Интервю с Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS)

Година след отличния „Motherland” PRETTY MAIDS решиха да се включат в лигата на презаписващите и издадоха „Louder Than Ever”. За разлика от другите презаписващи обаче в него феновете на мелодичния датски метъл квинтет могат да открият и четири нови песни, което донякъде оправдава излизането на албума. Това се оказа първата причина за разговор с гласа на бандата Ronnie Atkins. Втората, по-важната причина е, че PRETTY MAIDS ще направят първи концерт в китната ни родина, като част от традиционния фестивал „Kavarna Rock”. Интервюто е споделено с нас от предаването „От другата страна“ по БНТ.

От другата страна – Привет Ronnie, как си?

Ronnie Atkins – Добре, в общи линии съм зает с турнето, което ни предстои през май. Нямаме много време, трябва да започваме с репетициите. Всичко е чудесно, новият албум е вече факт. Ревютата са добри. Щастливи сме и нямаме търпение да тръгнем по пътя, за да го представим.

От другата страна – Като хедлайнери или като съпорт?

Ronnie Atkins – Всъщност през тази година не мислехме да правим чак толкова много концерти, защото през миналата, когато представяхме „Motherland”, посвирихме доста. После обаче изкарахме „Louder Than Ever” и нещата се промениха. Хедлайнерско турне ще направим от края на април до 20 и някой май. Няма да е толкова дълго, както през миналата година. Някъде около три седмици и след това ще участваме на много летни фестивали. Ще имаме концерти и през есента и след това започваме работа по следващия албум. Това са ни бъдещите творчески планове.

От другата страна – Съвсем скоро ще бъдете и в България за първи път…

Ronnie Atkins – Точно така. Нямаме търпение да дойдем в Каварна. Последните няколко години доста често посещаваме източноевропейските страни. Не ни се беше случвало отдавна. Страхотен удар за нас. Хората са фантастични, публиката е неотразима. Всеки път, когато тръгваме на турне, се опитваме да посетим и държави, в които никога не сме свирили. България е една от страните. Чувам много позитивни коментари за фестивала, на който ще участваме. Всички от групата сме нетърпеливи да ви разбием най-накрая.

От другата страна – Преди няколко години имаше обявен концерт на PRETTY MAIDS в България, но той не се състоя.

Ronnie Atkins – Спомням си, че трябваше да свирим в София, когато излезе „Pandemonium”. Промоутърът тогава не ни плати. Писаха ни хора от България, които ни предупредиха да не идваме, защото няма да получим нищо. За това и концертът беше отменен. Това няма нищо общо с групата, защото ние обичаме да свирим за феновете навсякъде. Мисля, че бизнес отношенията между промоутъра и мениджмънта ни не бяха уредени.

От другата страна – Вие самите какво предпочитате – хедлайнърските концерти или да откривате за други групи?

Ronnie Atkins – Винаги е яко да си хедлайнър, защото означава, че си най-голямата група, което означава, че си продал най-много албуми. Забавно е, когато свирим пред собствената ни публика. Защото тя познава материала, песните, знае целия каталог. За нас обаче не е било проблем да сме съпорт или специални гости на нечие друго шоу. Просто излизаме и си вършим работата, а и понякога е хубаво да привлечеш нови фенове. Това, разбира се, зависи за коя група отваряш. Дали е от същия музикален стил, в който ние се подвизаваме. Никога не казвай никога, но през 80-те излизахме преди DEEP PURPLE, JUDAS PRIEST, SAXON, така че вече сме го правили многократно. В основата на нещата е фактът, че ние обичаме да свирим на живо. Докато успяваме да привлечем публика ще изпитваме удоволствие от концертите. Няма значение дали сме хедлайнъри или съпорт. Но последните години правим основно хедлайнърски турнета. И все пак „никога не казвай никога”!

От другата страна – Запознат ли си с групите, с които ще сивирте в Каварна на „Kavarna Rock 2014”?

Ronnie Atkins – Бандите са страхотни. Всички сме започнали през 80-те. Идваме от един и същ музикален стил – мелодичен хард рок, мелодичен метъл. Пакетът е много добър и се надявам хората, които посетят нашия ден да го оценят.

От другата страна – Има ли я все още тази нервност преди да излезете за първи път някъде на сцената?

Ronnie Atkins – Да, всеки път съм леко притеснен, дори и след 32 години. Но мисля, че така и трябва да бъде. Обикновено се случва час, час и половина преди концерт. Успокоявам се, като се разхождам сам наоколо. Мисля за мои неща и не желая хората да ме безпокоят. Винаги съм бил така. Това е моят път да преодолея напрежението, преди да се кача на сцената. По този начин се концентрирам и се подготвям за шоуто. Нервността преди гига е е нещо нормално, според мен. Това означава, че ти пука за начина, по който ще се представиш. Ако не ти пука, няма смисъл въобще да излизаш пред хората. При нас след първата песен напрежението си отива и сме готови да разбиваме. Не се страхуваме да свирим на нови места. Дори напротив, стремим се към тях. Действа ни въодушевяващо да свирим в нови страни за първи път, да видим реакцията на феновете, дали познават творчеството ни. Така и се чувствам от факта, че ще свирим в България за първи път. Наистина се надявам да оставим добро впечатление, за да може първият път да не е и последен.

От другата страна – „Louder Than Ever” излезе само година след „Motherland”…

Ronnie Atkins – Не знам защо се получи така. Трябваше да правим нещо. Идеята беше да запишем някакъв материал през миналата пролет, защото турнето за „Motherland” започна през септември. Преди това направихме само няколко фестивални участия. Създадохме го, за да не си губим времето. Това се случи още през февруари 2013. Но преди да получим съгласието на звукозаписната компания и преди всичко да се нареди, времето отлетя. Продуцентът ни Jacob Hansen вече беше ангажиран с други проекти. В този период създадохме четири нови песни и взехме решение кои от старите да презапишем. Това се случи две или три седмици преди турнето в подкрепа на „Motherland” да започне. Записахме инструментите под голямо напрежение през есента на 2013 преди концертите. Идеята обаче отлежаваше отдавна. Винаги сме се чудили как старите песни, ще звучат, изпълнени от новия състав и с новия продуцент. Много хора са учудени, че толкова скоро изкарваме нов албум, но ние се опитваме за нас да се говори постоянно. Колелата да продължават да се въртят. За сметка на това през 2015 ще си вземем почивка, за да подготвим новия албум, който най-вероятно ще се появи в края на годината или в началото на 2016. Задължени сме да направим диск, който да не сваля нивото от „Motherland”. Смея да определя „Louder Than Ever” като междинен проект, защото в него песните са стари, няма 12 нови композиции. Все пак смятам, че идеята е добра, а и така или иначе, албумът е вече факт. Това ни оставя на пътя и през 2014.

От другата страна – Как се спряхте на старите песни за „Louder Than Ever”?

Ronnie Atkins – Те са от периода 1995 и 2006 година. През този период, както знаеш, мелодичния хард рок и хеви метъла бяха в стагнация. Интересът към двата стила беше почти нулев, след вниманието, което получаваха в края на 80-те и началото на 90-те. Това беше и причината да не посегнем към добре известните композиции на групата, които вече са определени от феновете като класически. За това и „пренебрегнахме” албуми като „Red, Hot and Heavy” (1984), „Future World” (1987) или „Jump the Gun / Lethal Heroes” (1990). Спряхме се на песни от дискове, които не стигнаха да феновете.

От другата страна – Четирите нови песни в албума, показват ли посоката за следващия PRETTY MAIDS?

Ronnie Atkins – Четирите нови песни – „Deranged”, „My Soul to Take”, „Nuclear Boomerang” и „A Heart Without a Home” по-скоро се доближават и лесно могат да се впишат до композициите в „Motherland”, но са чисто нови песни. И все пак една част от „A Heart Without a Home” е създадена точно тогава. Но тогава в албума включихме други две балади и третата щеше да натежи. Тези четири нови песни показват начина, по който творим към настоящия момент. За новия албум едва ли ще променим нещо. Посоката е зададена още от „Pandemonium”. И четирите нови композиции са типичен PRETTY MAIDS без изненади – това, което феновете очакват от нас.

От другата страна – Според теб кой се нуждае от албум с презаписани песни?

Ronnie Atkins – Не знам. Някои групи го направиха в миналото. Както ти казах идеята е стара. С момчетата от групата си говорим за това от години. Когато издадохме албума бях подготвен за полярни мнения – някои щяха да го харесат, други – не. Очаквах ревютата да са в двете крайности, но до момента те са основно положителни. Защото албумът не е съставен само от стари песни. В него има четири напълно нови композиции. Те оправдават „Louder Than Ever”. Всъщност заради реакциите не исках да пипаме „Red, Hot and Heavy” (1984) или „Future World” (1987), защото тогава очакванията към новите версии щяха да са огромни. За това и се спряхме на по-непознатите песни на групата. „Louder Than Ever” може да се разглежда и като лека почивка за PRETTY MAIDS от нов материал, защото за последните пет години направихме четири издания, което си е доста. Нов албум точно сега въобще не беше наложителен, още повече, че само преди година излезе „Motherland”. Смятам обаче „Louder Than Ever” за достатъчно силен, което оправдава съществуването му.

От другата страна – HAMMERFALL правят кавър на „Back to Back” от „Red, Hot and Heavy” (1984) във втория им албум „Legacy of Kings” (1998). Яко ли е да сте група, на която песните са изпълнявани от други банди?

Ronnie Atkins – Други групи също правят наши песни, например от „Future World” (1987). Можеш да видиш версиите в Ю Тюб. Готино е, когато млади банди презаписват стари песни. Това доказва две неща – че самите ние остаряваме и че сме оказали някакво влияние върху тях. Засичали сме с HAMMERFALL на фестивали и съм си говорил с тях. Оказва се, че те са израснали с „Red, Hot and Heavy” (1984), вокалистът им Joacim Cans е голям фен на PRETTY MAIDS. Същото беше положението и с нас, когато като млада група правихме кавъри на DEEP PURPLE и BLACK SABBATH. Ние израснахме с тези банди така, както днес новите израстват с нас. Миналата година получих покана да се присъединя към AVANTASIA, проекта на Tobias Sammet. Той например ми сподели, че „Future World” (1987) на PRETTY MAIDS е един от албумите, които са го вдъхновили да се захване с музиката. Според мен кавърите са нещо естествено за развитието на един музикант.

От другата страна – Албумът Ви „Pandemonium” беше определен за един от най-добрите в кариерата Ви. Защо чак сега, 30 години по-късно, издавате един от най-добрите си албуми?

Ronnie Atkins – Имахме един период в края на 90-те и началото на новата декада, когато направихме много албуми, за които не твърдя, че са лоши. Но през 2002 година се изгубихме по няколко причини. Загубихме желанието си за работа, взехме си дълга почивка. Опитахме се да се върнем на пътя със сравнително добър албум през 2006-та („Wake Up to the Real World”). Тази почивка ни беше необходима, за да се освободим от рутината. Никога не сме се разпадали, през този период правихме концерти и фестивални участия. Първата песен за „Pandemonium” написахме през 2009 година и това беше „Cielo Drive”. С нея се върна и желанието ни да творим. Отново се озовахме в окото на бурята. Така създадохме „Pandemonium” с продуцента Jacob Hansen, който свърши страхотна работа. За „Pandemonium” смятам, че написахме по-добри песни. Не мога да кажа защо, но когато огънят гори, нещата се получават по-лесно. Така от 2010 година досега се носим на крилете на креативността. Концертите станаха по-добри, съставът е страхотен, забавляваме се много. Не виждам какво може да спре устрема ни точно сега. Мисля, че ще издадем още един голям албум.

От другата страна – Имате кратки прекъсвания в историята на групата, с какво последния период е по-специален от предишните?

Ronnie Atkins – „Pandemonium” и „Motherland” са два от най-добрите албуми, които някога сме създавали. С тях се върнахме към качеството на 80-те, когато направихме сравнително успешни записи. Разбира се десетте години между 1985 и 1995 бяха пикът в кариерата ни. Това време беше велико. Всички бяха фокусирани върху хеви метъла и хард рока. MTV здраво въртеше клипове на бандите от тези стилове. Тогава хеви метълът се раждаше. Вземи групите от NWOBHM, както и всички онези, които идваха от Лос Анджелис и САЩ. След това се появи грънджа и разтърси всичко из основи. Стилът промени музикалния бизнес за много групи, много банди се разпаднаха. Ние не се предадохме. Продължихме с турнетата, по специално в Германия и Япония, след което, както отбелязах и по-рано, си взехме почивка. Последните четири години се чувстваме, както през 80-те. Не продаваме, колкото тогава, но онзи дух се завърна. Все още публиката е тук и ни подкрепя, особено в Германия, където нищо не се е променило по отношение на PRETTY MAIDS. В Япония, Швеция, Испания също. Наистина не можем да се оплачем.

От другата страна – Два последни въпроса – навремето Ken Hammer обяснява, че PRETTY MAIDS не е много яко име и то обърква хората. Защо никога не го променихте?

Ronnie Atkins – Мислехме си за това, когато записвахме първия албум на групата. Глупавата причина е, че вече имахме готови фланелки с името „ PRETTY MAIDS”. И нямахме пари да направим нови. Осъзнавам, че името е глупаво, но същото се отнася и за DEF LEPPARD. Надявам се, че през 80-те хората не са отдавали толкова голямо значение на името, но наистина е объркващо, защото почти всеки си е мислел, че Pretty Maids са момичешка група. Много неща можеше да направим по друг начин тогава. Решихме да продължим с това име. Мисля, че Ken го е прочел в някаква книга. Това е историята зад името. Звучеше ни добре. Защо не, тогава. Това е.

От другата страна – KING DIAMOND, VOLBEAT и PRETTY MAIDS – това ли е лицето на метъл сцената в Дания?

Ronnie Atkins – С KING DIAMOND и MERCYFUL FATE започнахме по едно и също време. Те ни бяха големи фенове. Имаше съревнование между нас и ние бяхме първите, които напуснахме границите на Дания и получихме международно признание. VOLBEAT разбира се, се появиха много по-късно, но в момента са най-големия датски музикален експорт. Има много добри групи в Дания, но хеви метълът винаги е бил ъндърграунд. Може би в Копенхаген, откъдето идват повечето банди, стилът е по-популярен. В другите части от страната също има състави, но те не са постигнали международен успех. Има много групи, освен трите, които посочи.