Интервю с Einar Selvik (WARDRUNA)

„WARDRUNA са музикално явление, което изпъква дори на препълнената с впечатляващи групи северна сцена. Основен двигател и концептуалист на проекта е мултиинструменталистът Einar Selvik, дълго време познат най-вече като барабанист на норвежците GORGOROTH. Концепцията на WARDRUNA отразява огромния интерес на Селвик в областта на скандинавската Древност и Средновековие, на норвежката и исландската народна музика, северния шаманизъм и автентичната староскандинавска писменост – руните…“

Интервюто с Einar Selvik (WARDRUNA) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 22.02.2016 година и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на 21.02.2016 година.

От другата страна – Привет, Einar, къде те намирам?

Einar Selvik – В студиото, работя.

От другата страна – Върху какво?

Einar Selvik – Върху новия албум на WARDRUNA. А също така и по саундтрака на сериала „Vikings”.

От другата страна – О, тогава според теб на какво се дължи популярността на WARDRUNA – на работата ти към сериала или на нещо друго?

Einar Selvik – Разбира се, това че аз и бандата сме представени по някакъв начин в сериала, ни се отразява на популярността, но смятам, че проектът WARDRUNA си беше добре познат и преди да започна работа по „Vikings”. Обаче наистина след като се появихме в сериала, популярността ни нарасна. Възможността музиката ни да достигне до повече хора, се отразява на групата. Шансът се оказа добър за нас.

От другата страна – Тази известност отрази ли се на личното Ви пространство?

Einar Selvik – Не, по-скоро съм по-зает, защото работата е повече. Което доведе до по-малко време за личен живот.

От другата страна – Сигурно е така, обаче, когато някой стане популярен, хората започват да го разпознават навсякъде…

Einar Selvik – Не ми се е случвало чак толкова често. Да, когато пътувам, забелязвам, че някои хора ме разпознават, но те са приятелски настроени, готини и любезни. Така че никога не съм имал проблеми с разни навлеци.

От другата страна – Да поговорим конкретно за музика – последният албум на WARDRUNA излезе през 2013-та. Три години по-късно на какво положение е третият албум на проекта?

Einar Selvik – Като попита за това, работя много интензивно по него. Надявам се, че ще мога да го издам до края на тази година. Тази цел преследвам.

От другата страна – И отново в същата фолк/ембиънт посока…

Einar Selvik – Да, следваме същата инструментална среда и същата концепция, върху която работя от самото начало, така че албумът ще бъде в това русло. Разбира се има и развитие, което е нещо естествено. Знаеш ли, откакто в основата на този проект стоят руните, музиката е различна, защото руните са различни. Така тематиката на третия албум ще е различна от първия – това е естествено и от своя страна ще направи и звука на албума различен. Но в същото време няма да излизаме от сферата, в която работим.

От другата страна – Прочетох накъде, че музиката се ражда в съзнанието ти, когато се разхождаш сред природата…

Einar Selvik – Не само сред природата. Понякога музиката може да се появи точно наопаки, когато напуснеш природата и се завърнеш сред хората. Но си прав, че повечето идеи идват, а и това можеш да го чуеш в песните, когато се разхождам. Така съм композирал голяма част от музиката.

От другата страна – Съвсем скоро ще бъдете в България – какво очаквате от държави и градове, в които ще свирите за първи път? Чувствате ли напрежение?

Einar Selvik – Винаги е много интересно, когато правим концерт за първи път в дадена страна. Опитът ми показва, че феновете на WARDRUNA са много готини и любвеобвилни. В такива моменти не усещам напрежение, но винаги ми е интересно да видя реакцията на хората. Концертът в България няма да е обикновен. Ще бъде малко по-различен и присъстващите в залата ще го усетят. Якото е, че феновете винаги реагират по един и същ начин – силни емоции, тотална връзка с музиката ни. Дори и да не разбират думите и идеята зад т.нар. нордически свят, смятам, че много от нещата, за които пеем и музиката, която композираме за тях, както и атмосферата, която създаваме, са универсални и по този начин повечето хора се свързват с нас. Няма значение какви са културните и социалните параметри в съответната страна. Музиката е универсална!

От другата страна – Защото музиката е един вид посланик…

Einar Selvik – Да, така е. Музиката сама по себе си е мултикултурен език, пред нея няма граници. Музиката говори на този, който я слуша не само чрез ушите. Тя разказва истории на цялото същество и то не само чрез езика. Тя докосва различни струни в човека. Така че когато изграждаме музикалното пространство, което се опитваме да създадем, в него пресъздаваме нас самите, защото ние сме това, което свирим. В него трансформираме думите, които искаме да стигнат до слушателите и когато това пространство е готово, феновете могат буквално да се изгубят в него. И също така смятам, че хората, които днес не са християни, не могат да се докоснат до това тайно място, тази тайна церемониална атмосфера, до която някои достигат чрез религията. Някои са религиозни. Други, които не са, не могат да бъдат увлечени от това чувство. Него обаче го усещат феновете, които идват на нашите концерти, защото живите ни изпълнения са нещо повече от музика – те са връзка с природата, връзка със съществото до теб, връзка с нещо много по-голямо от теб самия. Също така смятам, че повечето хора, без значение дали са религиозни или не, когато са наш концерт, са увлечени от атмосферата, която създаваме чрез музиката на WARDRUNA.

От другата страна – Защо подобна връзка е толкова важна за теб?

Einar Selvik – Не смятам, че е задължително да се случи, но е важно ние да я направим. Още повече, че в днешното модерно общество, за много хора е трудно да осъществят връзка с природата. Като човешки същества все повече се отдалечаваме от нея, въпреки че връзката с природата, връзката между хората е естествена и е нормално да я има. Тя обаче не се случва толкова често. Така че в някои отношения е важно да я има.

От другата страна – В такъв случай смяташ ли, че хората и в частност в България, които идват на вашите концерти, разбират посланията Ви?

Einar Selvik – Да, убеден съм в това. Ето и един конкретен пример – аз наистина, ама наистина много харесвам българската фолклорна музика и още по-специално – вокалните изпълнения. Страшно много харесвам фолклорните Ви песни. Слушам постоянно българска народна музика. И наистина потъвам в тях, независимо че не разбирам думите. Емоциите, които ме завладяват, са много силни. За това и смятам, че по същия начин хората могат да усетят и нашата музика.

От другата страна – Използвал ли си българска фолклорна музика в твоите проекти?

Einar Selvik – Не директно, но човек наистина се вдъхновява от това, което слуша. Така че – директно не, но индиректно съм много повлиян от българската фолклорна хорова музика. Намирам я за много вдъхновяваща, когато я слушам. Защото, знаеш ли, тук на Север имаме много исторически фолклорни извори, както в цяла Скандинавия, но това, което аз се опитвам да направя, е да изразя, да покажа нещо, което е много по-старо, отколкото източниците ни могат да достигнат. За съжаление много от тях практически са изгубени за нас. Не съществуват. Нямаме ги. Това голямо парче от пъзела липсва. Начинът той да бъде съграден наново е да се потърси вдъхновение от културните традиции на другите народи. Така че, да – българската фолклорна музика ме вдъхновява.

От другата страна – Корените ти са в блек метъла – смяташ ли, че блек метълът и фолкът, особено в Норвегия, са двете страни на една монета?

Einar Selvik – Ами, не… Но имат много прилики и допирни точки особено с по-стария начин на мислене в блек метъла. Трябва да потърсим какво стои зад музиката и това нещо е, че музиката е важна сама по себе си. Също така в старите времена атмосферата беше на първо място. Техниката на изпълнение и звукът на онази музика бяха второстепенни. Не толкова важни. Нещо като бонус към атмосферата. Освен това което посочих, не бих казал, че фолкът и блекът имат много допирни точки. Обаче голяма част от стария блек метъл, беше основно вдъхновен от фолк музиката, скандинавската фолклорна музика.

От другата страна – Може би като послания, не директно…

Einar Selvik – Също така разбира се в основата на двата стила е залегнала романтиката на природата. В миналото тя беше вдъхновение за голяма част от норвежкия блек метъл. Тук на Север природата е много първична и дива. Дори мога да потвърдя, че нашите артисти от хиляди години се вдъхновяват от нея. Тя е в основата на поезията и музиката ни. Днес в различни жанрове на изкуството това се случва отново. Като блек метълът беше един от тях, едно от изкуствата, вдъхновено от романтиката на природата.

От другата страна – По какъв начин блек метълът ти помага да развиваш фолк/ембиънт музиката, която създаваш?

Einar Selvik – В личен план винаги съм бил свързан с фолк музиката. Също така с класическата музика и метъла. Така съм от дете. Винаги съм искал да се отдам на по-фолк ориентирани композиции и то не за кратък период от време. Едно от нещата, които взех със себе си от метъл периода ми, определено беше атмосферата и възможността да създавам нещо, което е много монотонно и в същото време страстно. Музика, която може да продължава и да продължава, да продължава да се развива бавно и да еволюира. Другото е способността да направя така, че музиката да се превърне в нещо повече от музика. Което до голяма степен зависи от това, което влагам в нея като послания, сърце, чувства, дух.

От другата страна – Какви инструменти използвате във фолк приключението – оригинални ли са или сте си ги купили от някой магазин?

Einar Selvik – За мен WARDRUNA е проект, в който не се опитваме да възродим нещо от миналото или да се върнем отново към времената на викингите и да свирим викингска музика. При нас става въпрос за откриването и използването на древни идеи, послания и музикални инструменти и средства, с които да създадем нещо ново. Това съответства на днешното време, на духа на хората днес. Музиката ни е комбинация от старо и ново. По отношенията на инструментите обаче – използваме най-старите, които някога са били създавани и използвани в Скандинавия. Всичко – от дълги духови рогове, до животински рогове от козли например, флейти от кости, най-първите форми на цигулките, които сме имали, които се казват таглхарпа – струните са косми от конска грива, лира, която представлява малка кръгла арфа. Всякакви видове инструменти като изброените. Също така ги семплираме и ги обработваме, за да създадем този голям, визуален, звуков пейзаж, който представлява музиката на WARDRUNA. Така с помощта на модерни елементи пресъздаваме картинната страна на композициите. От друга страна записвам много природни звуци, плясъци на вода, свиря на дървета и камъни.

От другата страна – Колко най-много си платил за даден инструмент?

Einar Selvik – Нека го кажа така – независимо че някои от инструментите са много трудни за откриване и за някои от тях, когато започнах да се занимавам с тази музика преди 15 години, беше страшно трудно да намеря майстор, който да ги направи, в крайна сметка една част ги изработих сам, а други ми ги направиха. Чист късмет беше, че все пак се намериха хора, които да ги изработят. Днес вече майсторите са повече. Но тези инструменти не струват нищо, сравнени с цената, която трябва да платиш за наистина висококачествена китара, тя струва много по-скъпо.

От другата страна – Ще ги носите ли в България?

Einar Selvik – Да!

От другата страна – Gaahl ще бъде ли с Вас в България?

Einar Selvik – Не, Gaahl не прави концерти с нас. От много време всъщност. Дори през последната година и половина не е с нас въобще.

От другата страна – Нека се върнем към следващия албум на WARDRUNA – как ще бъде създадена третата част от трилогията „Runaljod”?

Einar Selvik – Трябваха ми седем години, за да създам първия албум. Основната идея в него беше за сътворението. Отне ми наистина много време, за да намеря баланса да открия рецептата за това, което исках да създам. Вторият албум доизгражда пъзела на историята и тя е почти оформена. Самият аз ставам все по уверен и подобрявам уменията си, за да използвам старинните инструменти. По-опитен съм, от времето, когато записвах първата част. Това беше въобще първият запис, който записах и продуцирах сам. Научих много оттогава. Новият албум на WARDRUNA ще следва същите творчески правила и малко или много в него използвам същите инструменти, както в другите записи. Обаче смятам, че ще е тотално различен.

От другата страна – Музиката около руните ли изграждаш или напасваш руните към музиката?

Einar Selvik – Концепцията е следната – руните са вид азбука, която викингите са използвали. Но руни е имало и преди тях и разбира се след тях. Руните са азбука. Но всяка от тези руни има и символично значение. Сама по себе си думата, която руните изписват, може да означава знание, тайна, шепот, може да означава магична песен. И в същото време тя има и символична стойност, и звук. Аз се опитвам да комбинирам всички тези значения в едно. Когато интерпретирам някоя от руните, се опитвам да го направя възможно най-близко до значението на тази руна във всичките й аспекти. Само за пример – ако работя с Би-руната (berkanan), която означава бреза, отивам в гората и свиря на брезите, свиря на огън. Записвам на места, които отговарят на всяка една от руните. Също така работя на специални дати, ако по някакъв начин са свързани с руните, които използвам. Винаги се опитвам да се доближи възможно най-близко до значението, което руната, с която работя, носи, за да мога да изразя по най-добрия начин нейния смисъл. Тогава можеш да кажеш, че самата руна е композитора, а аз съм инструмента.

От другата страна – Звучи по-скоро като магия, не като музика…

Einar Selvik – Музиката е магия!

От другата страна – Два последни въпроса – имаш ли любим герой от сериала „Vikings”?

Einar Selvik – Не, не точно… Смятам, че всички вършат яка работа. Разбира се, всеки се справя добре… Харесвам Floki. Готин характер. Прилича ми на Loki в човешки образ. Забавен е.

От другата страна – И накрая посланието ти към българските фенове.

Einar Selvik – Не знам какво точно да кажа, но съм щастлив, че най-накрая ме поканиха и най-накрая ще имам възможността да дойда и да свиря в България. Наясно съм, че има много фенове на WARDRUNA в региона. За това и съм много щастлив, че най-накрая имам шанса да се срещна с тях. Надявам с, че ще видя и много от тях на концерта. Нямаме търпение да свирим в България.