Интервю с Charly Steinhauer (PARADOX) (2)

PARADOX е една от подценените немски спийд/траш банди. Ако обаче се поразходите из дискографията на групата, ще откриете истински диаманти. Самите ветерани срещат много трудности от самото си начало. Разпадат се и се събират отново, като основен двигател е вокалистът и китарист Charly Steinhauer. В края на миналата година PARADOX издадоха може би най-добрия албум в близо 30 годишната си кариера. „Tales of the Weird” е страхотен диск и може да послужи като настолен учебник по спийд и траш на всеки начинаещ хедбенгър.

Интервюто с Charly Steinhauer (PARADOX) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 25.02.2013 година.

От другата страна – Как си, Charly?

Charly Steinhauer – Благодаря, добре. Имах проблеми със сърцето, но сега се чувствам по-добре. Пет седмици след операцията нещата се оправят.

От другата страна – Какво се случва с групата след операцията ти и четворния байпас?

Charly Steinhauer – Следващата седмица имаме среща на цялата група, за да преценим кое е възможно и кое не. Наясно съм с това, че ще имам проблеми, ако съм едновременно китарист и вокалист на сцената. Напрежението може би ще е твърде голямо за сърцето ми. То никога няма да се възстанови напълно. Но до каква степен ще се оправи – ще се разбере след шест месеца. Лекарите ми казаха, че трябва да проверят колко процента ще е възстановяването, защото в момента е 35 процента от възможни 60. А за да съм добре, трябва да е поне 50. Чак тогава ще мога отново да пея. Проблемът обаче е, че винаги ще го има страхът от нов инфаркт. Затова си мисля, че колкото и да не ми се иска, ще се наложи да вземем друг вокалист, а аз само да свиря. Мога да пиша песните, както досега, така че в музикално отношение нищо няма да се промени. Следващите няколко дни ще решаваме какво да правим.

От другата страна – Какво точно се случи със здравето ти?

Charly Steinhauer – Имах болки в гърба. Това продължи две години. Лекарите не откриваха нищо. Нямах проблеми с гръбначния стълб. След това си прегледах сърцето, но никой не предположи, че е възможно болките да се дължат на сърдечни проблеми. Тогава посетих специалист и след като ме прегледа, той ми каза, че имам проблем с кръвното налягане. Така влязох в болница и се оказа, че през последните две години всеки момент е можело да получа масивен инфаркт, защото част от сърцето ми е била мъртва. Тази част беше премахната при операцията и затова сърцето ми няма да се възстанови на 100 процента, тъй като вече не е цяло.

От другата страна – Извини ме за въпросите относно здравословното ти състояние, но трябва да знаем какво се случва с теб.

Charly Steinhauer – Няма проблем. Това е истината. Така или иначе феновете ще научат какво ми е. King Diamond има същия проблем.

От другата страна – King Diamond ще се завърне на сцената след няколко месеца.

Charly Steinhauer – Така е, но той не трябва да свири на китара и да пее. Пеенето е по-интензивно и аз трябва да реша какво да правя.

От другата страна – Какво можеш да ни кажеш за новия албум на PARADOX „Tales of the Weird”?

Charly Steinhauer – Спомням си, че когато започнах да композирам музиката, започнах със заглавното парче. След като тези 9 минути бяха готови, бях убеден, че съм създал нещо специално. Като звук композицията напомня малко на Heresy, но от друга страна тази песен съдържа най-доброто от останалите албуми, всичко онова, което е PARADOX. Затова и албумът е специален. Отне ми малко повече време, за да създам останалите парчета и мога да заявя, че съм напълно доволен. Не само защото е новият ни албум. „Tales of the Weird” е най-добрият ни диск – всички се чувстваме много удовлетворени след финалния микс и това ни се случва за първи път. В песните има специална атмосфера. Колкото и пъти да чуеш албума, винаги ще откриваш по нещо ново. През 80-те наричахме това положение „траш с класа”, защото не е само чист траш, а има и меланхолични мелодии, някои елементи от пауър метъла. Страхотна комбинация от траш и пауър.

От другата страна – Прави впечатление, че ударните не са живи.

Charly Steinhauer – Daniel наистина свири. Записахме ударните в студиото на бившия ни китарист Michael “Micky” Wehner, който през 80-те основа VENDETTA и издаде с тях два албума. Daniel записа партиите си при него и после ми изпратиха файловете.

От другата страна – Но звукът на ударните звучи като дръм машина.

Charly Steinhauer – Два пъти досега някой споменава, че ударните звучат като дръм машина. Но не е така. Те се изпълняват от Daniel, но когато той изсвири нещо грешно, ние използваме модерните технологии, за да го коригираме, защото струва страшно много време и пари, ако трябва партиите да се изсвирят отново. Ако стоиш в студиото и правиш много грешки, ще трябва много време, за да постигнеш добър звук. Много групи използват съвременни технологии, дори и бандите, които са много по-известни от нас. Това, което не исках, е да програмирам ударните, както стана при „Riot Squad” и „Electrify”. Този път Daniel свири на живо.

От другата страна – От новия албум фаворит ми е „Escalation”.

Charly Steinhauer – И за мен тази песен е специална и много добре си спомням как я написах. Тя е за хората, наричани „Господари на войната“. При всяка война тези хора продават оръжие, което страните, които са в конфликт, купуват. И всичко това заради парите и печалбата. Което си е доста тъжно. Някои страни забогатяват от войните на други. Това беше причината за написването на тази песен.

От другата страна – Поправи ме, ако греша, но „Tales of the Weird” засяга въпроса за религията. Това доближава ли се до личната ви гледна точка по въпроса?

Charly Steinhauer – Текстът за тази песен е написан от бившия китарист и текстописец на VENDETTA Achim „Daxx“ Hömerlein. Но ние сме съгласни с повечето неща, защото парите са религия. И заради тях хората продават душите си на дявола. Всъщност песента не е толкова за религията, колкото за хората.

От другата страна – Ако погледнеш на албума в неговата цялост – какви приказки разказва той на слушателя?

Charly Steinhauer – В този албум показваме опасностите, които ни дебнат. Избрахме няколко посоки –  случващото се по света, причините да изпитваме гняв, политиците, които си остават враг номер едно, липсата на уважение между хората. Вземи песента „Brutalized” – тя е за младежките гангстерски банди, които, за разлика от миналото, стават все повече и разпространяват насилието сред младите. Може би причината е в интернет и съвременните комуникации, заради които различните идеи достигат до нас много по-бързо. Всяко дете израства с насилието заради всичко онова, което дават по телевизията и възможността да гледаш филми на ужасите в неделя в полунощ. Но срещу тази вълна трябва да се направи нещо – може би да се създадат повече училища, в които децата да се образоват. Това си е проблем, откъдето и да го погледнеш.

От другата страна – Звучиш ядосано за това, което се случва около нас, но промени ли се по някакъв начин гледната ти точка след операцията?

Charly Steinhauer – Не, и преди беше така. Защото нещата не опират само до растящото насилие сред младите. В песните имаме и други също толкова значими теми. Например унищожаването на влажните гори в Бразилия. Сече се поголовно и в един момент те ще изчезнат. Шепа хора унищожават планетата. Също така промиването на мозъци от телевизията и това, че не ти казват истината, но те карат да им вярваш. Затова всичко трябва да се подлага на съмнение. Това е нашето мнение. Още навремето искахме да продължим историите от „Heresy”. Когато говорих с Daxx, му казах, че имам много идеи за това, което се случва със света около нас. Говорихме много и тогава се родиха тези теми в текстовете.

От другата страна – А в лично отношение – промени ли се гледната ти точка след операцията?

Charly Steinhauer – По отношение на живота – в момента съм много по-голям реалист. В миналото, когато някой ми направеше забележка за пушенете, защото е опасно, не му обръщах внимание. Сега съм убеден, че е опасно. Промених много неща. Вече не планирам бъдещето. Живея от днес за утре, защото страхът е постоянен след четворния байпас. Живея повече в реалността. Разбирам повече нещата. Старая се да водя природосъобразен начин на живот. Не мога да го обясня добре, но съм тъжен, защото никога няма да съм същия човек, както преди. Идея си нямам как ще се развие пътуването ми – дали ще мога да живея по-лесно след операцията или нещата ще станат по-трудни. Вече нищо не е толкова сигурно. Не че някога е било. Но преди имах планове – да свирим на круиза „70000 Tons of Metal”. Да направим концерт в Япония с PARADOX. А сега не знам какво ще се случи. И гледам да не планирам много напред в бъдещето.

От другата страна – Смяташ ли, че хората разбират посланията на текстовете?

Charly Steinhauer – Надявам се да ги разбират, защото те са много ясни. Ако разгърнеш книжката към диска, ще видиш, че идеята е обяснена в началото. След това са текстовете. А и могат да прочетат интервютата, които съм дал.

От другата страна – Няколко въпроса за миналото на PARADOX – какво се случи след излизането на „Heresy”?

Charly Steinhauer – След „Heresy” написах песните за „Collision Course”. Бяха завършени и ги дадохме на „Roadrunner Records”. Но от лейбъла не ни дадоха шанс да запишем още един албум. Тогава избухна гръндж вълната и те решиха да не подписват повече с траш групи. Търсеха повече гръндж изпълнители. След техния отказ загубихме мотивация. Бяхме записали много добри песни за следващия албум. Казахме си, че след като те не харесват демото, няма кой да го хареса, при положение, че по онова време нямаше толкова много звукозаписни компании на пазара. Барабанистът ни Axel Blaha си продаде инструментите и въобще се отказа от свиренето. Останах сам, депресирах се. Това продължи много време. После, през 1998-а, някой се свърза с мен и се поинтересува дали са ми останали някакви неиздадени песни. Отговорих, че имам стар материал. Написал съм 99 композиции за следващ албум. Тогава ми се обадиха от „Nuclear Blast” и ми предложиха да издадем албум. От „Wacken” ми се обадиха за концерт. Тогава се свързах с братята Holzwarth – Alex и Oliver, с които се познаваме от 80-те. Казаха ми, че ако имам нужда от барабанист и басист, с удоволствие ще свирят с мен. Така съставът на PARADOX се позапълни. Попитах Kai Pasemann дали иска отново да свири в групата и той се присъедини към нас в последните дни на 1999 година. Така съставът беше завършен и през 2000 година записахме „Collision Course”.

От другата страна – Защо никой от основателите на PARADOX не е в сегашния състав?

Charly Steinhauer – Говорил съм с всички. Axel не е в групата, защото се отказа от ударните през 1999-а. Той се промени като човек, но в положителна посока. Приятел ми е, дори вчера се видяхме. Самият той вече не се интересува от музика. Markus Spyth свири в кавър група и прави много пари от нея. Той няма да свири повече в PARADOX, защото трябва да живее от музиката. Без тази група, която е и работата му, няма да може да издържа семейството си. Roland Stahl работи в затвор като надзирател. Няма време, защото работи на смени. След напускането на PARADOX никога не е свирил в траш група и е извън тази музика.

От другата страна – В новия ви албум има кавър на песента „A Light in the Black” на RAINBOW.

Charly Steinhauer – Решихме да го направим, защото бях огромен фен на Dio. Денят, в който си отиде, беше отвратителен. „Rising” е любимият ми албум с Dio, въртял съм го непрекъснато. Особено финалната песен. Бяхме се спряли на „Stargazer”, но тя отпадна, защото ни трябваше по-бързо парче. Тогава насочих вниманието си към „A Light in the Black” – обожавам солата вътре. Беше си истинско предизвикателство да я изпея. Това е нашият трибют към Dio. Не трябваше да има кавър в албума, но решихме с този бонус да отдадем почитта си към него.

От другата страна – Песента звучи убийствено. На мен също ми е любима. Последен въпрос –  какво предпочиташ – PARADOX да са бързи или тежки?

Charly Steinhauer – Бързи!

От другата страна – И посланието ти към българските фенове на групата?

Charly Steinhauer – Ако сърцето ми се възстанови и започнем отново да свирим на живо, мечтая да дойдем в България – вече сме направили контакт за това. Ще е страхотно, ако ни се отдаде възможност да направим концерт у вас, няма значение дали ще съм като вокалист или не. Важното е да имаме шанса да свирим отново. Ще направим изявление, когато сме готови отново за концерти. Надявам се феновете в България да дадат шанс на „Tales of the Weird”, защото е много добър.

ТУК можете да намерите нашето интервю с Charly, датиращо от 2008 година.