Интервю с DUMBFOUND: за творчеството и прехода до новият албум

DUMBFOUND е група, която имах възможността да проследя от самото и начало. Много ми е трудно да ги опиша и представя, защото те самите са група, която не може да обособиш в определени рамки и думи. Тяхното творчество е процес, който за две години успя да претърпи много голямо израстване и едновременно да запази автентичното си звучене.

Поводът на нашата среща е предстоящата премиерата на първият им дългосвирещ албум „EAT“, който ще излезе на 10 юни в столичният клуб Live&Loud! Повече за изданието и всичко около тях ще научите от следващите редове:

• Как сте, вълнувате ли се от предстоящата премиера?

Марин: Вълнувам се и то доста. Слушам албума денонощно и все повече започва да ми харесва това, което чувам. Но, разбира се, то е така когато слушаш едно нещо постоянно – колкото и да е гадно накрая започваш да го харесваш.
Джулиано: По време на дългото недоспиване и работа по клипа не оставаше много време за вълнения, но сега когато всичко е готово и нагласено вече мога да се вълнувам на воля.

• Какво олицетворят тези две години и как успяхте да ги съберете в това издание, наречено „Eat”? Каква емоция носи целият този период за вас?

Джулиано: Идеята за името на албума е изцяло по заслуга на нашият барабанист, който най-добре може да каже какво трябва да означава името, но реално тези които познават Dumbfound и нашето творчество ще могат и сами да вникнат в него.

Темата с консумирането, като символ на търсене, е показвана в много ключови моменти през годините, в артуърка ни и като цяло всичко, което е съпътствало групата, за да доведе нещата до сегашният момент – моментът, в който имаме продукт на двугодишното консумиране на преживявания, емоции и лоша храна набързо преди поредното участие в задимения клуб.

Марин: Аз лично наблягам на храненето и неговата необходимост. Хората трябва да ядем! Храна за стомаха и душата – това ни поддържа живи! За мен това е концепцията на нашият албум…

• Разкажете ми малко повече за идеята, която изобразява корицата на албума? Доста е ярка и внушителна!

Джулиано: Яркостта идва от контраста. Гамата на артуърка е черно, бяло, червено и жълто, като последните два цвята са ключови – това са цветовете на началото. Различни и видимо несвързани помежду си древни митологии споделят идеята, че първоначално хората са виждали само в черно и бяло, после дошли възприятията за цветовете – първо червено и жълто, после и всички останали… Червеното и жълтото са изначални – те отварят очите на хората за всички останали цветове. Първият ни албум е и началото за нас- наченки на отварянето на очите ни като група.

• Песните в албума свързани ли са смислово или всяка носи своята различна история?

Джулиано:  За умишлено свързване на лириките в песните не мога да говоря, но темата за консумирането може да се открие на няколко места, като значението зад думата винаги е различно. Консумирането, като нещо жизненоважно преминава в консуматорство – болестта на обществото, все пак оставайки в рамките на една и съща дума. Това е похвата, който използваме и за всички останали проблеми, които закачаме с лириките в албума – порно, зъбобол, гущери с корони от криле и прозрачни медицински сестри.

• Има ли сцена за групи като вас, които следват собствените си правила и звучене?

Джулиано: В началото не сме търсили групи, с които да сме на една вълна защото не сме очаквали да има такива. Първоначалната ни идея беше просто да свирим, всичко беше за удоволствие. Аз лично се опитвах да допринеса за звука на групата, като търсех най-тежкият звук в стила, който свирим.
В процеса на репетиране и писане на музика, обаче, тази идея се размиваше в баланса между леките и тежки части приемайки нови форми.
С времето интересите ни се разкриваха пред нас от само себе си, а с тях се изградиха и връзките ни с някои групи от ъндърграунда.  В богатата на банди българска сцена натурално се намерихме с такива, с които смятам, че се допълваме.
Когато свирим с Badcast или Simai например, се осъществяват и двете ми визии – началната – визията за тежкият звук – овладян до съвършенство от тях , и последващата визия – каквато и да е тя – визията за Dumbfound.

• Какво да очакваме на предстоящата премиера, освен че ще изядем новият албум „Eat”?

Марин: Менюто ще бъде от три банди, а ние ще сме десертът. Ще се съберем на 10 юни в Live&Loud. Първи на сцената ще излязат Morrum, бандата на басиста ни! Аз ще ги слушам за първи път и вече нямам търпение. След, което ще излязат ФОН.

Джулиано: ФОН е създадена от членовете на ТДК и Лопатарка – две от любимите ми групи в целият широк свят. За мен ФОН е група, която блъска алтернативната музика до нейните крайности и ще ми бъде много интересно да чуя новият им материал.

Марин: За този концерт сме подготвили доста интересен сетлист. Самата вечер стилово ще бъде доста различна предвид двете групи преди нас. Физическо копие на албума ни, за жалост, няма да има но хората, които искат да ни подкрепят ще могат да си купят най-новият ни дизайн тениски. Ден след премиерата нашият албум ще бъде пуснат официално за свободно слушане в интернет.

• Първият ви официален видеоклип излезе, защо се спряхте на тази песен и как точно измислихте видеото?

Джулиано: „The Kids” е единствената песен в албума, на която идеята е сравнително еднозначна. Може би затова избрахме точно тя да е пилотен сингъл. Песента е с гост вокал – Росен (Badcast). С него взаимно и почти несъзнателно си бутаме границите по отношение на звучене и изказване на идеи, за които не е прилично (и особено законно) да се говори. (смее се)

Анимираният клип е мое дело и дойде от горчивото осъзнаване, че камерите не биха могли да заснемат реалността, такава каквато ние я виждаме. Освен това нямаме пари за видеоклип.

Марин: Аз много исках анимиран клип и това беше едно много голямо мое желание да се случи, като човек който е израснал с Gorillaz, както и Linkin Park. Много се радвам, че в тази група открих човек, който разбира идеите ни и може да ги направи реалност така, че да имаме такъв клип.

• След премиерата как ще продължи представянето на албума, какво ви предстои като група през лятото?

Марин: Албумът ни изяде силите, концентрирахме цялата си енергия в него и реализирането му на време, за това на сме мислили какво точно ще предстои след него.

Джулиано: Не сме мислили. Мисленето е болест. Имаме няколко предложения за летни фестове, но предстои да видим дали ще се включим в тях.
След края на летният сезон, планираме да направим есенно турне в градовете, в които има активна ъндърграунд сцена и да им представим албума си. Групата, с която ще пътуваме, ще бъде вероятно, и изненадващо, BADCAST, но в различните градове ще има и локални банди.

• И финално! Какви компромиси трябва да се правят в една група, за да може нещата да вървят напред?

Марин: Ако искаш нещо- го постигаш. Много време се изисква, ако се занимаваш с много неща и едновременно музика, определено ще трябва да се лишиш от нещо в името на общата кауза.

Джулиано: Като човек, който се занимава с много неща извън музиката, мога да кажа, че е неизбежно да се правят компромиси в името на бандата. Добре работещата група си има механизъм да се храни с всичко полезно от живота на членовете си, и да изхвърля всичко, което вреди на развитието й.

Различията и намирането на баланс чрез тях, показва до каква степен ще успеете да реализирате общите си идеи и дали има смисъл зад това, което правите като група, а не само като индивиди.

Марин: В групата сме се събрали хора с различни вкусове, но мисля че точно това ни прави, това което сме.. Никой от нас не се налага, всеки допринася със своите идеи и нещата са разпределени между всички.

Джулиано: Да живее комунизма!