Интервю с Max Cavalera (SOULFLY, екс-SEPULTURA)

Преди 20 години една от най-големите траш групи по онова време – SEPULTURA издава албума “Roots”. Останалото, както казват, е история. 20 години по-късно братята Cavalera отбелязват този факт с турнето “Return to Roots”. Датата за България е 15 ноември. Останалото от по-големия – Max.

Интервюто с Max Cavalera (SOULFLY, екс-SEPULTURA) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 7.11.2016 година.

От другата страна – Привет, Max, с турнето “Return to Roots”, което ще мине и през България, ще представите с брат ти Iggor целия албум “Roots” на SEPULTURA…

Max Cavalera – Смятам, че идеята да изпълним целия албум от началото до края е страхотна. Свирим всяка една песен от “Roots”. Албумът е час и две минути и звучи много мощно, като не пропускаме всички трайбъл моменти, както и бразилския перкусионен звук. Пресъздаваме целия албум едно към едно. Получава се много добре. За края на концертите сме подготвили изненади за феновете. Сега не мога да разкрия много, но със сигурност ще направим някои интересни неща. Идеята за турнето “Return to Roots” и представянето на целия “Roots” дойде от жена ми Gloria Cavalera. Тя ни е и мениджър и винаги има много яки идеи за турнета. Организирала е няколко много интересни обиколки в миналото. Та, Gloria сметна, че за мен и Iggor ще е страхотно да изсвирим целия албум на SEPULTURA “Roots”, още повече, че отбелязваме 20-годишнината от излизането му. За това и решихме да го направим с турне. От друга страна, това е готин експеримент и ще видим какво ще стане в Европа. В САЩ турнето приключи и наистина беше много успешно. Концертите се получиха страхотно. Сега се радваме, че идваме и на Стария континент, и че ще минем и през България. Шоуто ще си заслужава.

От другата страна – С какво албумът “Roots” е толкова важен за теб?

Max Cavalera – Той е важен сам по себе си. За нас е много голям. С него разрушихме много бариери. Някои хора го определят като най-важният метъл албум на всички времена. Аз го виждам като изданието, което промени лицето на метъла. За мен е важно да му направим трибют. Всеки подобен албум го заслужава. Самият аз съм много голям фен на този диск. Бях обсебен от неговото създаване. Идеята да посетим бразилското племе Шаванте беше моя. Отговорен съм за голяма част от бразилските елементи, които вкарахме в албума, много от рифовете в “Roots” са мои. Също така чувствам диска много близък до сърцето ми. 20 години по-късно нещата с него изглеждат още по-добре. Песните вече са се превърнали в класика – композиции като „Roots Bloody Roots“, „Attitude“, „Ratamahatta“, „Straighthate“ – огромни песни с огромно влияние при живите изпълнения. Също така свирим и неща, които преди никой не е чувал на живо – като „Lookaway“, „Itsári“, „Breed Apart“, също и „Dictatorshit“. Абе, страхотно е. Феновете, които дойдат на концерта, ще видят всичко – както известните парчета от албума, така и непопулярните.

От другата страна – Не мислиш ли, обаче, че нещо липсва на тези концерти – все пак половината SEPULTURA не е с теб?

Max Cavalera – Не мисля, че нещо липсва. Paulo Jr. никога не е свирил в албума, затова и не се брои. Andreas Kisser изпълнява повечето сола, но с нас на това турне идва един страхотен китарист Marc Rizzo, който е добър колкото него. Смятам, че бандата, с която сме в момента, е страхотна. Johny Chow например е невероятен басист. Изводът, който си правя, когато говоря с фенове, е, че те искат да чуят албума с ударните на Iggor и моите вокали. За повечето хора това е най-важното. Вярвам, че те се отнасят към нас като към сърцето и главата на SEPULTURA. Заради това, а и заради факта, че с Andreas и Paulo не сме в добри отношения, е невъзможно да направим реюниън турне. Това, което представяме в момента, е най-близко до истинската SEPULTURA, защото сме ние с брат ми. “Return to Roots” е най-близкото положение до 1996 година, ако, разбира се, се интересувате от този период.

От другата страна – Няма как да не те попитам за конфликта, който се породи с Jonathan Davis от KOЯN – къде е истината?

Max Cavalera – Истината е, че KOЯN са повлияни от нас. Те обичат “Arise” и „Chaos A.D.“ Поне така твърдят. И така, на първо място те са повлияни от нас. По това време бях много впечатлен от DEFTONES и те оказаха голямо влияние върху работата ни по „Roots”. Влиянията се предават. Не мисля, че трябва да се гневим и да се обвиняваме взаимно, да се нападаме. Подобно поведение е глупаво и хлапашко. За мен е по-важно да се обърне внимание на тези, които си признават, че са повлияни от SEPULTURA, като например NAILS и се гордеят с този факт. Ние, например, сме провокирали интереса на много банди да започнат да работят със Scott Burns в „Morrisound Recording Studio“. CANNIBAL CORPSE са едни от тях. Все едно аз да им се сърдя, че са от Флорида и са решили да работят с нашия продуцент. Не го правя, а и не виждам смисъл. Яко е, че те са тръгнали по нашия път и са взели пример от нас, за да работят с него. Това е най-добрият начин да гледаме на подобни ситуации. По-добре да се гордеем, че сме насочили някого в някаква посока, отколкото да се ядосваме за решенията му, в които и ние имаме пръст.

От другата страна – Още повече, че Jonathan Davis участва в „Roots” заедно с Mike Patton и DJ Lethal…

Max Cavalera – Да, те имат роля в албума, значи са част от него. Смятам, че е по-добре да се гледа в посоката, в която обясних. Пък и аз не се страхувам да кажа, че сме били повлияни от първия албум на KOЯN. Достатъчно съм честен, за да не го крия. Страхотно е, че се е случило. Знаеш ли – влиянията сами по себе си са голяма част от музиката. Много музиканти са повлияни от други музиканти. Това обаче не е копиране, това е влияние. Нещата са различни. Ти си вдъхновен от нещо или някого и това води до твой резултат. Мисля, че всичко е вече измислено. Единственото, което ни остава днес, е да правим нещата по-добре от начина, по който са правени преди. Не казвам, че вече няма нищо за измисляне и изобретяване, защото все пак имаме възможността да направим това или онова малко по-различно, с леко завъртане или малко по-добро от преди. И точно така постъпихме с „Roots”– вдъхновили сме се от албума на KOЯN, но сме направили нещо различно. Не сме ги копирали. Просто сме се повлияли от тях, за да направим нещо различно за нас.

От другата страна – Да оставим тази тема и да се върнем на записите на „Roots” – какво си спомняш от посещението Ви при племето Шаванте в Амазонските гори?

Max Cavalera – Беше страхотно преживяване. Всичко започна, когато гледах филма „At Play in the Fields of the Lord“ – тотален ъндъграунд проект от 1991 година. Гледайки лентата, ми хрумна идеята да посетим индианско племе. Започнах да работя по въпроса. Споделих идеята си с жена ми Gloria, която по това време ни беше мениджър. Помолих я да поработи в тази посока и да ни свърже с представители на бразилски племена. Те пък ме свързаха с Шаванте и ние изкарахме три дни с тях. Беше невероятно. Един от най-хубавите спомени в живота ми. Бяхме изрисувани като тях, взехме участие в ритуалите им. Аз винаги съм се впечатлявал от племенната култура не само в Бразилия. Възможността, която тогава ни се предостави, беше невероятна. Дори искам да стигна по-далече, искам да посетя различни племена, които живеят в различни части на света. Защото „Roots” отвори вратите на това сътрудничество и показа, че то е възможно.

От другата страна – Най-важното, което научи от това бразилско племе?

Max Cavalera – Да уважавам природата! Това е единствената истина. Шаванте наистина изпитват голям респект към нея. Хората от племето са много одухотворени. Смятам, че много хора са насочени към духовното в живота, както и аз, но просто не говорят твърде много за него. Дори смятам, че метълът е музика за духа, защото е много ритуален. Феновете буквално са обладани от него, а той води до много положителни емоции. Това са неща, които научих. Също така Шаванте не живеят с предразсъдъци. Погледни обаче нас като общество – ние сме предубедени – когато например съм на летището, хората ме гледат странно заради дългата ми коса и татуировките, което и мен ме кара да се чувствам различно. Останалите имат предразсъдъци спрямо мен, а едно диво племе живее без тях. Проявяваха любопитство към татуировките и косите ни, но са страшно широко скроени, което е много готино.

От другата страна – С какво се гордееш в „Roots” и за какво съжаляваш?

Max Cavalera – Единствено съжалявам за песента „Roots Bloody Roots“. Преди записите бях подготвил демо от четири песни – оригиналните версии на парчетата, сред които беше и първообраза на „Roots Bloody Roots“. Та, тя имаше много бърз финал, много як и много трашарски. И имах желанието да я запазим по този начин и в албума, защото с оригиналния финал „Roots Bloody Roots“ е много по-добра композиция от тази, която е в диска. За това и в края на сета от турнето “Return to Roots” изпълняваме „Roots Bloody Roots 2016“, което всъщност е оригиналната версия на песента от онова демо. Така че феновете ще имат възможността да чуят парчето така, както беше оригинално замислено. Иначе всичко останало в албума е страхотно. Целият диск е перфектен по начина, по който сме го направили. Наистина, свършената работа по албума, е много добра. Нищо не бих променил в него. И днес „Roots” е много силен и мощен.

От другата страна – А какво помниш от 1996 като година?

Max Cavalera – За мен това беше много особен период, защото беше време на успех и време на трагедия. Доведеният ми син, синът на Gloria, почина същата година. 1996 беше много стресираща, много мрачна. В един момент групата жъне голям успех, а в следващия трагедия сполетява семейството ми. Чувствах се страшно объркан – щастието и мъката вървяха ръка за ръка. Като цяло обаче днес съм много по-добре, отколкото тогава. Днес съм много по-спокоен, живея много по-спокоен живот и съм много по-спокоен в това, което обичам да правя. През 1996 около SEPULTURA цареше огромно напрежение и имаше много отрицателна енергия. Така че сто пъти предпочитам 2016 пред 1996 година.

От другата страна – Искам да те върна на уроците, които си научил от престоя си при племето Шаванте. Използваш ли ги днес, 20 години по-късно? И как те са те променили като личност?

Max Cavalera – Днес съм много тясно свързан с духовната страна на живота. Харесва ми всичко, което успяхме да вземем от хората от племето. И със сигурност използвам наученото в живота ми. Духовният свят заема голямо място в ежедневието ми. По този начин бих определил положението днес и влиянието на Шаванте. Този начин на живот е възможен. Когато ти се отдаде възможност да посетиш племе като тях, да ги видиш, да общуваш, това преживяване оставя завинаги своя отпечатък върху теб. Влиянието е много силно. Сблъсъкът е непреодолим. С удоволствие един ден бих се върнал там. Бих взел със себе си и децата ми. За да видят Шаванте, за да видят, къде сме записали песента „Itsári“. В момента има идеен проект за документален филм за живота ми. Така че може би като част от него, ако го направим, ще се върна при племето, за да заснемем видео – нещо като „20 години по-късно“. Ще е удивително преживяване.

От другата страна – И накрая можеш ли да се сетиш за някоя забавна случка от записите на „Roots”?

Max Cavalera – Разбира се. Продуцент тогава ни беше Ross Robinson. Беше се побъркал по време на записите. Той самият е американец до мозъка на костите, ако ме разбираш. През цялото време се притесняваше за насекомите и всички тези глупави неща. Не спряхме да се шегуваме с него. Та, когато записвахме, той искаше индианците от племето да са по-активни. И се опитваше да го постигне. Бягаше около нас с микрофона. Бяхме застанали в кръг. Ние в средата, заобиколени от 300 индианци. Ross започна да тича в този кръг и тичайки, се изтърси по задник. Всички индианци избухнаха в смях. Беше много забавен момент, като част от комедийно шоу – той изглеждаше много смешно, а всички около него се смееха. Това бих посочил като забавен момент от записите на „Roots”.

От другата страна – Последен въпрос – къде са днес корените на Max Cavalera?

Max Cavalera – За мен те са в метъла. Метълът е моето спасение. Това е музиката, която ме е спасила от неприятните моменти в живота ми – наркотици, престъпления, алкохол. Оцелях от всичко, от дрогата, от алкохола, преживях трагедии, смъртта на близки хора… И всичко това заради метъла. Музиката винаги е била моето спасение. Така че моите корени са в моята музика, в метъла, в музиката, която създавам!