„И все пак тя се върти!“, все още настояват HAGGARD

„И все пак тя се върти!“

HAGGARD ни доказаха този неоспорим факт като ни потопиха в тяхната всеобхващаща, красива вечност. Но нека не избързвам. За мое щастие, присъствах на саундчека на групите, който представлява прекрасен творчески хаос. Подът на клуба е покрит с куфарите на инструментите, а и тук-там с части от инструменти. Определено не е безопасно преминаването. Стълбата на осветителите е в средата на залата, а от ъгъла разменени реплики на немски със сцената уверяват, че всичко е перфектно. Ясно – там е пултът, на сцената е Asis Nasseri – геният и единствен постоянен член на HAGGARD. Очевидно съм дошла навреме за следващия саундчек – на прелестното лирично сопрано на Janika Groß. Определено ни очаква незабравима вечер.

След като магически целият хаос изчезна за минути след саундчека, малко по малко клубът започна да се пълни. Първите фенове на фронт линията, първите плахи младежи по балконите – толкова е интересен моментът на метаморфозата на мястото. Постепенно се изпълва с шум, усмивки, подвиквания, хора се прегръщат, разнасят бири, говорят, но всички са в очакване. И нетърпението им не е поставено на изпитание. С немска точност концертът се движи по план, което е изумително на фона на това, което наблюдавах само минути по-рано.

Подгряващите групи, които HAGGARD са избрали за турнето си, са изненадващо приятни млади музиканти, чиято музика определено насочва вниманието на публиката в правилната посока. И двете групи имат смесени вокали, като и двете наблягат на динамиката от конфронтацията между мъжкия и женския вокал, присъстват симфонични елементи, оркестрации. Като се замисля, това никак не е случайно. Дори оттук прозира перфекционизмът на Asis Nasseri в изграждането на перфектното, ултимативно шоу.

ETERNAL SILENCE са млада италианска група, която изпълни един прекрасен стегнат сет от класически пауър със симфонични елементи. Музиката им много скоро започна да привлича вниманието на феновете и в края на сета им пред сцената вече имаше заформена тълпа с развети коси. Мощният дует на Alberto Cassina и Marika Vanni подейства като енергизиращ коктейл на все още рехавата публика и я притегли към сцената. Групата вероятно заслужава повече внимание, а и ако имате интерес, можете да чуете последният им албум от 2017-та „Mastermind Tyranny“. Сетът на групата приключва с парчето „Hell on Earth“ и те отстъпват мястото си на SOUND STORM.

След кратка почивка, на сцената се появява следващата група, отново италианци, SOUND STORM, и тук чухме и първото сопрано за тази вечер – Chiara Tricarico, с нежния си глас в контраст с грубия, силен дрезгав вокал на Andrea Racco, една изпитана, въздействаща формула. Приятни оркестрации, драматичен клавир, готическо звучене, а и не можем да не споменем сценичното присъствие на групата и контакта с публиката. Moжете да видите клип на песента Back to Life тук. В по-голямата си част композициите са класически симфоничен метъл, като интересно включване са по-грубите, модерни рифове, по-характерни за ню-метъл, които подходящо са вплетени в класическата структурата. Също надъхваща група, въпреки, че сетът им за мен дойде малко дълъг, вероятно поради нетърпението ми да се потопя в света на HAGGARD. SOUND STORM представят сингъла си „To the Stars“, обещаващ интересен материал и след като са подготвили публиката, която сега вече е доста повече, ни оставят с обещание да се върнат пак.

И отново приглушената светлина на клуба, шеги и закачки със скъпи приятели, прииждащи фенове. Със задоволство забелязвам, че клубът се е понапълнил. Очаквам с нетърпение моята първа среща с HAGGARD. Ще кажете – как така, та това е четвъртото им посещение тук, да не споменаваме култовото изпълнение в Пловдив! И ще бъдете прави. Непростимо е да се разминавам с подобна група, като се има предвид особената ми слабост към класическата музика и изобщо към HAGGARD, но се случва. И между другото, трябва да съзнаваме, че сме много облагодетелствани, имаме щастието да сме домакини на подобно събитие за четвърти път. Според мен се дължи на симпатията, която Asis Nasseri все още изпитва към българската публика.

Докато мисля по тези въпроси и се радвам на късмета си, на сцената един по един се появяват музикантите. Както можете да предположите, това отнема едно известно време. Преди се чудех как е възможно да се побере малък симфоничен оркестър на клубна сцена, но сега съм го виждала с очите си – виолончело, цигулки, виола, флейта, класическа китара и съответно характерният за метъл музиката инструментариум. В настъпилата тишина започва сетът на HAGGARD, подтик за нас да се съберем около сцената. И ние сме там, с осветени от сценичните светлини лица, обърнати към нашия бард. И се започва. Постепенно ни въвежда в прекрасния свят на HAGGARD, в следващото парче чуваме и омайващото сопрано на Janika Groß. На сцената се веят коси, а в общото кресчендо чуваме пророческите думи на Нострадамус, дрезгавия вокал Asis Nasseri изрича словата, които вижда с божествената сила на астрономията, светлината в кристалната душа, които ни обричат на мрак, видим само за изтерзаната душа на пророка. Изключителен албум е „Awaking the Centuries“ и за щастие, голяма част от него беше включена в настоящия концерт. Настроението в залата вече е еуфорично и когато Asis обявява „Tales of Ithiria“ публиката реагира бурно с одобрителни възгласи, след това всички припяваме мелодичната „In a Fullmoon Procession“, та кой не знае мелодията и текста, с бароковите си елементи и запомнящ се рефрен тя остава в главата ти дълго след като я чуеш:

‘Silent thief
Take me away
Let my soul rest in the realm of fairy tales’

Отстраняване на малък технически проблем с микрофона на Janika е абсолютно наложително преди почти акапелното „Herr Mannelig“, а и сближи публиката със сценичния техник Уве. След като скандирането на „Уве, Уве“ затихва, чуваме вероятно най-популярния аранжимент на нордическата народна песен за тролицата, търсеща любовта на рицаря, готова да я откупи с богатства, но отхвърлена безкомпромисно от сър Манелиг. Публиката е омагьосана от ритъма и омайващото сопрано.

Концертът продължава с темата на „Awaking the Centuries“, докато Asis започва да въвежда публиката в историческите факти за откритията на една от най-значимите фигури в астрономията, Галилео Галилей, предстои любимата ми част, след „The Observer“, следва едно от любимите ми парчета – „Eppur Si Muove“, легендарната фраза, изразяваща смелост, несломимост, яснота на ума и убежденията: „И все пак тя се върти!“. Зад нежното начало, почти акапелно сопрано, омайните звуци на флейтата на Cătălina Popa, красивата фраза на клавира и следващото въведение на струнните инструменти, трудно може да се предположи мощното избухване, плътния дрезгав глас на Asis Nasseri, в бурята от звуци, придружен от рифовете на Claudio Quarta, веещ коси, на заден фон, уплътнени с цялата струнна секция, симетрията на високите и жизнени цигулки, уравновесения звук на виолата и меланхоличния звук на виолончелото, всичко това в мощен изблик, изпълващ всички сетива. Красиво, като прозрението за откритието, което представя, преминава през тихата фаза на съзнаването и отчаяната сила и смелост при отстояването на истината. Тази композиция докосва небето на всички три езика, на които е изпълнена.

Душата ми е смирена, но иска още. Стоим и потъваме във всеки звук вечност, във всяка от останалите композиции от „Tales of Ithiria“ и „Eppur si muove“ и този прекрасен концерт завършва с композицията, която очакваме да е част от следващия албум на HAGGARD – „Seven From Afar“.

Топлотата между феновете и музикантите на сцената е безкрайна и неподправена. След кратка пауза, Asis излиза отново и първо държи да представи и благодари поименно на всеки от озвучителите си, момичетата с мърча, тук е мястото да спомена, че щандът беше изключително пълен, с чудесна колекция от дискове, тениски и всякакви аксесоари на групата, както и домакините от Firestorm Productions, очарователната Кремена Радева, Mixtape 5, естествено и музикантите от групата.

Наградени сме и с „Awaking the Centuries“. Получихме всичко, получихме и обещанието на Asis, че скоро ще се върне с нов албум. Албумът с истинските истории на братя Грим, а както знаем той умее да разказва истински истории по красив начин. Получихме и обещание, че след половин час ще се върне при нас и ще се срещне лично с всеки от нас, защото обича българската публика. Тя винаги го радва. Мога да потвърдя, че Asis Nasseri изпълни това обещание – не мисля, че имаше фен в Mixtape 5, който да не получи неговото внимание, както и вниманието на всеки член от групата. Аз, лично, ще чакам с нетърпение завръщането им в България.

Тръгвам си с усмивка и още чувам различни елементи от „Eppur si muove“  в главата си и си мисля по пътя, да, надявам се на нова музика, но и аз съм перфекционист. Или всичко, или нищо. Все пак, това е групата създала „Eppur si muove“ и „Awaking the Centuries„ и не можем да очакваме нищо по-малко. И ако има нужда от време, добре, а дотогава, ще слушаме прекрасните им композиции, създадени досега.