Интервю с Andreas Dörner (CALIBAN)

 Немските машини CALIBAN не изпитват интерес към това да бъдат класифицирани към точно определен жанр. Продължили са отвъд това много отдавна. Бидейки един от най-важните елементи в ранното развитие на модерната метъл сцена, те са от онези банди, които всеки трябва да чуе и види. Две десетилетия по-късно, елементите на модерния метъл са все още част от песните им, но тяхното звучене е повлияно от редица разнообразни вдъхновения. Новият им албум “Elements“ излиза на 6 април и е поредното доказателство, че шайката расте отвъд границите на жанра.

 Наскоро ние от Metal Hangar 18 имахме удоволствието да проведем интервю с вокалиста на бандата Andreas Dörner, в което той сподели интересни неща за новия им албум, развитието на CALIBAN, както и мнението си по някои въпроси свързани с музикалната индустрия и еволюцията на метълкора. Какво точно си казахме с него, ще намерите по-долу.

Здравей, Andy. Благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Как си днес?
Чувствам се добре, благодаря. Сега започвам с интервютата. Радвам се на хубавото време навън, което е и един страхотен старт на деня.

Новият Ви албум е страхотен. Както се случва при вас, творбата е тежка, но в същото време е мелодична и емоционална. Как би го описал със собствени думи? Още повече, какъв ефект имаше върху теб не само като музикант, но и като човек.
Както ти самия спомена, има доста контрасти. На места е тежък, но на други мелодичен. Мисля, че това е най-контрастиращия се наш албум досега. Много хора смятат, че е доста агресивен, но това не е точно така.  Някои от текстовете са доста емоционални. Както винаги, някои от феновете ни ще го харесат доста, но на други ще им отнеме време. Ние от CALIBAN сме повече от доволни от резултата и чакаме с нетърпение да видим какво ще кажат почитателите ни, когато излезе.

Спомена текстовете… Ще бъде ли точно ако кажа, че рефлектират вътрешната борба, която всеки води със себе си, но в същото време са и източник на вдъхновение, за да я спечелим?
Да, бих могъл да ги опиша и по този начин. Като цяло, “Elements“ отразява живота, който водим. Писах доста за собствения си светоглед и за неща, които всеки човек изпитва поради една или друга причина. Някои от песните са свързани с взаимоотношенията ми с друг човек. Не го планирах, но всеки знае, че понякога изплуват неща, които са останали в дълбокото ни подсъзнание.

Животът е купчина от добри и лоши неща. Хубавите случки не винаги “омекотяват“ лошите, но пък и обратното също важи. Лошите не винаги пречат да си изкараме добре.
Да, точно. Вероятно част от текстовете се родиха заради проблемите, които имах в миналото. Някои от лириките са донякъде странни, но всеки един от тях е лъч светлина в тъмнината. Шепа надежда, че нещата ще се подобрят. Това е нещо, което винаги се опитвам да постигна. Да видя доброто в лошите ситуации.

Преди малко говорихме, че вие сте банда, която контрастира тежките и мелодичните части по един специфичен начин. Гледате ли на този контраст като някаква форма на катарзис?
Разбира се. Винаги се опитваме да съчетаем агресията в музиката с емоции и мелодични части, за да намерим баланса. Това не само ни помага да оставим душевния багаж за себе си, но и прави песните ни по интересни за слушане. Открихме тази формула за себе си още преди много години и я следваме безотказно.

В “Elements“ може да чуем и няколко гост-музиканта. Как решихте кои точно да поканите и имахте ли предварителна идея как точно всеки един от тях ще се включи в албума?
Ще започна с госта, с който се гордеем най-много. Това е Brian “Head“ Welch от KORN и LOVE AND DEATH. Той е нещо като герой от детството на всеки един от нас. Ние всички сме слушали KORN в миналото. Израснали сме с тях. Миналата година свирихме заедно с тях и имахме една песен, която донякъде напомня за KORN. Може би не точно за тях, но самия стил, в който се подвизават. Това, което искам да кажа е, че всеки, който е запознат с тях ще усети тяхното влияние. Тогава решихме, че би било страхотно ако успеем да го привлечем, за да участва в следващата ни творба. Marc имаше топките да го попита… Бяхме адски щастливи, когато той се съгласи. Brian е фен на CALIBAN. Преди няколко години ни е гледа в рамките на фестивала “With Full Force“, където успяхме да си поговорим малко. Той е част и от документалния филм към “Elements“. Цялото нещо е една сбъдната мечта за всеки един от членовете на CALIBAN. Няма да пропусна да спомена и Matthew от NASTY, Sushi от ESKIMO CALLBOY.  Те са наши доста добри приятели, пък и заедно с Marc живеят в един и същ квартал. Също така, Sushi беше моят вокален педагог за “Elements“. Те двамата участват в песента “Ich blute für Dich“, която е на немски. Искахме да покажем различните страни на кор сцената могат да бъдат успешно комбинирани. Накрая, но не на последно място е CJ McMahon от THY ART IS MURDER. Вписва перфектно в песента “Before Later Becomes Never“, защото тя самата е доста лека, освен неговата част. Чувстваме се удовлетворени спрямо резултатите от съвместната ни работа с тези гост-музиканти.

CALIBAN съществуват от две десетилетия. Имало ли е моменти, в които сте се съмнявали, че няма да успеете да достигнете собствената си високо поставена летва?
Човек винаги трябва да работи здраво, за да поддържа и подобрява собственото си ниво на развитие. Ние сами поставяме целите, които стоят пред нас и по този начин имаме свободата да не преследваме нечии други. Винаги даваме всичко от себе си, за да постигнем нови цели. Например, аз винаги се стремя да подобрявам вокалните си умения, докато Marc не спира да се развива на китарата и барабаните. Понякога е трудно, но с времето придобихме уменията да правим по-лесно смилаеми песни.

А каква е собствената Ви дефиниция за успех?
Радвам се, че все още имаме възможността да издаваме албуми и да изнасяме концерти. Това е успехът, който предпочитам. Не създавам музика, за да печеля пари. В същото време за мен е меко казано удоволствие, че успявам да си изкарвам хляба чрез тази страст, която обичам.

Какво смяташ за стойността, която музиката носи в днешно време? Смяташ ли, че е донякъде засегната заради все по-нарастващия брой банди?
Да, понякога… Някои от новите банди, които сме срещали имат странни възгледи относно това, което заслужават и трябва да получат по отношение на парите и т.н. Понякога имам чувството, че го правят заради славата, вниманието и парите. Когато ние започнахме, нещата бяха съвсем различни. Свирихме всеки уикенд. Често за без пари. Понякога само за храна и напитки. Сравнително често се е случвало да не успеем да покрием разходите, което води до още разходи директно от нашия джоб.

Наскоро гледах интервю с Howard Jones, в което той сподели как първото турне, на което е потеглил е било с две коли и шепа приятели, докато в днешно време някои от новите групи тръгват на турне за пръв път и казват “Хей, а къде е турбусът ни?“
Ха-ха-ха, да. Това е повече точно. Спомням си, че в началото ние си плащахме горивото, защото доходите стигаха само и единствено за храна. Въпреки това, ние стискахме зъби и продължавахме напред. В наши дни някои от младите банди смятат, че трябва да получат всичко на готово.

Какво друго се е променило до днес? Имам предвид, музикалната индустрия се променя с всеки изминал ден. Как успявате да се справите с това темпо на постоянна промяна?
За нас различното е, че в началото тази група беше едно хоби. Никога не съм си представял, че ще стигнем толкова далеч. Нямахме толкова големи очаквания. Разбира се, това се промени, когато решихме да се отдадем напълно на CALIBAN. Това се случи някъде около 2003/2004 г. Една от най-големите промени е това, че много по-често обикаляме света и изнасяме концерти. Все още понякога ни е трудно да си покрием разходките, защото нещата са много по-големи. Всичко зависи от това колко изяви имаме през годината. Като цяло, това е готин живот и се радвам, че избрах да създавам музика, вместо да работя нещо обикновено. Относно самата индустрия… Не знам. Както ти каза, тя се променя доста бързо. Както винаги, ние правим това, което правим. Издаваме нова творба и хората я харесват. Това е голямо постижение.

Знам, че не обичате да Ви класифицират като метълкор банда, но искам да те попитам какво е бъдещето, което виждаш за този жанр?
Този жанр се роди преди доста време. Всичките му разклонения са един вид негови деца. Метълкорът ще съществува още дълго време, защото групите продължават да разчитат на най-отличителните му черти. Съществуват банди, които вкарват собствени елементи и това прави жанра по-интересен. Не съм съгласен с мнението на някои хора, че жанрът умира. Той просто продължава да еволюира.

Смяташ ли, че въпросните нови банди са загърбили бунта на тежката музика за сметка на чувствата и вътрешните борби, за които говорихме по-рано?
Не знам, може би. Повечето метълкор банди не се бунтуват срещу неща като политика и т.н. Тези неща са по-присъщи на хардкор сцената. Израснах с хардкор, стрейт едж хардкор и темите, които засяга и до днес. Проблемите с политиката, консумацията на месо, недъзите на обществото и т.н. В наши дни тези неща са много по-засегнати в хардкор сцената.

Какви страхове и опасения имаш относно света, в който живеем? Ако имаше силата, какво би променил, за да направиш света едно по-добро и безопасно място?
Има толкова много неща, които са сбъркани… Дори не знам откъде да започна. Не съм политик, та нямам идея как да променя нещо. Иска ми се хората да се отнасят много по-внимателно един с друг и да се поставят на мястото на човека, седящ срещу тях. Това би помогнало всичките конфликти и религии да се развият по много по-мирен начин, което би било по-добре за всички. Мисля, че най-големият проблем в света е, че всеки се опитва да наложи собственото си мнение, религия и т.н., без да зачита тези на отсрещния. Това създава враждебна среда, в която агресията вирее много по-лесно и свободно. Само по себе си, това води до повече убийства и войни. Тези казуси съществуват от зората на времето. Затова ми се струва, че е невъзможно да се намери решение на тези неща, но все пак, би било повече от страхотно ако един ден успеем да намерим такова.

Смяташ ли, че религиите са едни от главните катализатори на въпросните нестихващи конфликти, от които човечеството страда?
Вероятно… Дори като изключим вярващите, омразата все още съществува в умовете на хората. Смятам, че религията е основен проблем. Разбира се, няма как да я отстраним, но нито една религия не заповядва на поддръжниците ѝ да убиват. Жалкото е, че доста често вероизповеданията биват използвани като маска, зад която седят истинските намерения на дадена личност. Това е повече от грешно и единствено влошава цялостната картина.

Напълно съм съгласен с казаното от теб. Нека сменим темата с един също толкова актуален, но напълно различен въпрос. До колко разчиташ на социалните мрежи, за да осъществяваш контакт с феновете си? Имало ли е случаи, в които ти се е искало нещата да бъдат една идея по-мистериозни и пробуждащи по-голям интерес?
За нас е много важно да поддържаме връзка с нашите почитатели. Естествено, трябва и да съществува определена дистанция, която не ги кара да си мислят, че ставаме най-добри приятели. Използваме социалните мрежи, за поддържаме връзка с тях по отношение на нещата, които се случват около CALIBAN. Смятам, че това е достатъчно ниво на контакт, което да поддържа интереса им. От друга страна, да поддържаш нещата по-мистериозни е също толкова добре, но ние сме избрали другата страна на монетата. Случвало се е някои от тях да не разбират тази граница, но това не е голяма работа. В тези случаи им казваме “Хей, ние просто искаме да сме приятелски настроени спрямо теб, без да прекрачваме тази граница“ и нещата се връщат по старому. Не сме имали случки, в които някой е правил нещо глупаво или е решавал да ни преследва. Не сме имали такива проблеми.

С CALIBAN сте гостували три пъти в България. Спомняш ли си нещо от страната ни?
Няма да те лъжа. Не си спомням много, но това не е заради вас. Проблемът е, че паметта ми е много объркана по отношение на турнета и концерти. В случай, че не бъркам, гостувахме последно преди две-три години.

Да, точно така. Най-скорошната Ви визита в България беше през април 2016 г. Концертът беше адски див. Нямаше огради и хората постоянно се качваха на сцената при вас. Някои, за да куфеят, а други за да скачат обратно в публиката.
Този тип концерти са ми едни от любимите. Липсата на огради предразполага към по-близък контакт с почитателите ни. Винаги се получават страхотни шоута и големи купони. Особено когато на сцената стане тясно и всеки прави своето си нещо. Един куфее, друг пее с нас на микрофона, трети лети към публиката и т.н. Предполагам, че концертите в България са толкова диви, защото не свирим толкова често при вас. Докато изявите ни в Германия понякога са по-спокойни, защото там ни гледат сравнително често. Свикнали са със шоуто. Не ме разбирай погрешно. Там също си изкарваме запомнящо се и посетителите оценяват музиката ни, но в страни като България, в които не свирим толкова често, феновете са много по-нетърпеливи да ни видят.

Скоро издавате новия си албум “Elements“, който ще бъде последван от турне, с което да го промотирате. Имаш ли идея дали ще имаме удоволствието да Ви видим отново?
Честно казано, нямам никаква идея. Не знам кога ще потеглим на това турне, защото ни чакат няколко рилийз-концерта в Германия, а след това и летния фестивален сезон. Нямаме фиксирани дати, затова и не знам какво ни чака.

За съжаление времето ни притиска и съвсем скоро трябва да приключим. Последните думи са твои!
На първо място бих искал да кажа, че това беше едно наистина приятно интервю. Въпросите ти бяха интересни и добре структурирани. Това ме кара да се чувствам щастлив. Благодаря ти за интереса, който проявяваш спрямо CALIBAN. Радвам се, че новият ни албум ти е харесал. Надявам се същото да се случи и с всички останали, които ще го чуят. Благодаря на всички хора, които имат търпението и подкрепата, която ни оказват през годините. Дано да успеем да посетим България в най-скоро време.

Благодаря ти за отделеното време и милите думи, Andy. Желая ти попътен вятър и успех с CALIBAN. До скоро!
Удоволствието е изцяло мое. Продължавай в същия дух. До скоро!