността по този начин?

Neil Cooper

Michael: Не, това отново е процес на създаване, има я искрата на сътворението… Но същевременно си мислиш: „Ето, това е страхотен риф, но искаме ли да го свирим 20 пъти? Може би е по-добре да го изсвирим пет пъти?” Е, в повечето случаи използваме по-оголени структури.

Neil: Все още обичаме да се събираме в една стая и да вдигаме малко шибан шум!

Michael: Ха-ха-ха-ха!

Neil: Така де, обожаваме да забиваме заедно.

На няколко пъти оставахте без барабанист и без договор. Смятате ли, че кофти моментите са вече зад гърба ви, и оттук нататък ви очаква само светло бъдеще?

Michael: Мисля, че ако си музикант в банда повече от 20 години, трябва да ти е ясно, че в живота има възходи и падения. Има добри времена и лоши времена – трудно е да предскажеш какво ще се случи. За тази и следващата година имаме много планове. Винаги има препятствия по пътя, и отново ги очаквам. Като банда обаче никога не сме се паникьосвали, независимо какво ни се случва.

В различни етапи от кариерата си сте правили доста оригинални кавъри на слабо популярни банди. Да очакваме ли нещо подобно в скоро време?

Neil: На този етап не. Засега ще обърнем повече внимание на авторските си песни.

Michael: Според мен, когато правиш кавър версии, е задължително те да звучат различно от оригинала. Да имаме Therapy? подход към тях. И е важно да не са песни, които някой е очаквал. Нямаме планове това да се случи скоро обаче.

(Появява се PR-ката на фестивала моли да прекъснем интервюто, за да се съобразим с графика – бел. авт.)

Michael: Какво, време е за чао-чао? Оооо… Ха-ха-ха-ха! (имитира звук на плач – бел. авт.)

Ха-ха! Благодарим ви за това интервю! Успех довечера!

Michael: Беше ни много приятно. До довечера и се пазете!

(Публикувано с редакции в брой 84 на списание „Про-Рок”.)

Therapy? & ArthurDent