Интервю с Devin Townsend (DEVIN TOWNSEND PROJECT)

Посещавали ли сте официалния сайт на Devin Townsend? Ако не сте, поправете се. Канадецът не е просто гений. Той е луд гений. Всъщност това няма никакво значение, защото разговорът с него е за ДВД-то на DEVIN TOWNSEND PROJECT „Devin Townsend Presents: Ziltoid Live at the Royal Albert Hall”. Прочетохте, нали? Записът е направен в легендарната „Роял Албърт Хол”. И забравете онова за сайта… И без това лудницата е пълна…

Интервюто с Devin Townsend (DEVIN TOWNSEND PROJECT) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 8.02.2016 година и е публикувано в последния, 125 брой на списание „Про-Рок“.

От другата страна – Привет Devin, в началото да поговорим за новия албум на Devin Townsend Project „Devin Townsend Presents: Ziltoid Live at the Royal Albert Hall”. Той е концертен. Защо реши да е концертен албум при положение, че подобни издания са все по редки в наши дни?

Devin Townsend – Отговорът е: защо пък не! Този албум излезе заедно с ДВД-то и беше начин за допълнителна реклама. Хората присъствали на концерта, ще оценят това издание. Пък и това е възможност за още един начин за забавление. Никой не е длъжен да слуша или да гледа един концерт.

От другата страна – В момента има много различни като качество лайв клипове, снимани от смартфони и т.н….

Devin Townsend – Да, но качеството на снимките със смартфон е доста ниско. Това е първото ми впечатление.

От другата страна – Кой има нужда от подобни издания? Музикантите или техните фенове?

Devin Townsend – Нямам нужда от причина, за да издам концертен албум, просто мисля, че е яка идея.

От другата страна – Разполагам само с аудио записа от трите варианта на изданието….

Devin Townsend – Непременно трябва да видиш и самото видео – то е най-важното.

От другата страна – Това само един концерт ли е?

Devin Townsend – Да, само един е.

От другата страна – Концертът е в легендарната зала „Роял Албърт Хол” в Лондон. Какво е чувството да свириш на такова място?

Devin Townsend – Не знам, не знам… Ха-ха-ха… Беше невероятно да мога да представя музиката си в подобна атмосфера.

От другата страна – Каква е следващата стъпка? Концерт на стадион „Уембли”?

Devin Townsend – Кой знае…всъщност едва ли. Много пари и време бяха погълнати от подготовката за шоуто в „Роял Албърт Хол”. Затова и бяхме решили да го запишем, а самият концерт беше разпродаден. Т.е. ако усилията ни са съсредоточени само в организацията на един концерт, значи той трябва да бъде записан и издаден. Особено в улеснение на хората, които не успяха да присъстват. Шоуто беше разпродадено много бързо и със сигурност има фенове, които не успяха да го видят. Това е основното причина да го издадем на ДВД.

От другата страна – Мислиш ли, че днешните концертни албуми имат същото влияние, както класическите?

Devin Townsend – Не, не мисля. Но в момента предвид състоянието на музикалната индустрия, цяло чудо е, ако успееш да реализираш лайв албум. Парите са необходими не само за да си плащаш сметките. Фактът, че имаш средства и че концертът беше само един е достатъчно основание да бъде издаден. За мен имаше голям смисъл да инвестирам в този проект. Но не смятам, че концертните албуми имат същото значение днес. Дори нещата отпреди 10 години не носят същия смисъл сега.

От другата страна – Имаш ли любим концертен албум?

Devin Townsend – Ако говорим за тежката музика, това със сигурност е „Unleashed in the East“ на JUDAS PRIEST.

От другата страна – Това обаче не е точно концертен албум…

Devin Townsend – Така е всъщност. Значи нямам… Ха-ха-ха…

От другата страна – Имаше ли някаква допълнителна обработка на концертните записи ?

Devin Townsend – Добавих някои семпли. Пипнат е звукът на барабаните. В „War Princess” китарите се бяха прецакали, така че ги подмених. Но на края това не е „Unleashed in the East“, ако се сещаш какво имам предвид.

От другата страна – Защо реши да включиш само по-твърдата част на от „Z²“ – „Dark Matters”?

Devin Townsend – Защото е представяне на албума на живо с всички визуални ефекти. „Z²“ е издание, което исках да представя с всичките му там марионетки и кукли. Също така не мисля, че щяхме да се справим коректно с визуалното изразяване на целия албум. Освен това феновете гласуваха онлайн, кои парчета биха искали да чуят. Може би съм взел грешното решение, не знам… Ха-ха-ха…

От другата страна – Защо даде подобна възможност на феновете си?

Devin Townsend – Защото уважавам тяхното мнение. И може би защото самият аз не успях да реша, кои песни да включа в сета.

От другата страна – Този албум е около 2 часа. Трудно ли е да свириш толкова много време?

Devin Townsend – Беше огромна трудност на всяко ниво. Репетиции, организация, финансиране, изпълнение, запис, миксиране. Всичко си беше като камък на шията. Крайният резултат обаче е много добър. Видеото се получи много добре. Колкото и да беше трудно, все пак това е прекрасна работа. В миналото съм бил и готвач в ресторант, и съм копал канавки, така че това с което се занимавам сега, е прекрасно, ако го сравнявам с миналото. Предпочитам днешната си работа пред всяка друга.

От другата страна – Има ли гости в албума?

Devin Townsend – Единствено Dominique Lenore Persi, която пее в „Dark Matters“. Тук участва в „War Princess”. Други няма. Останалите се появяват на запис на екраните на сцената.

От другата страна – Имаш ли вече планове за нов студиен албум?

Devin Townsend – През март влизаме в студио. Есента на 2016 смятам да работя и върху симфония. Създавам толкова много музика. Постоянно творя. Албумът ще го запишем през март и трябва да излезе септември.

От другата страна – Спомена симфония – за „Garden Music“ ли говориш?

Devin Townsend – Не, симфонията е друга идея. Получава се малко недоразумение. Просто пиша много музика в различни стилове. „Garden Music“ засега е оставена на заден план. Започнах работа по нея през миналата година, но след това реших първо да издам албум на DEVIN TOWNSEND PROJECT, след това да напиша симфонията и чак след това идва ред на „Garden Music“. Симфонията все още няма име, за това и при разговорите й викам просто „Симфонията”.

От другата страна – Колко време тази година беше на турне и колко у дома?

Devin Townsend – Тази година си бях повече у дома. В момента имам планирани акустични изяви в Англия и Австралия, а после отново се прибирам. Трябва да минат поне осем месеца, за да подновя концертите отново. Винаги търся баланса. В тази музика е трудно да се правят пари, трудно е да се плащат заплати и трябва да се бачка здраво, но семейството винаги е на първо място. За това и балансирането между работата и близките е много важно. Понякога си вземам почивка, защото ми идва повече. Но не толкова често, колкото ми се иска.

От другата страна – Като каза Австралия, със STRAPPING YOUNG LAD имаш концертен албум от там. Харесваш ли тази страна, важна ли е за теб?

Devin Townsend – Да, аз съм канадец и смятам, че Канада и Австралия имат много общо като култура и като част от Британската империя. Имам много приятели там. Харесва ми атмосферата. И Австралия е първата страна, в която на изявите ни дойдоха много хора. В началото, преди за първи път да свирим там, със STRAPPING YOUNG LAD бяхме в САЩ и никой не идваше на концертите ни. Събирахме по 12 души. В Австралия обаче на нашите концерти имаше по хиляда фенове. Което беше страхотно. И ето ти още един пример за лайв диск. Концертният ни албум ни излезе безплатен, записахме го, аз го миксирах, а един приятел изработи обложката. За това и балансът не е само между работата и семейството, а и във възможността да продължаваш да правиш това, което искаш. Австралия означава много за мен.

От другата страна – Имаш ли списък с музиканти, с които би искал да направиш турне?

Devin Townsend – Не, нямам такъв.

От другата страна – Коя група според теб е златния стандарт за концертно изпълнение?

Devin Townsend – MESHUGGAH. Перфектни са. Много е готино да ги гледаш, защото те звучат невероятно и изглеждат съвършено. Те са хипнотизиращи, брутални… Те са много неща едновременно. Харесвам музиката им, но не мога да я изтърпя твърде дълго, защото съм вече на възраст. Когато ги видя на живо обаче, си казвам – „Да, това са MESHUGGAH и никой друг!”

От другата страна – Кой е най-запомнящият се подарък от фен, който си получавал?

Devin Townsend – Някой ми беше подарил книга със изскачащи от нея илюстрации. Като онези детски книжки, които когато ги отвориш и илюстрациите са триизмерни. Беше за Ziltoid и си личеше, че я е правил цял живот. Много е готина. Друг ми подари рисунка на моето лице, в която също е вложил много време. Хората са много мили и аз пазя всеки един подарък в една кутия в студиото ми. Поласкан съм от вниманието им. Няма как да изхвърля нещо, за което са положени толкова много усилия.

От другата страна – Какво се случва със Ziltoid?

Devin Townsend – Омръзна ми от него и го захвърлих на друга планета. Много ми харесва идеята зад героя. Като малък докато слушах JUDAS PRIEST или W.A.S.P., имах много бурно въображение относно тези групи, боготворях ги, но в последствие осъзнах, че и те са на първо място хора. Те също имат своите върхове и спадове, своите негативни и позитивни моменти. Ziltoid не е човек, той е същество, което има своята история, но отнемаше много енергия, идеите за него понамаляха и сега си почива. В края на „Dark Matters“ го заточих на друга планета. Ако почувствам, че трябва да се върне, ще го върна.

От другата страна – Преди да станеш музикант, си искал да бъзеш кукловод. За да си кукловод се иска голямо въображение. Помага ли ти твоето въображение в музиката ти?

Devin Townsend – Смятам, че ми помага. Не пия и не вземам наркотици. За да съм творчески освободен ми трябва нещо, което да ме движи, след като имам толкова много работа със Ziltoid, кукли и симфонии. Не мисля, че правя нещо особено велико и специално, но съм щастлив, че мога да го правя и това ми дава възможност да се реализирам в живота. Женен съм, имам деца и трябва да съм внимателен във всеки аспект от ежедневието ми. Така че музиката е моя отдушник.

От другата страна – В едно интервю казваш, че искаш да си част от нещо, но не самото нещо. Какво имаш предвид?

Devin Townsend – Смятам, че всички… Всъщност не всички, а аз се страхувам. Има много страх – от хората, от смъртта, от това, че всичко в един момент приключва… Чувал съм музиканти да си казват – „ще продължа да живея чрез изкуството си” или хора да си казват, че ще продължават да живеят чрез децата си… Но това не е вярно. Всичко е временно и всичко умира. Децата порастват и умират, музиката умира. И в един момент всичко губи смисъл. Но това, което аз искам да постигна през живота ми е да допринеса за щастието на хората. Ако животът е стълба, то аз съм едно от нейните стъпала. Аз не съм на върха или на дъното на тази стълба, аз съм на нея. Аз искам да съм здраво стъпало за този, който върви по стълбата.

От другата страна – Тогава, постигнал ли си целите си?

Devin Townsend – Да, така смятам. Имам всичко, от което се нуждая. Не ми трябва повече от това, което съм постигнал. Дори имам повече, отколкото ми е нужно. Всичко, което заслужавам, добро и лошо, съм го постигнал и съм щастлив.

От другата страна – Равнопоставени ли са музикантите и слушателите в музиката?

Devin Townsend – Да, те са на равни основи и всеки има своята роля. Защото само когато са заедно, се формира изживяване. Всеки има роля, дали ще е певец или фронтмен, няма значение. Аз имам своята, но тя не е по-важна от тази на слушателя. Защото музиката в повечето случаи е много над двете части – музикант-публика. Музиката е преживяване между изпълнителя и слушателя. Моята роля е да създам настроение, да привлека вниманието на хората. Публиката е другата част на уравнението, наречено музика.

От другата страна – Мислиш ли, че публиката разбира всички твои музикални лица?

Devin Townsend – Не…Понякога… Ако следиш работата ми отдавна, ще ги разбереш. Т.е. ще откриеш смисъла в тях. Не се опитвам да бъда скандален, не се опитвам да накарам хората да се чувстват конфузно или да се противопостяват. Аз реагирам по мой си начин на всичко, което ми се случва. Така композирам, така импровизирам. Ако напиша нещо много твърдо или напротив – много комерсиално, то следващото след него задължително ще бъде различно, защото да правя едни и същи неща ми омръзва много бързо. Смятам, че хората, които следят кариерата ми, вече са осъзнали как протичат процесите при мен. Обаче съм наясно, че за тези, които не ме познават, съм доста неясен.

От другата страна – За удоволствие ли правиш музика или за пари?

Devin Townsend – За удоволствие, не, разбира се. За това и издавам албуми, правя фланелки, продавам мърч. Плащам заплати, пътуването струва много. Трябва да се печелят пари, защото аз се прехранвам с това. Имам семейство, деца. За това и трябва да осребрявам работата си. Трябва да го правя. Обаче мразя парите, мразя ги, мразя ги… За мен да си добре, означава да имам това, което имам сега, но да не ми се налага да мисля за пари, когато изляза да си купя храна или музикално оборудване. Би било супер. Правя всичко, което правя, за да не мисля за пари, но не пиша музика за пари.

От другата страна – Музикант ли предпочиташ да си или продуцент?

Devin Townsend – Спрях да продуцирам другите преди време. Да продуцираш музиката на други хора, може да бъде ужасно преживяване. Опитах за малко и повече не повторих. Установих, че мразя продуцирането. И това не е защото, не харесвам хората или тяхната музика. Да продуцираш други групи е като психотерапия. Малко или много това е част от творческия процес за мен. Обаче е изтощаващо. А и аз не съм добър терапевт. За да съм честен, ако някой има нужда от консултация, няма по никакъв начин да се цаня като консултант. Намирам продуцирането на други музиканти и групи като голямо предизвикателство, което не си струва усилията.

От другата страна – Да те върна на ДВД- то, гледал ли си концерти в „Роял Албърт Хол” на други банди?

Devin Townsend – Да, гледал съм. Там са се случили много престижни концерти. Но не съм мислил за това, че съм на престижно място и правя нещо престижно, докато свирихме в залата, защото със сигурност щях да се изнервя. Не съм гледал концерти от „Роял Албърт Хол”, преди ние да направим нашия, защото трябваше да съм спокоен, за да се получи всичко така, както трябва. И това не е защото не уважавам музикантите. Наясно съм, че залата има невероятна история.

От другата страна – Ако не беше успешен музикант с какво би се занимавал?

Devin Townsend – Живея близо до океана. Щях да събирам дървени отломки от плажа и после да правя мебелировка с тях. Така щях да се издържам.

От другата страна – Ако имаш възможност да срещнеш 20-годишният Devin Townsend какво би му казал?

Devin Townsend – Да внимава със секса.