Интервю с Rob Franssen (BORN FROM PAIN)

И отново ще има „Hardcore X-Mass”. И отново в двете зали на „Mixtape5”. И отново фестивалът ще бъде международен. И отново „141” го организират. И отново тук ще дойдат, и BORN FROM PAIN – една от водещите хардкор банди в Европа. Броят на концертите им в България може би гони двуцифрените числа, но групата винаги е била добре приемана от българските фенове. Той и вокалистът на BORN FROM PAIN Rob Franssen не спести комплиментите си към българската публика.

Интервюто с Rob Franssen (BORN FROM PAIN) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 3.12.2018 година.

От другата страна – Съвсем скоро ще свирите в България отново, с какви емоции се връщате всеки път тук?

Rob Franssen – О, винаги с добри чувства, още от първия път, когато дойдохме, не знам, може би през 2005 или 2004 година, а може би и по-рано. И всеки път, когато свирим в България, ни посрещате страхотно. Българите сте супер готини, имате много добра сцена за участия, а и сме си изградили здрава и дълготрайна връзка със страната Ви, и особено със София. И, да, винаги е страхотно преживяване да се върнем при Вас. Отново!

От другата страна – Спомняш ли си някакви забавни истории?

Rob Franssen – Оооо, да, помня, че първия път, когато имахме концерт в България, идвахме от Гърция и трябваше да минем границата пеша с всички инструментите и всичко останало. Тогава отново Алекс ни беше промоутър, а пътищата бяха наистина, наистина много зле, така че той все повтаряше: „Отиваме надолу, надолу, в дълбоките дупки, където е и шоуто!!!” Тогава наистина не очаквахме нищо добро, но концертът се получи страхотно, събра се много публика и ни приеха невероятно добре. Всъщност винаги е било така. Имаме толкова много приятели, особено в София. И винаги сме свирили с толкова добри банди. Винаги е страхотно да се връщаме. Всеки от нас очаква с нетърпение турнетата ни в Източна Европа и особено в България, Македония и Сърбия, защото там имаме много приятели, и защото през годините сме били посрещани много добре. Приемали са ни и като банда, и като хора много добре.

От другата страна – Може би тук енергиите са по-особени, по-силни, отколкото в Западна Европа?

Rob Franssen – Да, вероятно това е. Мисля, че хората в Източна Европа нямат достъп до толкова много банди, колкото биха искали, защото понякога самите групи не полагат усилия, за да свирят в Източна Европа. Но също така става въпрос и за друг тип хора, които не им е омръзнало всичко, както е в Западна Европа. Не ме разбирай погрешно, концертите на Запад са страхотни, но в Източна Европа са някак си по-луди, което всъщност е велико!

От другата страна – Как виждаш развитието на BORN FROM PAIN от самото начало досега? Задавам този въпрос, защото хардкорът като музикален жанр възниква в САЩ.

Rob Franssen – Да, но той много бързо се разпространява в световен мащаб, особено с развитието на интернет, където всеки знае всичко, защото достъпът е лесен. Това е добре, защото всеки може да слуша нови банди, и да следи развитието на нещата. Колкото до нас самите, за изминалите 21 години си мисля, че развитието на бандата е добро, с пикове и понякога със спадове, защото хардкор сцената не е огромна, подобно на хеви метъл сцената например. Има движение надолу и нагоре, но винаги сме успявали да бъдем в крак с времето. Постигнали сме едно постоянство. Надявам се, че сме винаги интересни на феновете и винаги сме им се доверявали открито. Надявам се, че когато издаваме нов албум, той също им е интересен. Всъщност феновете реагират положително на новите ни издания – тоест като развитие сме се справяли добре през годините, а звуково винаги сме се придържали към онова, което означава хардкора – като отношение и агресия. Но пък от друга страна звукът ни се разви в посока зрялост. Вече звучим по-зряло за самите нас, мислейки повече над онова, което пишем, мислейки повече за това как да съберем песните заедно като група. И не гледаме като банда към Америка, какво става там, за да се съобразяваме как да звучим, просто правим онова, което правим. Имаме доста европейско звучене, повлияни сме от случващото се около нас, от бандите, с които свирим. Да, хардкорът е роден в САЩ, но в Европа и специално в Източна Европа от години има силни и добри групи. Не е необходимо да гледаме повече отвъд океана, за да преценяваме как трябва да свирим и въобще как трябва да звучи една добра хардкор банда. В Европа това е ясно отдавна.

От другата страна – Вие сте една от водещите банди на европейската хардкор сцена, забелязваш ли някакви разлики между този жанр в Европа и САЩ?

Rob Franssen – Основните разлики, които виждам… Особено на континента, особено в Източна, Северозападна и Южна Европа – много хора са вътре в хардкор музиката и я подкрепят от по-дълго време. Във Великобритания и САЩ феновете идват и си отиват, има повече пикове и спадове. Има недостиг на жива музика, на турнета, феновете са някак си преходни – идват и си отиват в сравнение с Европа. В Европа хората, които отдавна харесват хардкор и определени банди, и ги подкрепят, са повече. Също така са супер лоялни, до живот бих казал. Във Великобритания и САЩ идват и си отиват, и го правят далеч по-бързо. Появяват се някакви трендове. В САЩ и Великобритания няма и не могат да се срещнат много хора, които са навътре в тази музика за по-дълго време. На континента виждам далеч повече фенове, които са отдадени на едно определено нещо, готови да го подкрепят за по-продължителен период от време. Това е много добре и за бандите, които идват от Щатите, а и за самите европейски групи, защото така градят мрежата си от последователи, и продължават с турнетата, и не свирят всеки път за напълно различна или нова публика, защото старата например вече не ги харесва, както например се случва често в Англия. Докато тук публиката е много по-стабилна, по-вярна. Това е страхотно, защото, когато всички работят заедно, само така може да се изградите нещо стабилно. Това е добре за сцената, защото можете да разчитате един на друг. Хората, които са се свързали с хардкора, са склонни по-дълго да организират шоута, да правят повече за сцената, да инвестират повече от енергията си, или да влагат повече усилия в бандите, или в организацията на шоутата, или в работата с различни екипи, и това е от съществено значение за стила – който веднъж се е захванал с него, става последователен и верен на онова, което може да изгради съвместно с други хора или банди.

От другата страна – Благодаря за тази „дисекция” на хардкор сцената в Европа и САЩ. През следващата година издавате нов албум. Планирате ли да го представите в София след две седмици?

Rob Franssen – Да, идваме в София за коледното хардкор шоу. Албумът ще го представим в България, но може би не веднага след излизането му, определено ще се върнем след като пуснем диска.

От другата страна – Феновете Ви в България ще чуят ли през декември нещо ново?

Rob Franssen – Има ново видео, което ще се появи след десетина дни. Първият клип от албума ще е готов преди да дойдем. И ще може да се види за първи път. Не знам дали лейбълът вече го е пуснал в музикалните стриймове за медиите, вероятно да, не знам. Албумът е предвиден за средата на февруари, видеото обаче ще е готово след десетина дни преди да пристигнем за коледното шоу.

От другата страна – Кои банди са най-добрият съпорт на BORN FROM PAIN? Ако имате шанс да сте съпорт на по-известна група, коя бихте искали да бъде?

Rob Franssen – О, това е труден въпрос! Ако имам шанс да избирам по-известна банда, на която да сме съпорт, бих избрал IRON MAIDEN, защото са ми любимци, но това може би не е реалистично. Сещам се за толкова много добри групи, с които бихме свирили като съпорт. Правили сме няколко турнета с HATEBREED, SIX FEET UNDER, NAPALM DEATH, които са също страхотни банди, със страхотна публика. Ние свирим по-тежък хардкор. А когато свириш тежка музика, която се харесва на много хора, които харесват определената група, с която сме на турне, е готино. Така можем да си позволим по метъл ориентирани обиколки. Или да излизаме със страхотни банди като AGNOSTIC FRONT, с които винаги сме свирили, но никога не сме ходили на турнета. Тези групи се харесват и на публиката, която е силно отворена към музиката на BORN FROM PAIN. Или да бъдем съпорт на MACHINE HEAD или SLAYER, които за съжаление се оттеглят. Това са групи, с които бихме се представили много добре, ако бяхме съпорт. Заради сходствата в определени аспекти на музиката, която правим. Ако ни се получи, ще е страхотно.

От другата страна – А съпорт банди за BORN FROM PAIN?

Rob Franssen – О, от вашия регион със сигурност бих посочил LAST HOPE и HARDFACED. Също и VENDETTA, ако говорим за Източна Европа. Тези момчета винаги са ни били съпорт. Това, което е важно за нас – предпочитаме да вземаме банди, които харесваме, с които можем да се разберем и които познаваме. Това е най-важното. Не гледаме какво групата може да направи за нас, колко публика може да привлече на турнето. Трябва да я харесаме, да харесаме самите музиканти. Музиката не е бизнес за нас, за нас е важно да се забавляваме. Ако правим велико шоу, ако подписваме с известни лейбъли, ако правим супер турнета, е страхотно, но емоцията е най-важна. И би било страхотно да ни бъдат съпорт групи като FIRST BLOOD или WORST от Бразилия. Има още толкова много групи – AYS или EMPOWERMENT например – страхотни групи и много добри приятели, които правят страхотна музика, имат страхотен звук и биха стояли отлично като наш съпорт.

От другата страна – Как виждаш албумите на BORN FROM PAIN – като продукт или като творение на изкуството?

Rob Franssen – Питаш ме дали албумите могат да противоречат на концепцията за изкуство? Винаги гледаме на изданията ни не като на продукт, винаги се опитваме да кажем нещо с тях. В последните ни албуми и особено в новия, винаги има критична нотка. В тях говорим за чувствата, за истинските чувства и начинът, по който ги изпитваме. Така че гледаме на всеки албум на BORN FROM PAIN като на едно цяло, на нещо завършено нещо. Ако някой нарисува обложка за диска, не я използваме само, защото тя изглежда агресивно или лудо. Всичко, което правим, го правим защото така сме го решили, защото съответства на музиката и на текстовете. Бихме искали, когато хората погледнат обложката на албума или книжката в него, или слушат самата музика, да се потопят в една завършена атмосфера, да усетят едно завършено произведение, едно завършено настроение. Така че ние не гледаме на албума като на продукт, а на цялото му създаване като на производство. Да, всичко само по себе си е продукт, можем да спечелим пари, да тръгнем по турнета, да се рекламираме, но ние гледаме на диска като на послание. Хората се нуждаят от преживявания. Не знам дали отговорих на въпроса ти… Албумът определено не е нещото, което правим, само за да продължим с турнетата.

От другата страна – Как постигате това в дигиталните платформи?

Rob Franssen – Опитваме се да правим, колкото е възможно повече. Опитваме се да даваме онова, което ни е по силите – със снимки, интервюта, изявления. Всичко е на една и съща плоскост. Например някой слуша песен в „Spotify” – там винаги е качена обложката на албума, предлагаме възможност за нейното сваляне, за сваляне на текстовете, арт оформлението. Разбира се, някой слушател може да си иска само музиката, но ние се опитваме да предлагаме колкото е възможно повече неща, които да могат да се свалят и запишат като едно цяло.