Интервю с RAGE

‘Прекалено скучно е да си милионер!‘ – с едно-единствено изречение André Hilgers доказа две неща: че Rage са може би най-здраво стъпилата на земята германска хеви метъл банда, и че той е същински Вилхелм Тел: може и да казва малко, но когато проговори, репликите му се окачествяват като сентенции.
Какво още споделиха легендарните ‘трима другари’ преди концерта си в София на 10. 01, четете по-надолу.

Бих искал да задам първия си въпрос към Peavy. Мисля, че е свежо и зависи изцяло от него. Как реши да сформираш Refuge с всичките си стари колеги и приятели?
Peavy: О, чисто и просто за забавление. Поканиха ни да направим еднократно шоу, малко концертче, то пък взе, че ни допадна да работим заедно, и така. Сега са ни ангажирали с малко фестивали тук-там, от време на време по някой концерт.

Имате ли планове за албум?
Peavy: Към този момент – не.

Ха, този въпрос е свързан с твоята колекция от вкаменелости. Мислил ли си някога да организираш нещо като изложба?
Peavy: Не и обществена! Имам си личен музей и показвам нещата само на жена си и нейните ученици.

Това от кога ти е хоби?
Peavy: От както съм на пет години, хаха!

Какво ще кажеш за някои стари германски метъл банди, които не успяха да се доберат до голямата сцена, които не станаха толкова известни, колкото им се полагаше – SDI, Risk… те не съществуват. Защо?
Peavy: Не са били орисани, ха-ха!

Но си имат добри албуми. Какво се случи с индустрията и изобщо?
Peavy: Не мисля, че това има нещо общо с индустрията, по-скоро са си лични проблеми, които са им попречили да се развиват.

Тогава как бихте коментирали своя успех? Мислите ли, че има нещо специално, нещо по-особено в музиката ви, което провокира хората да ви харесват толкова много?
Peavy: Може би се дължи на факта, че метъл феновете харесват постоянството… нали това беше думата?

Да, точно тя е. А сега малко музикална разходка. В началото на 2000-ната стилът ви стана по-прогресив, а в последните си албуми малко или повече се завръщате към корените си. Каква е причината за този курс?
Peavy: Трябваше да разделим някак си едното от другото, през годините идеите ни се променяха и се случи така, че поехме в различна посока в един момент, а в следващия имахме нужда да сме отново класическото себе си.

Какво ще кажете за албума си от 2012? Беше добре приет от публиката. Намерихте ли нови фенове?
Victor: Мисля, че да. Свирихме на доста фестивали, хареса се на хората.

Какъв е планът за следващия албум тогава? Пак ли ще заложите на естествената пулсация на нещата или…?
Victor: Всъщност не сме писали нищо ново! (Смях)

Аха, добре, значи ще чакаме нетърпеливо! Сега обратно към Peavy. Би ли се захванал с автомобилно хоби, както Victor прави?
Peavy: Кой? Аз? (смее се)

Е, беше интересно да разберем. Имам обаче малко по-професионален въпрос, съжалявам, че ще ви разсея. Говорехме си за промените и се сетих, че обичам да питам дали има нещо, което не бихте направили в, с и чрез музиката си.
(Peavy започва да тактува); Victor: Е, виж, хип-хопът не е това, за което сме били създадени, ха-ха!

Окей, сега за всеки поотделно – кои са групата и турнето, които никога няма да забравите, и защо? Или концерт, фестивал…
Peavy: Има доста неща, които си струват помненето, всяко притежава свой собствен чар, но лично за мен това е един от концертите на Dream Theater…
Victor: Шоутата във Вакен винаги са специални.

Когато стартирахте групата, имахте възможността да избирате между два вида слава – завладяващата и помитащата конкуренцията, но кратка, и дългосрочната, но не така разбиваща. Защо предпочетохте втората или това не зависеше толкова от вас?
Peavy: Да бъдем милионери ли? (смях)

Не, не, дали бихте предпочели да бъдете група, издала само един голям албум, натрупала голяма маса фенове за кратко време и впоследствие изгубила всичко това, или настоящото положение?
Victor: Определено настоящото положение.
Peavy: По-лесно е така. Ако ни питаш дали искаме да бъдем богати…
Victor: Не!
André:Прекалено скучно е!

Ако нямаше шанс да се занимавате с музика, с какво изкуство бихте се занимавали, как бихте се изразявали? Или каква би била професията ви?
Peavy: Най-вероятно да продавам разни неща…
Victor: Или да се състезавам с колата, ха-ха!

Е, това беше един доста ведър разговор, благодаря ви!
Peavy: До след малко!

Редакцията на Metal Hangar 18 и особено valkyrja-та благодарят на Стан Станчев и Милен Динев за помощта!